с учудване напоследък забелязвам все по широкото използване на един доста модерен в момента стил (чудя се дали мога изобщо да го наричам стил) на писане - къси несвързани изречения пълни с много метафори и сравнения, липса на всякакъв сюжет, на герои.

очевидна е идеята на "авторите" на подобни текстове да се опитат да наподобят човешките мисли (въпреки че напоследък започнах да подозирам, че идеята всъщност е да спечелят лесна слава като пишат неразбираеми глупости, които човек няма как да критикува, просто защото в цялото "произведение" няма и три свързани думи.

дълго време търсих сред световно известните автори поне нещо наподобяващо споменатите писания.

естествено не намерих. често соченият за нестандартен автор Борис Виан беше на светлинни години напред от младите му последователи. познавачът на човешката душа и на нейните тъмни страни Достоевски пък изобщо няма смисъл да ви го посочвам. Дори и най мрачните и объркани негови абзаци, отразяващи временно или постоянно умопомрачение на героите му, са напълно литературно издръжани.

нечленоразделни изречения, незавършени мисли, липса на основния градеж за каквото и да е произведение (независимо дали стих, къс разказ, пътепис или каквото щете)- това са признаците, по които ще познаете това, за което говоря.
честно казано когато прочета поредната изплюта с много мъки боза, започва да ми се повдига. понякога е достатъчно да видя няколко изречения, за да изтърча до тоалетната с ръце на устата. какво е недоумението ми, когато под претенциозното Нищо видя някакъв възторжен коментар, на някоя от онези млади дами, които се възбуждат при мисълта за поет шизофреник с жълта кожа и мътен поглед и чиито зърна вероятно настърхват при фантазии за хилавото, болнаво тяло, на "твореца-мечтател", който е написал въпросната гадост.

искам само да ви пратя един линк към нещо наистина добро, притежаващо всичко това, към което се стремят пишман изследователите на човешката душа и любителите-писатели на "импресии".
ако от време на време не се натъквах и на такива неща, сигурно изобщо нямаше да виждам смисък да влизам в интернет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Cивия вълk на 07.12.01 17:42.

В тъмнината на деня
Чувствам нощта
На тъмно е добре –
Хаотично
Демонично.
Чувстваш кой си
И какво има в душата.
Битката на зло с добро.
Тишина с щурци приижда на ята.
Езера две умират за слънца.
Бреговете преоткриват безводни пясъчни дюни.
Камъчета на точки с рокли детски се мятат във водата ...
И малките рогца и нежни копита на Дявола
Обладават тази илюзорна красота.

I chose not to choose life, I choose something else. And the reasons? There are no reasons

ето ти една импресия - аз съм я писал - заколи ме вербално сега , ако обичаш ...

I chose not to choose life, I choose something else. And the reasons? There are no reasons

много на сериозно се взехте май....................

Ei, man, kwo ti stawa, be?! :)) Ta twoite izrechenia sa edni ot nai-nesw#rzanite, kretenski i irelewantni (wow!! Kolko iaka dumichka! :)) ) draskanici, koito s#m chel ever :))))
Nasproti men, ti se nerwirash, zashtoto wizdash, che i drugi zapochwat da w#rshat podobni prostotii.

Da ne ti puka :)) W toia klub istinskite tworci sa dwama-trima i te otdawna ne sa se miarkali :))))

Plewel tak#w :(

Повече културна, по-малко масова!!!

твърде далеч от хуманитарните науки, се осмелявам все пак да спомена някои автори използващи "потока на съзнанието"..

Вирджиния Улф - например "Към фара".
Джеймс Джойс - "учебникарски" пример - погледнете само последното изречение на "Ulysses".
Уйлям Фокнър - любимата ми "Sound and fury" ("Врява и безумство" е преводът на Кръстан Дянков на български).

обърнете внимание - това са прозаици (френските поети сюрреалисти си ги оставяме в тила. :))


нека е ясно - не оправдавам бездарните писания (ако изобщо съществува такова нещо, най-малкото защото читателят променя перспективата, а да не забравяме, че има такова нещо като intentio operis - когато текстът се е изплъзнал от емпиричния си автор и е заживял собствен живот), но въпросите на литературната критика и тези на литературния вкус нямат много общи неща - ако не вярвате на мен питайте Нортръп Фрай.

но нима имаме право да негодуваме срещу хората които пишат така? щом това ги прави щастливи. нали сме демократи?
.. а каква по-жестока критика от безразличието, отминаването с мълчание?

"нима имаме право да негодуваме..... нали сме демократи" . Това ще да е нов вид демокрация. В смисъл - единият може да прави каквото иска, а другият няма право да изказва мнение. Този вид демокрация уж била изчезнала с някои видове режими... казват.

Не твърдя, че този вид писане има или няма право на съществуване. Той е факт в литературната история и си има своите основания. Твърдя само, че
1. може да бъде употребяван кадърно и некадърно (което аз не се наемам да дефинирам. Мога само и единствено за себе си да преценявам кое смятам за първото и кое за второто) и
2. че хората могат да го харесват или да не го харесват, като и в двата случая е тяхно право да си кажат мнението, без да се смятат за мерило на световната естетика.

И откъде накъде "импресия" и "поток на съзнанието" ще е едно и също? Вярно, термините са разтегливи, но.... Пруст и Аполинер, напъхани в един и същи калъп... Моите почитания, обаче... Така де. По-добре хич без термини, отколкото с миш-маш от термини...

Е да де, ама човекът го каза - безразличието е най-яката критика :))) ХАХАХАХАХХАХАХАХА :))))

Повече културна, по-малко масова!!!

> "нима имаме право да негодуваме..... нали сме демократи" . Това ще да е нов вид демокрация. В смисъл - единият може да прави каквото иска, а другият няма право да изказва мнение.


мисля, че е необходимо да направя и мъничко допълнение което би хвърлило известна светлина върху мнението ми. "нали сме демократи" - това си беше моя заемка - от "Махалото на Фуко" (в епизода в който Казобон става свидетел на спора между Диоталеви и Белбо, по отношение на евентуалната принадлежност на Диоталеви към евреите; цитирам по памет)

- Пък и в края на краищата, ако някой иска да бъде евреин нима можем да му пречим? Нали сме демократи?
- Демократи сме.

жалко, че не успях да предам хумора..


все пак уместно би било да се гледа на думите ми именно като на отговор на мнението на "Сивия вълк" - най-вече империалистическият уклон в него. откъде тази нетърпимост.. към хората.
защото аз не забелязах толкова критика на това което пишат (не бяха посочени примери), а към авторите - онова на което му казват argumentum ad hominem.
съчетанието на стомашни болки и недоумение разбира се е неприятно, но трудно би могло да се потърси съдебна отговорност за това от авторите като причинители на подобна неразположеност.



по отношение на терминологията - въпреки употребата на думата "импресии", предвид липсата на примери и имайки подръка изречението:

>> очевидна е идеята на "авторите" на подобни текстове да се опитат да наподобят човешките мисли

направих може би произволният извод, че Сивият вълк има предвид именно "потокът на съзнанието" и затова посочих някои по-известни автори, като отговор на:

>> дълго време търсих сред световно известните автори поне нещо наподобяващо споменатите писания.
>> естествено не намерих.




далеч съм от мисълта да напъхвам в калъп не само двама различни автори, но и един и същи автор (макар че едно такова напъхване може да се окаже изключително ползотворно по отношение на прочита им).

оценявам правото на всеки да изкаже възмущението си, но да наречеш някого шизофреник се иска солидно медицинско образование...

и в крайна сметка, какво е било намерението на Сивия вълк правейки възмущението си публично достояние... ето нещо което е интересна тема за дискусия.

колко насериозно си взел/а думите ми!

Е, щом ще изясняваме:
1. говориш ми сякаш съм адвокат на Сивия вълк. Да де, ама аз на неговата тема не съм отговорила. Отговорих на твоя постинг. По неговата тема съм казала единствено, че всеки може да си прави каквото иска, а всеки друг може да изказва мнението. Или накратко- всъщност нищо не съм казала. От което следва, че ако с нещо не съм била съгласна от твоя постинг, то това не означава, че съм съгласна с темата.

2. пристрастна съм към импресиите, защото ми създават професионални проблеми. Които може да се дължат не толкова на тяхната.... хм... да я наречем липса на хомогенност, а на моята, направо казано некадърност. Така или иначе това са лични пристрастия и не засягат пряко нито един от авторите на подобни литературни опити в клуба. Ама ми се щеше все пак да си го излея върху този тип литература, та затова толкова защитавам правото на изказване на мнение. Както виждаш - понякога показните опити за търсене на обективност, всъщност са израз на най-субективен егоизъм.
Както импресиите са израз на нещо друго и тн... и пр... и т.д... и въобще - манджа с грозде!
И най-вече - не ми се връзвай. Не и на мен. Не си струва.


Приятен ден.