ПОВИК НА ВЯТЪРА
„Дните и месеците са непрестанни страници, годините, които се редуват са като пътници. Този, който прекарва целия си живот в лодка, който държи юздата на коня чак до старостта, ден след ден пътува и превръща пътя в свой дом... Самият аз, не помня от коя година, облачна дрипа, подчинила се на поканата на вятъра, не съм преставал да храня страннически мисли..."

Башо


В старата ми къща
която напуснах
черешите цъфтят.


***



.Огромна светулка :
Оттук, оттам, оттук, оттам, оттук....
Отминава.


***



.Точно в краката ми -
и кога се оказа там
охлюве?


***



. Мърморещата ми съпруга -
Ако можеше да е със мен!
Таз луна в нощта....


***



. Прекрасно е да се види
през дупката в хартиения прозорец
Вселената.


***



Пада внезапен дъжд
а гол аз яздя
на гол кон.

Исса



Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса
животът ни - все пак…


Или безспорно най-доброто:


Есента на живота ми.
Все си е тази луна
и все пак..

Духа есенният вятър
Живеем и се гледаме -
ти и аз.

На Исса ли беше? Май да.

Пътник - това е
моето име сега.
Първи есенен дъжд...

Башо

'пътник е моето име сега'


Планината Фуджи чезне
във воала на дъжда.
И този ден си има прелест.

Охлювът пълзи
полека-лека
по планината Фуджи...

...през деня изкачва 4 метра,през ноща слиза с по 3 метра.За колко време ще изкачи планината?:)))))

и отговора му еееееееее........когато му дойде времето

'Всяко нещо ще си дойде с времето,а търпението е благословия.'Та,благословен да бъде!:)))))))

Никога не чакай времето.
Вземи си всичко сега,
вземи мечтите си.
Аз се опитах ........
и се върнах,
и е по-хубаво,
всъщност разбрах какво съм търсила.

Тва не се брои-получаваш жълт картон за публикуване на сантиментална поезия.
А за такова нещо-знаеш в Япония най-учтиво ще те помолят да си направиш сепуко.