три пръстена за елфите крале под този небосвод
и седем за джуджетата в дворците им от камък
да вземат девет хората с краткия живот
еин- за мрачния владетел с трон от черен пламък
в страната му мродор където тегне мрак
единствен пръстен ги владее
единствен той ще ги открие
единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги открие
в страната му мордор където тегне мрак..

поздрави за всички елфи по синиото небе и за вас техни приатели:-))))))

...свестните у нас ги считат за луди....

Започва път от моя праг,
далечен, обграден с трева,
увлечен в неговия бяг
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти...
А после на къде?
Не знам


И на теб поздрав от нас, полуръстовете

хей здравейте малки човечета :-)))
сега требва да драснат два реда и некое джудже и човек и виж как ще си спретнем една задруга :-)))

...свестните у нас ги считат за луди....

Sled les razlisten dab golqm
zeleni kloni be prevel
i trepkaha sas 4uden plam
zvezdi pod svoda na lesa.
tanzuvashe Tinuviel,
zvu4eshe skrita fleita tam,
la4i ot zvezdniq predel
iskrqha v neinata kosa....

pozdravi ot Barzohod
ps: zashto e tolkova trudno da reshish dali predpo4itash rohirimite ili numenorzite?

Девет краля и ладии девет,
но какво ли ни носят, какво,
на морето през бурната пяна
и през залез, рязлял зарево ?
Седем камъка, седем звездици
и едно снежнобяло дърво.

Аз мисля,седал край жарта,
за минали неща,
за пеперуди и поля
в отколешни лета

за листа жълт,за скрежа бял
в септември отлетял
с мъгли сребристи и ветрец
косата ми развял.

Аз мисля,седнал край жарта,
за оня бъден час
когато дойде пролетта,
без да я видя аз.

Безброй неща стоят до днес
невиждани от мен!
Та всяка пролет,всеки лес
различно е зелен.

Аз мисля,седнал край жарта,
за всеки стар познат,
за тез,които подир мен
ще видят този свят

и уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз
за стъпки,що се връщат пак,
за тих другарски глас.

Bcu4ko e Cyema

Тема В дупката между хълмовете на Дилдо Ебинс
Автор cнeйп (Нерегистриран)
Публикувано 01.10.02 05:43


*****ВАЗЕЛИНЪТ НА ПРЪСНАТИТЕ****

том 1 : пръскането на пръстена

глава 2: в дупката между хълмовете на Дилдо


Дилдо Ебинс и племеника му Фригидо Ебинс се прибират от разходка в гората за гъби. Не са намерили никакви по-интересни гъби а само ядливи.

Изведнъж отзад храста изкача черен конник - който се нарича черен не защото е облечен в черно а защото е негър 2.20м 105 кила само мускули с 25 санитметров член и татуировка на левия ташак "Обичам Хобити". Дилдо и Фригидо се панират и преди конника да успее да извади ръце от гащите си запяват Run To The Hills, включват вибраторите които са им в гъзовете на МАХ и се втурват към сигурното си убежище - дупката между хълмовете на Дилдо.

Конника се облизва, привиква останалите конници от баскетболния отбор и вместо тупак шакур решават да останат верни на 82-ра и запяват Invaders.

- Уссещам пръсстена на този хобит....!! - казва един от конниците
- Да, трябва да му пръснем халката! -отговаря друг
- Внимавай само да не ти стане невидим кат му го вденеш!

-----

Mdaaa qvno ti se iska da si hobit ot tiq

Абсолютно - това е толкова невероятно стихотворение, само него да беше написал Толкин пак щеше да е велик. Велико е и това за пътя - особено са няколкото разновидности - weary вместо eager feet. Както и стихчето на Пипидн мисля, за пещерите, които днес отминаваме, но където утре ще върнем пак и ще ги открием (обаче сега нямам книгата пред себе си...пак съм ги раздала на приятели).

The road goes ever on and on
down for mthe door where it began
And I must follow if I can
pursuing it with weary feet
Until it joins some larger way
where many roads and errands meet.
And whither then? I CANNOT SAY.....
Sheer beauty, isnt't it?

Е да, с право казват за простотията и кашлицата - не могат да се скрият. За съжаление в Бялгария май има перманентна грипна епидемия (ако вече не е станала и пандемия....). Тъжно, но факт