говорим си с един човек за разказа (пък и филма). за мен това беше като едно голямо откровение за човешката природа. а снощи, докато гледах МакВикар, се усетих, че почти нищо не помня - нито една сцена, нито един разговор. останал беше само потреса от съдбата на стареца (виждате ли, и името не помня) - цял живот беше чакал свободата, а накрая тя буквално го уби.

та исках да си поговорим за този разказ и Стивън Кинг изобщо.

стой та гледай

Аз съм един бивш фен на Стъвън Кинг - просто нямам сили да понеса ужасите...
сънувам кошмари, плаша се и от сянката си, но когато открих, че е писал не само ужаси се зарадвах.

А с риск да се отдлечим от темата -
много смесени чувства ме обзеха като видях на Славейков книга и от жена му...
не че няма право да пише жената, ама така, както са я подкарали...
гилдия актьори, гилдия писатели, съвсем като в Пратчет...
Що не пише под псевдоним, ако не иска да бъде свързвано името и с неговото?
Не съм чела книгата и,само като я видях ме връхлетяха такива мисли и само си разсъждавам по балкански...

прочети "Таен прозорец, тайна градина" - ще започнеш да се страхуваш и от отражението си (ама съм гаднаааа).

там е работата, че у Стивън Кинг ужасите не са самоцелни, а са средство за разкриване на психиката человеческа . освен това най-хубавите му (според мен) произведения нямат нищо общо с кошмарите - "Очите на дракона" например. или "Долорес Клейборн". а "Изкуплението..." е по-висша лига, даже ако щеш заради това, че е писан по истински случай.

сещам се за размишленията на Сивия вятър относно лудостта. Стивън Кинг успява да пресъздаде точно тази лудост, таяща се в главите на иначе обикновени хора.

стой та гледай

И според мен "Долорес" е най-зрялото му произведение. В интерес на истината и в "Подпалвачката" няма кой знае какви ужаси, но и там експлоатира "new age". Докато и напластяването на характерите, и психологическата атмосфера, и сложността на сюжета в Долорес са наистина връх на майсторството. Каквото и да говорят за него, си остава голям писател.

имаше 1 период в който четях всичко негово, корто ми минеше пред погледа
после това време отмина, порастнах
за мен бяха като приказките, стъпало от стълбата
детето което минава през Андерсен, Карл Май, Майн Рид, Михаел Енде, няколко разхвърляни имена после, Стивън Кинг, Кафка(?)...

много лесен за четене, прекалено лесен бих казал, с малки изключения
това да можеш да прочетеш 400-500 страници без да забележиш не мисля, че е добро
нямаш време да го осмислиш и то минава като средностатистически филм

интересни сюжети, някога се опитвах да му подражавам, после се опитвах да подражавам на други автори, после престанах

Стивън Кинг заема максимум 3 години, в които съм прочел всичко, което беше излязло до момента, без може би Долорес. ако се постарая мога да си спомня отделни подробности дори от разказите му

Естествено Шоушенк
(в превода на изданието, коео имам е Шошанк, ужас!)
Надежда за вечна пролет, мисля че беше в онова 2-томно издание с 4 новели - 4 сезона, а да Особени сезони се казваше

Странно, защо са решили във филма Ред - индианецът да се играе от от Морган Фрийман (нямам нищо против него, напротив много доър актьор е)
Страхотен филм!
и Зелената миля (но по мое мнение отстъпва на Изкуплението)
останалите са провал даже в 1 интервю, което четох сам беше го казал
детски спомени
сантименталности
2-а програма - То
пиратска VHS - Салът (по негов разказ) - 20 мин
и т.н. и т.н.

The Last is gone, the Future is not here, the Present is illusion.

филмът е невероятен! изключително добър. един от любимите ми. а "зеленият път" също е по разказ или новела на Стивън Кинг - голямо учудване за мен и в двата случая - филмите са страхотни, а не съм чел книгите.

за мен Стивън Кинг е типичен пример за професионален писател. Няма кой знае какъв талант, но е станал наистина добър в това което върши /писането/. Същият калибър е и Тери Пратчет - мой голям любимец :)

Най добрите книги, които съм чел от Кинг са "Гняв", "Дългата разходка" /ооохоо, дългата разходка - същинско откровение в леко баналния му творчески път/, "Бягащият човек". Всичко това съм го чел преди 4-5 години, когато все още си падах по стивън. След това ми стана малко скучен с еднообразния си стил, в който се опитва да изкара и най дребното нещо зловещо.

хахаха, брей че работа, без да съм те чел съм написал общо взето същото.

и аз като дете минах през същите стъпала. сега съм на вълна сериозна литература. сега се замислих как като малък четях сериозните книги - по същия начин както и приключенските романи. примерно името на розата му видях сметката за един ден. ама какво съм разбрал представа си нямам :)))
сега като четох зя втори път същата книга за мен това беше една нова вселена, в която потънах, четох я с дни, с огромно удоволствие.

хубав ли е разказът, за да знам дали да го търся?

интересно - имам усещането, че доста си приличаме, защо си забил в онзи модернистичен стил, в който пусна есе наскоро? хм, дали и аз няма да стигна до там в скоро време? интересно...

размишленията бяха на Достоевски, не на Сивия вятър :)))
не се сещам да съм пускал тема със свои разсъждения за лудостта :)

освен това никак не съм съгласен, че Кинг успява да пресъздаде точно тази лудост на обикновените хора.

неговите герои са все разни психопати дето бащите им са ги ступвали от бой или имат тумор в мозъка или пък са преживели някакви зловещи катастрофи... абе изкилифинчена работа :))

да опиша ли ходене до тоалетната така както би го описал Стивън Кинг? или закуска с мюслис ала Стивънчо? просто той понякога прекалява в опита си да изкара ужас и от неща, в които направо няма как да има... :))))

само идеите му са наистина доста оригинални. чудя се дали не ги свива от някъде... ама може и негови да са...

СъжалЯвам, че се намесвам, но филмът за Мак'Викър беше истински.
Което си е точно основание да не повЯрвам в съдбата на "стареца".
Нима не ВидЯ, че му е омръзнало от халтури?!!!
В личен план, хванах последните 5-6 мин. от предаването. Приликата с "Шоушенк" е привидна.
Всъщност нЯма нищо общо. Според мен.