В млаката стая на първия етаж на кооперацията стоят млад мъж и жена. По телевизора тече известно шоу, а в сърцата им още гори приятна възбуда.
"Ти обичаш ли да правиш свирки?"- пита невъзмутимо той.
"Да. Защо? Това журналистически въпрос ли е?"
"Не, чисто човешки. Струва ми се, че не би ти било приятно да го правиш."
"Зависи от човека."
"Според мен е унизително."
"Унизително е, ако те накарат против волята ти. Ти какво? Искаш да кажеш, че никога не са ти правили свирка."
"Да."
"Знаеш ли, че си изключение."
"Просто момичетата, с които съм бил не са искали, а и аз не съм настоявал."
"На всички много им харесва. После пак искат, бедните..."

tova otkade go izmisli?
tvoe li e?

Moe e.
Kak zvuchi?
Malko puritanski, a?

Малко безцелно. В смисъл нищо не е. Празно е и жалко, ако това е всичкото което си искал да кажеш в смисъл може би ги чувстваш по друг начин нещата, но просто не си могъл да ги изразиш. Иначе можеше да сложиш един финал как накрая тя се навива. Или пък да удължиш финала като напишеш, че той тъкмо това е целял.

Литература!? Споделяне!? Не искам да те заболи, но това не става. Твърде безусловно е. Пробвай пак!

Какво да пробвам? Да стигна оня вечно пиян сноб Карбовски, ли?

Сигурно, защото не от сърце. Не обичам да пиша така. По-добре веднъж на шест месеца готин разказ, отколкото всеки ден shit.

Редактирано от Lurch на 11.11.02 01:28.

Това горе не е въобще разказ и за нищо не става.

Някъде, някой да е казвал, че е разказ.

Аман от тъбакпулвери!

Редактирано от Lurch на 11.11.02 12:55.

А кво е? Как би определил това нещо, авторе?

Acropolis adieu

Мда и аз така мисля.