> колко насериозно си взел/а думите ми!
опасявам се че ти си взела насериозно моите. разликата е само, че аз съм спестил усмихнатите човечета които би трябвало да изпъстрят постинг-ите ми след почти всяко изречение.


> 1. говориш ми сякаш съм адвокат на Сивия вълк. Да де, ама аз на неговата тема не съм отговорила. Отговорих на твоя постинг.

така ли говоря?
мислех че правя бележка към твоето, изяснявайки предходното си мнение в светлината на твоя отговор и това на Сивия вълк. изобщо голяма игра на светлини и сенки, a game with shiftings mirrors (кога някой ще се сети да напише и тази книга!).


> 2. пристрастна съм към импресиите, защото ми създават професионални проблеми.

поразтършувах се в прашните коридори на паметта си, за да потърся проблемни текстове.
може би Магрьорит Юрсенар - "Пламъци"? "Упраженения по стил"? но те май не са в калъпа на импресиите...
моята памет е несигурна, ерудицията ми още повече, така че няма да се опитвам да гадая.


> Ама ми се щеше все пак да си го излея върху този тип литература..
а не би ли било по-интересно да си го излееш върху литература която харесваш?


> Както импресиите са израз на нещо друго и тн... и пр... и т.д... и въобще - манджа с грозде!

а също и... без да забравяме и... не можем да не споменем и... би било непочтено ако пропуснем и... честта задължава да наредим до всичко това и...


> И най-вече - не ми се връзвай. Не и на мен. Не си струва.

разговорът е като прелъстяването - никога не се знае кой кого подвежда.

> Приятен ден.

на теб - по-приятен!

1. наричам споменатите неща условно "импресии", защото не мога да ги категоризирам по друг начин, нали в голямата си част представляват точно някакъв опит за бягство от всички категории (ако трябва да добавя нещо, то ще е "неуспешен" пред "опит")?

2. мисля, че е пределно ясно за какво говоря, дори bergson беше така услужлив да пусне един пример и да онагледи думите ми (всъщност неговата "импресия" не беше чак толкова лоша). ако личността подписваща се с "_" намира нещо общо между този текст и "врява и безумство" едва ли ще можем да се разберем взаимно :)

3. демокрация означава всеки да има правото да си каже мнението и да си понесе последствията от това (като например разбудената злобичка на разни четирипръсти индивиди по горе).

4. намерението ми беше да покажа, че не смятам всичко това за правилно (разбирай писането на импресии). не съм споменал конкретно никой, за да не обидя никой. когато някой пусне "импресия" (а това вече е масово и по другите клубове - този стил се е превърнал почти в начин на водене на диалог) в отговор виждам само похвали или несвързани коментари на други любители на импресии. смятам, че хората, които пишат подобни неща, трябва да са наясно, че такъв стил определено не допада на всички (да не кажа допада на много малко хора). както да речем и аз съм наясно, че дългите ми изречения могат да бъдат неразбираеми за някои (всъщност може да се каже, че гоня определена цел - има неща, които не искам всеки да чете). мисля, че човек не трябва да свиква да пише по този начин, по който се пишат импресиите (все пак стилът се изгражда и остава постоянен за цял живот). тук определено има талантливи хора, които пишат подобни работи, защото ако напишат прекалено дълъг текст той няма да привлече внимание. и наистина доста хора тук ги мързи да четат или пък ако не ги мързи да четат, не обичат чак толкова да пишат коментари.

винаги, когато съм грешал и е имало някой, който да ми посочи грешката ме е боляло, но после съм бил благодарен.
а когато сам съм стигал до извода, че греша за нещо, тогава ме е боляло хиляди пъти повече. не отхвърлям импресиите сами по себе си, просто не са за всеки. и не е нужно да се използва подобен стил, ако имаш нещо да кажеш...!

демокрация... през прозореца... на улицата... махалото на демокрацията... технократи ли сме? питам аз... питам... питам... защо? суетата боли... мазна и жълта... много боли тези, които я отглеждат... всичките... но така е присъщо... на сливите... неодяланите.... криви и приведени, набръчкани... защото... защото така!

ако ще ми отговаряш, моля ти се не ми прави разбор изречение по изречение. и не е нужно да ги копираш, не страдам от старческа деменция и знам какво съм казал. мнението ми трябва да се разглежда като едно цяло, а не да се дели своеволно. това е доста дребнаво.

между другото като цяло си прав/а

и последно -
прекрасно знам, че ако разкритикувам някоя определена "творба" всички, които сега си мълчат и гледат сеира, ще се нахвърлят като лешояди на мърша. затова приех аз да съм жертвата и да кажа това, което трябва да се каже, в отделна тема.

с уважение :))

Защото на теб не ти харесват нечий импресии тук, не значи че всички импресии са плява. Хората не трябвало да пишат импресии, защото едикво си.
Ми, ако ти се четат свестни импресии иди в библиотеката и си вземи. В края на краищата никой от тук пишещите, надявам се да е така, не се имат за Шекспир, нали така.
А това дали човек свиква да пише на търсенек или наопаки, пък ти го наречи, ако искаш и импресия, си е негова лична работа. И малко би го вълнувал Хикс, че ти мислиш, че не трябвало.
Аз лично не търся в Мрежата някакви гениалности.
Намирала съм и добри неща обаче.
А примерът, който си дал е толкова далеч от импресията, колкото аз от мулатка със сини очи, примерно.
Не се пали. На кой му дреме. Нито ще спреш нещо, нито ще подпалиш друго. А примерът, който ти си дал - с линка - на мен въобще не и харесва. И какво сега да рипна, че поучаваш или сочиш нещо с пръст. Аре, споко.

това наистина не е импресия! просто не знам как да го нарека, как да го обобщя.

наистина ли не ти хареса разказа в линка?
не трябваше да пускам линка в подобна тема. наистина въпрос на вкус, но каквото и да си говорим е адски добро!

сега, стана ясно вече, че не си падам дори по истинските импресии, ама на аркадашко да речем винаги съм му свалял шапка :)

айде кажи ми ей това какво е да речем? просветли ме моля ти се? какво подяволите е това?? не е импресия, съгласен съм. кажи как да го нарека?

"аз наистина съм на нова планета , пейзажът от последната страница не е верен , но пък вали литературата мрежеста - на жартиери - романна живопист
клечи в тоалетната . Спечели от лотарията и си купи хартия ... Стиска с една ръка избодено мече , с другата желязно , течащо въже , но отговорът е Не!
-- Повдигам деколтето си , ето , приглушена тишина ... ела читателю ...
"



а що пък да не си кажа? какво толкова станало, казал съм нещо си, голямата работа :) не съм си поставял за цел да обърна света. достатъчно ми е, ако в следващата седмица поне един човек се спре, помисли и напише "слънцето сутрин е красиво" вместо "тъмнината ме боли" примерно.

аз съм намирал в мрежата страхотни неща! не се сърди, но разказа в линка който пуснах (първия разказ) за мен е най добрия съвременен български разказ, който съм чел. въпрос на вкус може би ;)

мълчах, мълчах ама то туй вашто на нищо не мяза!
Аз на тез творби, за които иде реч, им викам : "психокаламбури" писани по системата на мозъчния щурм!
И ако Вълка мисли че са писани от бледи левенти с артистически преметнато бохемско шалче, то аз мисля че повечето от тези излияния са в стил "из дневника на малката Венета" - момите в пуберитета често списват дълбокодушевните си терзания на листя.

АХА!

Аз хич не съм спец, ама на това, дето си го пуснал сега с наклонен шрифт май му викаха автоматично писане или сюрррелизъм ис Далиии, Даллли ис сюррреализм. Помниш ли го този филм?
Аз също не си падам по подобни писания, но те не влизат в графата импресия. Импресията е нещо като бял стих, ама не съвсем. Поне това са ми спомените от училище.
Чакай аз да дам пример за нещо добро, което скоро съм чела... Стой, че се размислих... В мрежата не мога да откроя нищо - говоря за литературни сайтове... Тю... Чакай. Начи четох в последния труд от събота едно стихотворение на някакво момиче... Ами, кво да ти кажа - направо ме прободе, при все, че на пръв поглед. Кой ли може да описва стихове, но беше веднъж! Май съм на вълна поезия.
А що се отнася до Аркадашко - ми, не ме грабва и толкова. Някак ми инфантилееше на моменти. Ский, ква съм зла. Но като прочета за мляко с какао и мама и татко и то така...., както ги пишеше той - ми не, нещо хич. А когато младежът разкаваше най-обикновени случки като циганин един с бял костюм в подлез му предложил свирка - е, това вече ставаше и си беше, според мен, адски добре пипнато.
Но аз имам извратен вкус, по принцип. Насилвах се да я чета Теодора Димова, ама и там ударих на камък.
В интерес на истината - аз не харесвам някой си нещо да ми разказва - влязох там, видях това, преди години и прочие.
Може би съм крива, но напоследък се усещам, че една нормална история не мога да издържа до третия ред. И сюжетите вече ги имам за отживелица.
Или поне донякъде.

добре де кажи ми как да го нарека?
айде кажи ми?
пробутват го за импресия предполагам.
отде да знам?
изобщо никаква импресия не е, разбира се. ама е толкова разпространено, че вече лошо ми става.

аз мога без проблем да направя програма на "c" или на "pascal", която да генерира безброй подобни оригинални писания. тук се взимат съвсем случайно разни думи и се съчетават по колкото се може по безмислен начин. и това в никакъв случай не е най трагичния пример.

ахаааа, ето и ти го каза за аркадашко! и на мен не ми са ми харесвали импресиите му. добър е, това се чувства, адски добър, но просто не ми харесваха. виж разказа "жълто" ме разби! и защо трябва някой, който има талант, да се забива в този псевдостил? защото така му харесва ли? глупости - защото няколко глупави млади фусти са му казали "машалла" и се започва...

е аз пък няма да викам машала пък може някой да се освести...

в този клуб влизат и малки деца. какво ще си помислят като гледат такива драсканици?

то бива бива, ама в един момент на човек му писва като гледа подобен словесен онанизъм. и айде да речем, че тук не е толкова зле положението, ама в други клубове на ден се пускат по 20 теми с подобни писания.

казвам, че момиченцата си представят бледи поети като четат или пишат подобни глупости.
някаква детинска перверзия ли, недоизказана женска хомосексуалност ли, не знам.


аз лично си имам определена граница колко психокаламбури мога да сдъвча и след поредното изпълнение в един друг клуб просто ми накипя и рекох да си кажа и аз думата

Това за малките деца ме съмнява дълбоко... Пък и аз не знам що, но все си представям малките деца в клуб - говорим си за секс. Просто такива мисли ми се въртят в главата. Има деца и деца, разбира се. Например в поезия половината ми мязат на 15-годишни.
А за фустите. Виж, познавам поети с главно П, който пишат много по-зле от това, което ти наричаш импресия и по тях залитат бая народ. Всякакви изгъзици има и изгъзльовци.
А това чисто и просто можеш да наречеш бездарие.
Ето виждаш ли колко опростяваме нещата. Тук няма и не мисля, че скоро ще се яви нещо наистина дето да става. Ако въобще някога.
Остава ни единствено да се забавляваме. А децата ще хвърчат в говорим си за секс, повярвай.

да не говориш за това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите