|
Проститутката
Тогава тя се свести и потръпна. С много, много воля омайната и пленителна млада жена започна да дълбае с ръце в твърдата земя. Цената на това начинание бе спасяването на живота й.
След като Фелисия бе пропаднала по невнимание в едно от пещерните образувания на Голямата Монтана, тя лежа в безсъзнание няколко часа ни жива, ни умряла. Кухините представляваха дълбоки дупки в земята и бяха разпръснати из цялата величествена планина. Долу в подножието се бе разпрострял златарският, новопостроен град Нова Монтана. Треската за жълтия метал, обзела по-будните новодошли пришълци на Америка, си казваше думата. Борбата за парче злато бе безмилостно жестока.
Току-що пристигналата от Стария континент Фелисия не знаеше много за жестокия живот на Нова Америка. Тя си спомни за двумесечния принудителен престой в меките сатенени завивки на Мадам Сошо от едноименния вертеп "Сошо" в Париж. Изгрялата и звезда на най-търсената девица-проститутка, обаче едва не и струваше главата. Затова и избяга в Дивия Запад.
Изтънчени господа от най-отбраното тогавашно общество посещаваше "Сошо". Цената за един ангел често надхвърляше и най-дръзките представи за платена работа, но качеството пък бе на висота.Самата Мадам бе работила години наред като проститутка в бранша и владееше до съвършенство тънкостите на професията. Знанията и се разпростираха много добре и в мръсната страна на занаята. Покварата и всички лукави методи също се числяха към аксесоарите й. Връзките й, както във висшето общество, така и в подземния свят на Париж бяха еднакво силни. Подборът на нейните ангелчета бе част от тъмната страна на високия залог в живота й. Мадам наемаше бивши клиенти на вертепа, убийци по призвание, за търсене на красиви и надарени момичета. Отвличанията бяха отличителна черта на доставките. Живата стока пристигаше в замъка й, извън Париж, и там момичетата биваха обработвани с жестоки пособи за предстоящата им работа като проститутки. Самата Мадам преди три-четири десетилетия бе изпитала тези пособи върху себе си и сега искаше да си върне на света. Затова тя бе безскруполна и нагла.
Един от наемните убийци бе Маркизът. Прякорът му имаше нещо общо със самата титла, защото той бе издънка от известния благороднически род Дю Боа. Отхвърлен от фамилията, заради увлечението му по жени и побоища, той бе хванал лошия път на покварата. Физиката му напълно отговаряше на изискването за наемен убиец. Дори и четиридесетгодишен той имаше мускули, от които всеки противник потръпваше. Не случайно бе страшилището на Париж.
Фелисия, израстнала в обикновено, френско, селско семейство, безгрижно бе обикаляла полянките в околностите на Лил и безброй пъти се бе наслаждавала на залязващото слънце, заедно с приятелката си Жана. Красотата на Фелисия тревожеше родителите й. Девойката растеше и формите й подлудяваха всички в селото. Надарена с пищни гърди и високи бедра, грациозна в движенията си, тя наподобяваше лебед, излитащ в неизвестното.
Много момци от тази част на Франция жертваха несгодите по пътищата само и само да зърнат омайната Фелисия. Предложенията за женитба бяха неизброими и всеки момък я искаше. Родителите й също желаеха по-скоро да се омъжи, за да мирне околността и да не се говори толкова за тях. Високият морал в семейството бе дал своя отпечатък в държанието на девойката. Тя излизаше само с нейната приятелка и се пазеше от прииждащите на талази кандидати.
Разбира се, приказките за цветето достигнаха и до Париж и Мадам веднага бе изпратила Маркиза да разузнае, що за слухове се носеха из Лилската околност?
На сутринта той бе впрегнал каляската с осемте коня и настанил се в мекото канапе, бе заповядал на кочияша да тръгва за Лил.
Валеше като из ведро. Близо седмица не спираше проклетият му дъжд и това задържаше придвижването му. Пиенето на кралското вино държеше скуката на разстояние от Маркиза. При пристигането в Лил той се настани в страноприемницата "Хубавата Франсоа" и му трябваха няколко часа, за да изтрезнее.
На другата сутрин се бе преоблякъл като обикновен селянин, яхнал един от конете си, въоражен до зъби под селската роба.Пристигна сравнително бързо в селото на Фелисия и се ориентира в правилна посока към дома й.
Изчака я да се появи. Първата мисъл, която го обзе след като я видя бе. "Невиждана красота! Тази девойка ще е моя завинаги!"
Фелисия, нищо неподозираща, се усмихна към него и задържа погледа си по-дълго, отколкото го правеше към другите момци. Маркизът изглеждаше наистина много добре, дори в селската роба. Въпреки леко посивелите дълги коси, чарът му се открояваше с пълна сила. Едрото му тяло бе така добре сложено, че красавицата неминуемо потрепера. Женското в нея заговори.
Бащата и майката наблюдаваха от прозорчето. Майчиното сърце се бе свило, предчувстващо лошото да идва. Бащата усети в Маркиза нещо неестествено, което му подсказваше, че в този великан се крият неимоверни сили и лоши помисли към неговото цветенце. Чарът на появилия се мъж бе само една маска, с която мръсникът често си служеше.
Така и стана. Маркизът веднага пристъпи към действие и с обаятелния си глас каза:
- Бонжур, мадмоазел! Радвам се да видя цветето на Северна Франция.
- Очарована съм от комплимента, но цветето е още малко - усмихна се Фелисия и продължи пътя си с разтуптяно сърце.
Тогава се случи нещо много бързо и изненадващо за всички присъстващи там. Маркизът пришпори коня си и с ловко движение се извиси над Фелисия. Грабна я като хищна птица и я запокити отпред на седлото. Няколко момъка, наблюдаващи отдавна силния мъж, веднага се спуснаха към него, като се надяваха бързо да освободят девойката и да спечелят сърцето й. Бащата, видял да отвличат собствената му рожба, също се спусна към конюшната за бързия си кон. Преследвачите бяха около дузина и в надпревара последваха похитителя, като надеждата се таеше у всеки пръв да настигне нежното цвете, отвлечено от хищния натрапник.
Досега се случваха чести побоища помежду момците, но никога не се стигаше до убийства. Счупените носове бяха редовните изходи от двубоите. Сега те се бяха обединили веднага срещу новия и непознат конкурент, въпреки че той превъзхождаше всеки един по сила и физика, но пък селската роба им говореше, че е като тях. Просто селянин.
Фелисия, здраво притисната, се чудеше какво да мисли. Дали е добре, че най-после се яви рицарят на нейния живот, дали е лошо, че така неестествено стана всичко?
Взел известна преднина пред групата преследвачи, Маркизът завърза здраво жертвата си за седлото и без да иска откри пред нея множеството оръжия под робата. Девойката усети чак сега измамата и изпищя неистово. Жестокият наемен убиец я удари не много силно, но достатъчно да я прати в безсъзнание и продължи вече без да чува писъците й.
Почти настигнат от младежите, той спря изненадващо и скочи с лекота на земята. Едно подсвирване бе достатъчно, за да разбере конят, че е необходимо да галопира с товара на гърба си към близката горичка и там да изчака господаря си.
Момците обградиха в кръг смеещия се подиг равателно чужденец. Битката започна така светкавично, че двама от младежите паднаха веднага, покосени от забитите в гърлата им остри ками, излетели от робата на обградения. Точните движения на Маркиза не позволиха на останалите да направят нищо друго, освен да се стъписат и отдръпнат. Рукналата кръв от гърлата на двамата парализира дори мисълта на нападащите. С кръвожадна сеч, обученият до съвършенство наемник сееше смърт при всяко съприкосновение с противник. Няколко скока и салта разпердушиниха групичката и от нея останаха само трупове с разсечени вени. Отвсякъде шуртеше кръв. Никой не се избави от смъртта.
Второ подсвирване на Маркиза бе достатъчно, за да разбере послушният му кон, че всичко е приключило както обикновено, в полза на господаря.
При видяната гледка Фелисия, току-що съвзела се, отново изпадна в безсъзнание. Това разбира се, улесни Маркиза, а също и галопа на коня. По пътя за Лил те продължиха вече необезпокоявани от никой.
Бащата на красавицата пришпори коня си и последва групата, но когато пристигна на мястото на сечта, то той просто не повярва на очите си и съзнанието му се помрачи. Падна мъртъв.
Маркизът стовари полуживата девойка по тъмно в страноприемницата и веднага впрегна каретата. Кочияшът, предан до смърт на Мадам, разбрал спешността на операцията, скочи на мястото си и потеглиха със скъпия товар. Бързината трябваше да заличи следите на убийствата. Париж бе спасителния пристан.
Замъкът на Мадам Сошо. Това бе един стар замък с високи кули, обграден отвсякъде с вода. След като забогатя достатъчно, Мадам Сошо де ла Морз, видя в него единственото място за изпълнението на пъкления си план, а именно да отвлича цвета на красотата на Франция и да печели много, много пари. Тук щяха да бъдат обучавани жертвите от закоравели и изкусни любовници, доскорошни нейни клиенти. Така бе правено с нея, така трябваше и тя да прави. Против човешката воля. Тогавашната съдържателка на вертепа, Мадам, на име Франсис, бе използвала един силен арабин, за да я изнасили и я бе поставила в ролята на най-красивата и търсена проститутка.
Възмущаваше се, но нямаше начин, трябваше да търпи и чака своя час. И той дойде. Сошо издебна една нощ Мадам Франсис и хладнокръвно я закла. Прехвърлила вината на арабина-изнасилвач, тя се бе освободила и от двамата. След това пое публичния дом и реши да си отмъсти на света.
Чула звука от тракащата карета Мадам Сошо с любопитство излезе навън, за да я посрещне. Това, което се появи пред очите й, надхвърли всички очаквания. Никога досега не бе виждала такава красота, такова изящество. Младата Фелисия, овързана със здрави въжета, бе хвърлена грубо от кочияша върху каменната настилка,. Ужас се четеше в очите й след всичко преживяно досега. Отвличането и особено зверското избиване на младежите от Лилската област се оказа пагубно за нея.
Разбира се, Мадам Сошо знаеше как да постъпва в такива деликатни случаи и се сопна със злобен тон към кочияша:
- Ей, говедо, как си позволяваш такава грубост с това нежно девойче!? Веднага я развържете!
- Но, Мадам...? - заоправдава се кочияшът, но тя го заудря с бича, който носеше винаги със себе си.
- Не искам да чуя и дума от теб, Гритфилт! Вие сте зверове! - продължи тя, намигвайки на Маркиза.
Изглежда Фелисия се довери на жената и я прегърна треперейки, но чувайки обръщението "Мадам", се досети къде се намира и попита:
- Добра жено, къде съм и какво означава всичко това?
- Скъпо дете, ти си в Париж и отсега нататък животът ти ще се промени. Ще станеш много богата, само ако ме слушаш добре, разбира се - отпусна прегръдката тя и продължи сухо към Гритфилт. - Сега я заведи в стаята на Лучия и тази стая ще стане временно нейна.
Близо месец Мадам и обясняваше неизбежността на положението, в което се намира. Къде със заплахи, къде с психически тормоз, властната собственичка на замъка и показа, че връщане назад няма.
* * *
След няколко дни Фелисия трябваше да бъде преместена в публичния дом на централната парижка улица. От разговорите Мадам разбра, че момичето още е девствено и това разбира се, вдигаше стократно цената. Първият, който щеше да е с нея, трябваше да плати цяло състояние за това си удоволствие. А ако бяха няколко..., тогава? Пъклен план се зароди веднага в главата на Мадам. Цената можеха да платят само четирима властници, които посещаваха скрито нейния бордей. Това бяха градоначалникът, племенникът на испанския крал и още двама маркизи, които владееха пазарите на Франция. От предварителната уговорка стана ясно, че и четиримата я искаха едновременно, независимо от цената. След тайния оглед в замъка те се бяха побъркали по нея. Дори кралският племенник бе заявил, че ако прелестната девойка е от благородно потекло, то той би я направил негова жена.
Денят, в който трябваше да се премести, Фелисия запомни много добре. Никога нямаше да забрави този злокобен ден.
След настаняването и в най-просторната или така наречената Оранжева стая, тя се чувстваше доста напрегната. Тогава Мадам я представи и на четиримата сластолюбци. Всеки един от тях бе платил по куп пари, достатъчни Мадам да си купи още по-голям замък.
Условието бе Фелисия да бъде едновременно и на четиримата. Маркизът бе научил от Мадам, че само лисото градоначалниче ще бъде тази нощ с девственицата, и че той ще трябва да охранява дома от случайни любопитни посетители, но за подготвената от сводницата зверска оргия, никой нищо не бе му казал. Учуди го много и решението на Мадам да затвори дома и дори самият той да не се качва нагоре към Оранжевата стая. Защо? Четворката пристигна и понеже бяха платили много, ги посрещна лично Мадам откъм уговорения заден вход. Само градоначалникът мина за заблуда през централната врата, охранявана от Маркиза.
Като глутница вълци те връхлетяха в Оранжевата стая, където Фелисия, треперейки, се бе сгушила на леглото. Четиримата разхвърляха скъпите си пелерини и започнаха да се събличат. Останали и без долни дрехи, те заразмахваха вдървените си членове и настървено налетяха върху нежното момиче. Започнаха да късат леката пижама и така я разголиха, че по тялото и не остана никакво бельо. Тогава те се стъписаха от пищността на това изящно създание. Гърдите й бяха вирнати нагоре. Тънкият й кръст, като че ли щеше да се прекърши, задните й части, така издадени и заоблени, бяха обляни от мека, кадифена кожа. Загарът получен от многото излизане на слънце и къпане в бистрата рекичка, намираща се до бащините и ниви, я правеше така желана. Светло сините й очи обаче бяха изпълнени със страх. Русата й коса, увила се около талията, се заплете в ръцете на едновременно опипващите я мъже.
Всичко бе така необикновено за нея, че тя нямаше дори въздух в гърдите си, поне да извика или да простене.
Метнаха я на голямата спалня и пръв градоначалникът .......http://book.webgids.nl
Цялата книга е публикувана на този сайт....
book.webgids.nl
|
[
