защо българската литература винаги се върти около разни "болезнени" проблеми? нима писателят не трябва да има по широк светоглед и да надмогне средата си, за да пише разбираемо за всички? може ли цените на парното и тока да вдъхновяват човек за поезия? трябва ли действието на прозата да се развива винаги в панелката и главният герой да набива туршия и кисели краставички? (не ми ли вярвате? прочетете някой съботен брой на труд, страницата ателие да речем...)

ще кажете, че времето е такова... не, не е такова времето! типичният български манталитет - всичко се върти около нас, ние българите сме си най добрите, най великите... тази балканска защитна реакция, деклариране на свръх високо национално самочувствие, съчетано със скрити жестоки комплекси...

има ли поне един български Коелю, поне един Достоевски, поне един Сенкевич, поне един Кастанеда, поне един Булгаков? имаме си дядо Вазов и неговото "под игото", което се изучава дори на запад. като нещо екзотично... с това ли ще си останем?
това ли начина да изнасяме културата си? с префърцунения ерзац за парното или с обърканата псевдодълбока проза? не казвам, че няма таланти, напротив. но сякаш никога няма да прескочим бариерите на балканския си манталитет и да създадем нещо вечно, нещо до което всеки може да се докосне, независимо от народност, възраст... нито сме повече нито сме по малко от другите народи. а защо в културно отношение сме така изолирани? защо в специалността "българска филология" в СУ се влиза с тройка по български? защо министрите на образованието се гаврят с изпитите след 7ми клас? трябва ли споменаването на България да носи асоциации с ицо стоичков, футбол или пък с малка, екзотична държавка в размирен район? защо Македония в момента има по известни писатели, филми от нас? а Сърбия? кога ще се роди някой Кустурица и в България? кога ще има някой Горан Брегович? с "дунав мост" ли ще си останем? или с "клиника на втория етаж" или с лили иванова? или със световните си постижения в щангите и класическата борба.....??


надявам се да можете да ме оборите и да ми посочите поне един български автор, който се чете масово и на запад и е превеждан поне на 15 езика... поне един български филм, който е пускан в поне 10 страни, поне една бългаска песен станала хит в поне 20 държави?

писна ми да чета в жълтите парцали как японците се били прехласвали по някакъв наш клип или как кондьо правел фурор в продажбите си сред българската колония в Чикаго...


с това ли ще си останем?? а?

И на мен ми е мъчно за Дядо Мраз в читанката на Елин Пелин.
А то виж, дори не мога да избягам.
Нали сме все боклуци.

Значи Георги Господинов е превеждан на повече от десет езика, доколкото знам. Също и Елин Рахнев. Доколко това е добре... Всъщност добре е. Кръгът Сорос се грижи за своите. Иначе не знам дали си запознат с това как стават преводите, но никак не е лесно. Примерно трябва ти литературен агент, после не знам си кво, а на първо място много пари.
Вестник Труд и донякъде Капитал пускат наистина смешни неща. Но понякога имат и попадения.
Пък и то е адски относително. Ако едно стихотворение на Рахнев е видяло бял свят на китайски, нищо не значи. Пък имам приятел, който на подобен въпрос от моя страна каза:
- Ти пък, аз съм превеждан дори на балтийски и не знам си още кви езици, сред които и арабски.
И то става дума за някакви научни текстове.
Моите впечатления от младите т. нар. писатели и поети са - едно време пишещите се въртят около старите пушки, за да бъдат лансирани. Неминуемо е да има сянка от оная школа, дето теб те дразни...
Абе, не знам. Пиша само глупости. Прав си. Тъжни работи, но кво да се прави сега.
Ще седим и ще чакаме в чакалнята да дойде влака с новото, дето все пак да става и да е нашият влак или поне тоя, от които да слязат нашите хора. Ох, само глюпотевини са ми в главата.

да го маанеш онуй в скобите след ника си, че като го види човек след като е изчел някой твой постинг като този горе, направо го напушва смях и те взема на подбив.

И какво сега? Броят езици, на които било излязло нещо си определяло неговата ценност, така ли? Ахъм. Страхотно. Ти да си чел на български ескимоска литература? Ами монголска? Не си? Ами! Що? Излизала е, бе. На 53 езика е излизала. И професор си имаме по монголска литература. ПРО-ФЕ-СОР. Както знаеш без корпус на научния труд, професор не се става. Е, корпус има. Та какво за ескимоската и монголската?

За съжаление това, което си написал не ме кара да се замисля, а да се подхилквам. "Светът не ни познава! Слушай моята команда! Сълзичка от лявото - пууууснИ! От дясното- пуууууснИ!" Трета група. Или втора?

Съвсем не твърдя, че харесвам битовизма или балканщината. Два пъти гледах "Буре барут" и двата пъти ми се драйфаше. От балканщина (за художествена стойност изобщо не говоря, не можах да се абстрахирам, за да стигна до нея) и миризма на прокиснало кисело зеле. Въпреки възторга на всички, които познавам и които уважавам, веселяшкото намигане към гадните, задръстени западняци, посредством леката, непринудена, издаваща бурно и цветисто въображение триетажна псувня, ми убягва като тънко и дълбоко внушение.

Това обаче не означава, че трябва с нагаждане да се драпа за нечие "световно внимание" на всяка цена. Имам някои откъслечни наблюдения върху две "световни нации". Уверявам те, че последното, което ме интересува е дали те са чели нещо българско. Говоря за средната публика. Елитът навсякъде е един и същ.

И не се превежда от български не защото няма какво, а защото част от стойностната ни литература би загубила страхотно много при превод. Правили сме учебни опити. Остава някаква мека черупка с лесно смилаем пълнеж. Е, да, обаче именно това не е ценно. За броя чужди българисти, които са способни да направят дори и това струва ли си да говорим?

Пък и това е съдбата на всяка "малка" литература. Добре, че беше един светнат в маркетинга Исмаил Кадаре, та по света да се разчуе, че и в Албания някой знае азбуката. Ама именно "някой", а не че изобщо...

Тъй че - "смешни вопли". И смешно доказателство. Е, сега ако ми речеш и докажеш, че книжният пазар е критерий за стойност...

Смесваш две различни и почти несвързани помежду си неща и се получава отчайваща картинка. Ако ги сложиш всяко на мястото му, някак си причина за мирова скръб сякаш няма. Поне аз не страдам, че германците не са чели "Мюре", примерно. Или "Блада за Георг Хених"( Ми проблемът е техен, не мой. Аз съм ги чела.

колко смешно ми стана

значи без бой си признавам, че не бях чувал за Гошко Господинов :) Много ме засрами това и се почувствах като неук и непросветен тип, какъвто донякъде съм :)

когато дойде моментът за избор на четиво и трябва да реша с коя книга да прекарам свободното си време, дали да ида до библиотеката и най сетне да си взема "Лолита" на Набоков или да звъня на приятели, за да търся първия том на "Архипелаг Гулаг" на Солженицин, който незнайно защо е откраднат от библиотеката (или по точно невърнат от читател) или да седна и да потърся някой си Господинов, незнайно защо предпочитам да се заровя в дебрите на класиката или на това, което са ми препоръчали. но както и да е, това не ме оправдава...

във всеки случай рекох "дай да не се изказвам неподготвен" и прочетох романът на споменатия, за който много естествено предположих, че е преведен на повече от 10 езика. всъщност самото ествество на романа прави превода му твърде лесен...

след това прочетох и един разказ "човекът с много имена" и с извинение се насрах от кеф!!
в този разказ имаше от ВСИЧКО, за което говорех :)) първо аматьорски опит за съчетаване на неща, които не могат да бъдат съчетавани - по точно наше село и античната философия. после имаше дразнещия заспал сюжет, където нищо не се случва освен че някой накрая умира и ти си казваш "евала, добре че умря най-сетне..." имаше и туршийка и кисели краставички и казани за варене на компоти, имаше и сране в гащите, последното поне ми хареса, на място беше :))
какво е искал да "каже" авторът и дали не е искал само да си поплямпа малко, не мога да знам. и без това вече сигурно ще ме разпнат на кръст "къв си ти че да критикуваш бе, цървул?" що пък да не критикувам? това правят читателите - критикуват :))))

все пак е хубаво, че e превеждан на повече от десет езика. друга работа е дали гo четат масово на тези езици, имаше и такава част от въпроса ми... иначе наистина никак не е важно на колко езици е превеждан.

моето впечатление е, че има някаква българска псевдотрадиция останала още от преди 89та и всички се мъчат да подражават на старите, които явно все още имат силни позиции. де да знам. не съм навътре в "кухнята" и честно казано не искам да влизам там, за да гледам манджите. предпочитам да слушам някой като теб, на който имам доверие...

иначе има попадения да! аз примерно преди няколко дни се натъкнах на един много добър разказ, малко в модерния стил "ървин уелш",но същевремено доста талантливо написан. ще пусна линк в отделна тема :)

абе и аз пиша глупотевини. винаги се оплаквам че българите само мрънкаме, а не правим нищо да променим нещата. и аз сега така започнах малко май... тц тц


само още нещо - нека да не бъда краен, за мен дядо Вазов стои толкова високо, че се почувствах длъжен да го спомена като изключение дори в основната тема. Дамян Дамянов изобщо няма да го коментирам, мисля че е направо огромен в сравнение с другите джудженца, особено последните му творби. има и други писатели/поети разбира се...
само дето не мога да си представя някой да превежда Дамян Дамянов на английски, хм...

"защо българската литература винаги се върти около разни "болезнени" проблеми? нима писателят не трябва да има по широк светоглед и да надмогне средата си, за да пише разбираемо за всички?"

Ами, погледни киното до преди 10 години (че и след това). Колко хора снимат (по някакъв сценарий, де, за да не излизаме извън рамките на темата за литературата) нещо непреходно и мащабно като смисъл?! Не е ли фраш с хора, които се опитват да пресъздадат балканската си среда, мизерния си живот и теглата си за час и половина?

Най-трудно е да убедиш глупака в глупостта му...

но само ако ти ми кажеш какво да сложа там :)

ще броим езиците на които СЕ ЧЕТЕ :)
хайде сега, не се прави на паднала от марс, по принцип се казва "едикой си роман е преведен на над 30 езика" това не означава, че е бил превеждан на сумалийски с тираж 50 бр. да речем

нали?


иначе си права - смешни вопли, само дето не са вопли :)) не се бой, не съм тръгнал да спасявам нацията, не ме интересува, сигурно пак ще ми се караш, но искам да бъда гражданин на света. а не "гражданин" на село едикое си, което гласува като един за бсп или за доган.

точно това за драпането е идеята ми! в момента драпаме за чуждото внимание. а за внимание не се драпа! завладява се. с огън и с меч. с псувни, с мръсотии ако трябва.

зу, словото е сила, на теб ли да го обяснявам? словото е по голяма сила от атомните бомби. докато нямаме армия от думи и мисли винаги ще бъдем придатък на някой по голям брат. дали ще бъде СССР, дали ще бъде САЩ, дали ще бъде евросъюз... винаги ще се крием зад някой чужд пестник и ще емигрираме в чужбина.

не е вопъл това, просто ми е чудно, докога ще бъдем посредствена нация във всяко отношение освен в щангите и борбата (въх че съм горд с щангите и с борбата... без майтап)? докога ще псуваме американци и руснаци след като не можем и на малкото им пръстче да стъпим?
не че аз нямам желание да ги напсувам... ама вече ме е срам. че някой ще ми каже "къв си ти бе?" и ще има право... кажи си честно, не си ли съгласна с мен?


точно това подлизурско преструване ме дразни и в литературата! това имитиране. бъди себе си мамка му, бъди наивен, бъди вулгарен, но бъди себе си! зу, защо мислиш, че простак и пияница като Христо Калчев постигна такъв успех на българския пазар? защото разкрива някакви "тайни" ли? не! защото на всеки му е писнало от имитатори и дребни душици. Калчев е прост пияница, но поне не се прави на нещо което не е! моля ти се не ги защитавай, сега говорим за българската култура, няма смисъл да говорим за немска или френска. и албанската ми е далеч от акъла...

дори това не е чак толкова голяма беда като се замисля.
хубаво - мизерия, болен проблем, хайде, ще пресъздаваме, може ли гладен човек да мисли за философия? но това се прави тооооолкова посредствено...

гледал ли си нещо на Куросава? примерно "на дъното", по Максим Горки? или Додескаден? и двата филма са с такава темтика - нищета, болезнени проблеми.
НО! но са надхвърлили с много рамките на Япония. интересното е, че японците никак не обичат Куросава, затворено общество са си те, какво да говорим... :)
ако се интересуваш от кино потърси автобиографията на Куросава, адски е интересна, общо взето явно сегашната ситуация в България не е нещо ново. и очаквам до 5-6 години да се появи някой наистина талантлив писател или режисьор или поне музикант от България

иначе има и хубави български филми. гледах един май след 89та беше правен. за едни ученици се разказваше, вътеше се около някаква тинейджърска любов. не си спомням как се казваше, но много ми хареса :)
иначе се сещам за Куче в чекмедже, Клетва... честно казано не съм гледал много от нашето кино... сега се чудя дали да ходя на "опашката на дявола" :)

По какво точно определяш на чие пръстче не можем да стъпим? Уж говориш за качество, а пак го изби на количество. Понеже тяхната литература е по-четена в света ли? Ако да, изпадаш до нивото на CNN, която е "световна" понеже има възможността избирателно да показва жертвите от едната страна и да направлява мисленето на немислещите.

Не смятам, че всичко в литературата ни е плява. (Апропо, може ли ако наистина говорим за Литература все пак да не споменаваме Калчев? Иначе като заговорим за Музика ще се раздрусам в ням възторг пред радио "Веселина", "Мила" и др.под.) А смяташ ли, че класиката, към която посягаш е единственото писано по онова време? Огърлица от бисери... дрън-дрън. Плявата винаги и навсякъде е 95%. Времето я отсява, само че ние говорим за периода преди отсяването. Ти какво точно искаш? Всяка сътворена дума да остане за вечността? Да има бисери без плява? Всеки графоман да е безсмъртен? Защо говориш само за българска литература? Да не би всичко писано в твоите любими Русия и САЩ да има стойност? Да не би те да не имитират себе си, понеже вече са видели, че ето по точно този начин светът ги приема и по-добре е да не се променя статуквото?

Най-горе твърдиш, че българите били егоцентрици и все се мислели за най-, за свръх- и прочие. Ами ти със самото изваждане на онова, което става в българската литература и противопоставянето му на всичко друго ,правиш точно това. Българските писатели срещу света. Хайде холан! Или пък извън света! Да бе, да. Процесите нито ги изобретяваме ние, нито пък сме някакви невиждни мутанти. Те идват отвън, пречупват се тук, къде закъсняват, къде се деформират, но не сме единствени по рода си чудовища. Каквото става в българската литература вече е станало или става в момента и в някоя друга страна.
Всичко това, за да ти припомня, че НАВСЯКЪДЕ по света останалото ценно е части от процент от всичко написано.

А за скобите...... ами.... май по-добре ще звучи "Сивия вятър (лесно запалим)".

нали бях "огън" и "феникс" по едно време, всички се изредиха да кажат, че вятърът повече им харесвал ;)


че кой говори всичко да е бисер? точно това питах аз - защо в нашата си плява и миризлива кравешка тор няма поне един бисер? нали това питах, а?

а ти пък защо се хващаш за количеството? искаш да ми кажеш че няма нищо ценно в амрериканската култура? хайде бе, това ми мирише на гроздето е кисело малко :)

посочи ми едно нещо по което можем да им стъпваме на пръстчетата (аз се сещам за нещо, но няма да ти го кажа веднага :РР)