обикновено това не са много имена, не е като да пуснеш списъка с любимите си писатели...различно е :)
това са писателите, които са разбъркали нещо в теб, които си почувствал част от себе си...които са били единствената ти твърда почва в дадени моменти, чийто поглед върху живота си приел за свой...

за мен това са Хенри Милър и Ерика Джонг.
а вашите автори кои са? : )

преди всичко никога не бъди ординерен

Ами, аз непрекъснато се променям.
И затова - Давид, Свети апостол Павел. И много май мога да напиша, но тези двамата ми бъркат в джигера и не мърдат от там.

играем си на лексикон
лошо няма

Гео Милев - просто незнам, страшно много неща, дори и рисунките му, всичко, той е гений
Михаел Енде - Приказка без край ми е настолна книга, препрочита се на всеки 3 месеца и всеки път има нещо ново, това е книгата на живота ми
Станимир Панайотов - няма начин да го знаете, личен познат, но дори и да не пише, всяка негова дума ми бърка във вътрешностите

а другите които определям като любими автори не са просто любими, но...

The Last is gone, the Future is not here, the Present is illusion.

чак да ми променят живота........... твърде романтично.
носледния път когато нещо ме разтърси (едва не повърнах) е докато
четях гавра на ървин уелш. истинска гавра, не беше излъгал човекът.....

Миструва ми се, че в различни периоди от живота ми съвсем различни писатели са ми разбърквали вътрешностите и съм се чувствала като залепена върху страниците. Най-най обаче е Лорънс Дърел - 100% съм убедена, че ще минат поне 10 години докато/ако прочета нещо подобно.

Разкажи ми за него... За този Лорънс.

Ами аз вече пробвах преди известно време - пуснах постинг за най-известната му книга "Александрийски квартет", но се оказа, че май никой от участващите във форума не я е чел. Тя излезе доста скоро в България и остана без подходяща реклама. Все още се намира по сергиите. Съжалявам, но не може да се разкаже - трябва лично да се гмурнеш вътре и доста да внимаваш, има какво ли не над което да се мисли. От хората, които аз знам, че са я чели половината я харесват много, а другата половина се отказват да четат след 20-тата страница. Дърел сам я нарича "предизвикателство към хронологичното изложение в традиционния роман; днешният пропит от времето роман". И тъй като започнах с рекламата - може би ще е най-добре да бъде повече:

"Политиката на любовта, интригите на желанието, доброто и злото, добродетелта и прищевките, любовта и убийствата пълзяха из тъмните ъгли на александрийските улици и площади, публични домове и светски салони, пълзяха и се гърчеха като велико събрание на змиорки в тинята на фабулата и контрафабулата."

"Никой, който твори на английски език днес, не владее до такава степен красотата и музиката на този език."

"Магическа смесица от сюрреализъм и фантазия, от еротизъм и психосексуален окултизъм, от полифоничност и интимност."

"Онова, от което най-много се нуждая, да записвам преживяванията не в реда, в който са се случили - защото това би било хроника - а в реда, в който са станали за пръв път важни за мен."

Това в кавичките е горе-долу това, което анонсира книгата в предговора, по кориците и т.н. - но хич не е достатъчно. Не ми се ще да навлизам в подробности, защото е невъзможно да си опиша впечатленията.
Между другото Лорънс Дърел е брат на Джералд Даръл - онзи с животинските книги. Между двамата не съществува и най-малката прилика.

Чарлс Буковски- дзен в чиста форма

алехо карпентиер. имах щастието да прочета няколко негови книги на една особена възраст - достатъчно зряла, за да оценя истинската литература, но без голям жизнен опит.
няма достатъчно силна дума да изразя чувствата, които тоя автор предизвиква - "магия" е много слаба. думите просто те хващат в силна хватка, потапят те насила в един чужд светоглед, откъдето измъкването е още по-болезнено.


Every endless night
Has its dawning day,
Every darkest sky
Has its shining ray.

Робърт Хайнлайн