Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 13:12 26.12.24 
Култура и изкуство
   >> Литература
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема “Тихия воин на моето кралство”нови  
Автор apkaдaшko (непознат )
Публикувано06.11.02 14:46



Ситен дъждец.
Студен.
Всяка капчица е като сълза, отронила се от клоните на дърветата, тъгуващи за умиращите листа.
Панелни гиганти, подредени в някаква болнава симетрия.
Мъждукащи петънца живот затворени в капана на битовите хралупи.
Каменни форми, жадно изсмукващи топлинката на телата.

Квартално кафене, згушено в основите на панелното чудовище.
Ръцете ми стискат пластмасова чашка и попиват топлинката на кофеиновата течност, а тялото ми се е свило в пластмасовата прегръдка на прагматичния стол, търсейки подслон в къща без покрив.
Хората...
...гледам ги пречупени през филтъра на мислите ми...
...неясни силуети в мъглата изпълваща погледа ми.
Разговорите... думите... са част от мъглата... капчици полепващи по лицето ми.
Шапка с козирка, сиво яке, кафяви панталони с протъркани крачоли, кафяви обувки с изтъркани шевове, слабо лице с набола брада и мътни, сини очи загледани на някъде... отвъд... и на вътре.
На вътре...
...в моето кралство.

Времето беше настъпило.
Той стоеше пред затворената преди малко врата на сърцето, зад която кралят отброяваше ритъма на ударите с крачките си и с поглед давещ се в езерото на скръбта.
Времето беше настъпило.
Той видя началото му в хлътналите очи на надеждата преди... преди колко време беше?!?
Спусна се бавно... като вечерен мрак и се разстла върху кралството, като черен воал върху тялото на мъртвец.
Сега надеждата лежеше мъртва в покоите на краля, а часовника бе започнал да отброява секундите на новото време...
...малки, болезнени късчета време.
Постоя още малко, докато тялото му се изпълваше с черната река на яроста, устните му се превръщаха в цепнатина от която надничаше бездънна бездна, а в очите му се разгаряха синаквите пламъчета на омразата.
И тръгна.
Бавно.
Из лабиринтите на кралството.
А стъпките му отекваха из тялото и възвестяваха новото време.

Започнаха с мислите пропити с тъга. Избиха ги с яроста на бесни кучета и намазаха лицата си с бледата им кръв.
После се втурнаха към спомените. Като ято черни гарвани. Врязаха се в застиналите им бледи тела и изкълваха очите им закотвени в морето на миналото.
Разпиляха вътрешностите им, овъргаляха се в тях и ги разпръснаха по короните на дърветата в дъбравата на спомените.
И потекоха...
...като мътни, бурни потоци черна кръв, влачещи телата на убитите и рушащи всичко по пътя си.
Към кристалните покои на душата.
На там...
...където се криеше магьосницата...
... любовта.
И се разбиха...
... в щитовете на чувствата, здраво забити в кристалните основи на душата, бранещи любовта.
Чувствата.
Светлите.
Приказни богатири, със сурови лица и погледи от които кръвта се превръщаше в кипяща стихия.
Черната кръв на реката започна да се насища с багрите на червеното, а труповете носени от водите и започнаха да възкръсват.
От цепнатината на устните му се надигна писък, наметнат с воал от скреж.
И отсъпи...
...не побягна. Бавно се обърна и закрачи на долу. Към портите зад което спеше, това чието име бе забравено... даже и от него. А в ушите му, един глас напевно шепнеше погребалната песен на мъртвата надежда.
Портите.
Отвори ги.
Сякаш раздели две планини.
И...
...нищо.
НИЩО.
Само лекия полъх на ветрец пронизващ тялото, завихрящ се вътре в него и излизащ обратно на вън... като въздишка.
Въздишка...
...отронила се от устните и паднала на земята като надгробен камък.
Синкавите пламъчета в очите му трепнаха, намаляха за момент да болнаво потрепващи езичета и блеснаха, озарявайки зениците му със студената светлина на далечна ярка звезда.
И усети...
...гняв.
Приел облика на вятър.
Изпълни дробовете му и пое...
...към кристалните покои на душата.
Гняв.
Тих и неумолим, като известие за смъртта на приятел...
...неудържим, като сълзите на дете.
Гняв.
Пронизващ телата на мислите, оставящ след себе си космическа пустош.
Гняв.
Превръщащ спомените в ледени пъшкули безвремие.
Достигна щитовете на чувствата и се просмука, през тях като студените капки на есенен дъжд, през прилепналата към болнавото тяло на малко дете фанелка.
Вля се в очите им, угаси огнищата... и разгоря нови.
Кристалните стени на душата се напукаха от тихата песен на вятъра, а тъпанчетата на чувствата се спукаха и закървиха.
Гняв-вятър...
...нахлу в покоите на душата, където властваше любовта - магьосницата на кралството, обсебваща спомените, омайваща мислите... диктуваща ритъма на сърцето.
Докосна я. С нежноста на острие.
Целуна я. С оловната тежест на устните, откраднати от мислите, спомените и чувствата...
...и пропадна вътре в нея като камък вързан за краката на мъртвец.

От покоите на душата излезе една старица и се скри в схлупената къщурка, згушена нейде в мъглите на забравата.
А вятъра...
...обгърна кралството, нахлу в сърцето като опустушителна стихия и...
...се изля през очите ми.

Очите ми...
...премигнаха.
Дланите ми се свиха в болезнена конвулсия и смачкаха пластмасовото тяло на чашката, а кафето се разля върху панталоните ми, просмука се и опари плътта ми.
Вятъра...
...издуха мъглата от очите ми и силуетите на хората прорязаха погледа ми, а думите им се забиха като пирони в ушите ми.
Вятъра...
...довя дъждовни капки под навеса на кафенето.
Студени.
Полепанаха по лицето ми и се просмукаха...
...в тялото, в душата, в сърцето.
Нещо разливаше гореща влага във вътрешния джоб на якето ми.
Бръкнах.
Извадих правоъгълно късче хартия.
Снимката.
Кървеше.
Гняв.
От снимката ме гледаше лицето на старица, забулено във воал от мъгла.
Гняв.
Пръстите ми се свиха като стоманени преси.
Гняв.
Станах... разкъсах пластмасовата прегръдка на стола, а стъпките ми оставиха ледени отпечатъци, върху мокрия асфалт.
Потопих се в прегръдката на сивото небе.

- Ей, момче!!! Някаква хартийка падна когато ставаше... - думите на чичкото увиснаха във влажния, студен въздух и се свлякоха на земята с дъждовните капки.
Момчето не се обърна, а на земята остана да лежи смачкания образ на девойката...
... старицата.
Кръвта бавно избледняваше в прегръдката на студения есенен дъжд.

Отвъд...
...и на вътре.
В схлупената къщурка, сред мъглите на забравата в моето кралство, една старица чакаше вятъра да утихне...
...чакаше завръщането на своята младост.

05.11.2002



Тема Re: “Тихия воин на моето кралство”нови [re: apkaдaшko]  
АвторTpeлинa (Нерегистриран)
Публикувано07.11.02 19:15



Охх младежо карате ме да се чувствам неловко - ако ме разбирате правилно де...

Трелина - четирилистна детелина



Тема Re: “Тихия воин на моето кралство”нови [re: Tpeлинa]  
Автор apkaдaшko (непознат )
Публикувано09.11.02 17:37



Не... комай не ви разбирам правилно, макар и да направих неумел опит.
Случайно да имате котка в къщата?



Тема Arkadashlo ...нови [re: apkaдaшko]  
АвторJack... (Нерегистриран)
Публикувано12.11.02 01:24



... prosto da ti kaja privet se obajdam.
Otdavna ne si se poqvqval i opredeleno se chuvstva tova v cluba.
Malko neshta ima, koito da mi se nravqt naposledyk. Izobshto ima malko avtorski neshta.
Ne bi bilo losho ti da poblikuvashe po-chesto... :)



Тема Re: “Тихия воин на моето кралство”нови [re: apkaдaшko]  
Автор Лyдeтинo (вечно неразбран)
Публикувано12.11.02 14:10



Тоз аркадашко я кара все така юнашко и ще драска и ще писка все така без теб да пита.



Тема Jack...нови [re: Jack...]  
Автор apkaдaшko (непознат )
Публикувано12.11.02 16:18



...of the shadows ako ne se laja, nali? Da... i ti komay ne se poyaviavash chesto tuk, a bi bilo hubavo.

p.s.
privet :)



Тема Re: “Тихия воин на моето кралство” [re: Лyдeтинo]  
Авторpile (Нерегистриран)
Публикувано13.11.02 23:23



E, az ne vlizam nikak tuk i ne sum chela nishto drugo ot teb no tova mi xaresa.
Samo edno neshto me uplashi-dokato chetox nenzam iaz zashto si predstavix smurtta na nai-dobrata si prijtelka...



Тема Re: “Тихия воин на моето кралство”нови [re: pile]  
Автор apkaдaшko (непознат )
Публикувано13.11.02 23:53



Tova.... basi... savsem me izstrelia out of space v tazi noemvriyska vecher... a Sistem of a down ozvuchiha poleta v debilnata bezteglovnost.
Smurtta... ama onazi, istinskata... bez krasivi fintiflyushki. kato kartina zahvarlena v prashasal agal na vekoven tavan... namirash ya, poglejdash ya i tanca na prashinkite v snopa ot slanchevi lachi, pronikvashti prez razmestenite keremidi, pridobiva niakakav savsem razlichen oblik...



Тема Re: “Тихия воин на моето кралство”нови [re: apkaдaшko]  
Автор chilko (x-filez)
Публикувано14.11.02 10:40



[в причинно-следствената връзка на нещата логиката такава каквато мислим че познаваме не съществува]

това че едно събитие води към друго не винаги е вярно - единственото неизменно е времето и малките атоми на вселената от които сме изградени...

:::the truth is out there:.:


Тема Re: “Тихия воин на моето кралство”нови [re: apkaдaшko]  
АвторRazer (Нерегистриран)
Публикувано14.11.02 17:57



Къде си бе, луд? Какво става с теб - жив ли си, здрав ли си? Айде прати някъв мейл да не тровим клуба със спам, а може и да се видим скоро...

p.s.
Това за краля не го разбрах много добре, ама иначе ми хареса като въздействие




Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.