Ето ти специално от надървените:

Светът се завърта под ъгъл незнаен,
притиснат съм долу, устата гори.
Отчаян из вените ври алкохолът.
Защо са главите ти три?
Храната полазва нанякъде кротко,
след малко я виждам по пода и мен.
Усещам, че някакво куче прикотквам.
Защо ми е този леген?

Галилео, Галилео,
още ли да ти налея?
Ти доказа - тя се врътка
с всяка по-голяма глътка.

и т.н.

За мен тва е наистина яка поезия. Не заради темата - всъщност аз не пия, а заради експресивността.

понеже страшно си падам по неточните цитати...

"не можем да преценим дали това, което те правят (хиподил), е стойностно или не. важното е, че лайната, които държат в ръцете си, са истински"

от периодичния печат по повод скандала с министерството на образованието отпреди няколко години.

Първото стихотворение ме върна към едно друго, което преди време открих съвсем случайно и не бях чела отдавна. Сходството е невероятно.
Ето го:

ЖИТЕЛИ
Юлиан Тувим (1894-1953)

Страшни квартири. В страшни квартири
страшно живеят страшни еснафи.
Плесен и чад по стените се ширят,
ужас сред зимата, тъмна агония.

Отрано глъчка. Мърморят, дебнат,
че дъжд, че скъпо, че иде криза.
Ще се разтъпчат, после ще седнат -
всичко е призрак, всичко е призрак.

После ще пипнат връзка, ревери
и ще попитат има ли вятър.
И ще закрачат гордо, отмерено,
сякаш че властвуват те над земята.

Ето пристъпват, добре закопчани,
гледат наляво, гледат надясно.
И както гледат - те виждат ясно
къщата... Сташек... конете врани.

Вестникът мачкат със пръсти мазни,
дъвчат го с някаква странна забава,
докато, пълни със книжна плява,
подпухнат техните мозъци празни.

И пак говорят, че Форд.. Таити,
че бог... Русия, войната, Лувър.
В лесът на всички нови събития -
като безпомощни призраци плуват.

Те се прибират в свойте квартири
с глави надути надвечер, късно,
крадци под всяка постеля дирят,
удряйки чело в гърнето мръсно.

Пак проверяват, в леглата свити,
джобове, разписки, кърпи, жилетки -
любими вещи, с труд придобити,
лично имущество, свещени сметки.

После се молят... "боже, спаси ни
от глад... от битки в света размирен".
След миг заспиват плахи, невинни
страшните люде в страшни квартири.

Смирненски определено горе.И как иначе-стълба си има човекът.

Ти я да вземеш да прочетеш нещо на Йовков,а не само критиката за него.Йовков-"певец на българското село"-дрън-дрън.Йовков е философ и мъдрец.

от Егоист.
Егоист е списание.То е цветно.

грешиш.Сега ще ти кажа кои са философи и мъдреци,за да можеш ясно да видиш разликата.Философи и мъдреци са както следва:
1.Лао Дзъ
2.Сократ
3.Бодхидхарма

Ако има нещо неясно питай.

А Йовков Е Певец На Българското Село.Аз го харесвам все пак,макар че е прародител на българската чалга.

Редактирано от Seemore Glass на 22.05.03 09:53.

Що не си признаваш,че не си чел Йовков или че не си го разбрал?

Сега кво искаш-да ти говоря за "Вечери в Антимовския хан",за "Ако можеха да говорят",за "Старопланински легенди" или "Песента на колелетата" и да ти правя литературен разбор ли?
Вервай ми-минал съм оттам,макар че беше отдавна.
Този тип литература просто не ме кефи и това е,макар че за либрето на операта "Селска чест" направо са се утрепали.

За четенето-ясно,за разбирането-спорно.Просто Йовков изобщо не се изчерпва с определението-"певец на българското село"