| 
	
 | 
 
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     Дееба 
 | 
 
 |  
| Автор | 
Ckитницa (под дъжда) |  
| Публикувано | 15.05.03 02:15 |  
             |  
           | 
            
           
  и Тенисън и чудото.
 Писал, писал... па са олял. И ся и аз подир него да пиша и да го разисквам.
 Ако има нещо което да мразя повече от всичко друго на света, тва е да правя литературни анализи. А повече от това да анализирам белетристика, мразя да анализирам поезия.
 Само веднъж да стана световен диктатор, със закон ще забраня всякакво анализиране   
 
 П.С. Сори за изблика, той е по подходящ за "Поезия" оти въпросния дядка нали все пак е бил поет, ама аз нали сега таковата уж требе да измисля нещо..
 пак то вече си отива към литературата   
  Спокойно. Тихо. Ден. Виделина.
 Кафе, цигара. Лист. И стих прозиращ.
 
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Еби, щом е тъй, не анализирай
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  ма освен ако не тръгна да е*а професора си, без да си напиша домашната няма как да си завърша семестъра.
 А професора за е***е не става, вЕрвай ми 
  Спокойно. Тихо. Ден. Виделина.
 Кафе, цигара. Лист. И стих прозиращ.
 
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Лоша работа, значи
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  ми е принципно. 
 [Лирическо отклонение]
 Намирам практиката за "анализиране" на литературни произведения, за абсолютно порочна. 
 Първо, дори да учиш филология/както аз в случая/ няма никаква гаранция, че си в състояние да боравиш умело с думите. Това не е нещо което може да се научи, само нещо което може да се усъвършенства. Тоест, без да е налице някаква вродена заложба от теб литератор няма да стане. А дори и да е налице таланта, колко от хората които го имат наистина успяват да се наложат на литературното поприще, и колко от тях стават литературни критици. Или така погледнато, какво е процентното съотношение между тези, които се занимават с творческа работа и тези, които се ограничават в това да анализират, изследват и критикуват първите. Не твърдя, че в професията на критика или изследователя или учителя по литература също няма творчески елемент, но...не мисля че може да се сравни с този при писателите, поетите, драматурзите. 
 Другото, което прави практиката на анализиране толкова порочна, е фактът, че от човек до човек има разлика. Тоест възприемането на едно литературно произведение винаги става от различен ъгъл. И ако начина по който аз съм възприела дадено произведение и който съм отразила съответно в моя анализ, не съответства на начина, по който четящия отсреща /разбирай професор или доцент, разбирай оценяващ/ го е направил, нали се досещаш какво се получава в 90 % от случаите. "Късат те". *
 Трето и не на последно място, не всеки може да "преглътне" всякакъв вид литература. Аз например имам органична непоносимост спрямо всичко маркиран като "класика". Единствената класическа литература, която признавам е Толкин. И Агата Кристи. Но досега никъде не съм разисквала и анализирала произведенията на който и да е от двамата. Интересно защо ли?
 А да не споменавам как мразя да чета по принуда. [Бррр настръхвам от отвращение]. 
 
 *Действителен случай
 Моя приятелка пише есе. Професорът, който води курса ни "Въведение в литературните науки"и който е и ректор на семинара за Английска литература и език я оценява с 5. Доцентката, която ни води упражнението по граматика и пише 3. Доцентът, който ни води упражнението по композиция(съчинение) я оценява за 4. НК.*[/Лирическо отклонение]
 
 П.С. Tъй като гледам какъв ферман изписах, май бая пара съм насабрала, а? 
  Спокойно. Тихо. Ден. Виделина.
 Кафе, цигара. Лист. И стих прозиращ.
 
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  От най лошите 
  Спокойно. Тихо. Ден. Виделина.
 Кафе, цигара. Лист. И стих прозиращ.
 
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  По отношение на класиката явно се разминаваме, но това се дължи на факта, че всеки гледа на света и в частност на литературата от собствената си камбанария, но иначе за другото - абсолютно се съгласявам 
 Както знаем - на гърба на един автор лежат поне по 20 литературни критика (качествени) и неизброимо количество некачествени 
 Това е положението, Минке, спасение няма
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Точно така.
 Да се шибат всичките анализатори!А името им показва къде точно да се шибат!
 То ти всъщност още със заглавието на темата я изчерпи цялата.
 Най-омразния за мен въпрос от часовете по литература беше:А сега кажете какво е искал да каже с това автора?
 Ми откъде да знам кво е искал да каже ма?Да не съм му съвременник,мога само да предполагам,виж да ме питаш харесва ли ми или не,да ти кая. 
 А поезията принципно не ми понася(освен японската естествено). 
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  golemiq myrzel, golqmo 4udo...
 Hubavo, 4e wse pak nqma da stanesh svetoven... kak go kaza... diktator. Qko ni dupe. 
 
 Aledar~Редактирано от Aлeдap на 15.05.03 16:51. 
           
  
             |   |  
  |   
 
 
 |  
 |   
 |