|
Обичам водата!
Да я гледам, да я пием, ама най-много от сичко да се гмуркам и да пливам в нея.
Навънка дечурлига, глъч и врява, а отдоле - тихо. Взирам се мъглявата синева и махам, махам с ръце и крака. А кога въздуха в дробовете ми попривърши, стрелвам се бърже нагоре и също кит, мощна струя към небето фъргам. Примижам с очи къде слънцето и се провикнем - "Еееееех мамамустарааа!!! "
Мдааа, вече почти две седмици, се лутаме в туй претъпкано от народ селце. Народ, изгладнел, както за едене и пиене така и за какъв да е атракцион по "Главната улица", или позната още като "мейнстрийт" от писанията на страхотвореца Кинг.
Не знам с вас как е, ала мене тегаво ми става, като видим наконтен, току що изкъпан курортист, който с бавна стъпка се отправя към преждеспоменатия стрийт.
Панталона - с ръб, ризата - нова, а косата - косата, бухнала като на еж, неговата вера!
Аз затуй досега само веднъж излезнах по семейному на обиколка по таз улица, ала много неприятни хора видех и ми стана тъжно. Сприхав станах, а като капак на всичко някакъв едър русняк в навалицата настъпи детето. То ревна с цело гърло, а аз стоварих целата си отрицателна енергия в зачервената съветска муцуна. Това добре, ама оня като земе та се сгромоляса баш върху една витрина с грилове и ризата му се подпали. Почна да крещи врели некипели, а телото му се люшка също матрьошка! Събра се народ - атракция си мисли че става некаква - театро един вид се разиграва. Некои даже ги гледам лапат фъстъци и се смеят?! Добре че едно по-курназ сервитьорче от заведението скочи да гаси човека.
Нещата се поуспокоиха и си рекох, че за днес стига - време е да се прибираме.
Лежа си значи на едно дюшече- крокодилче, гледам морето на хоризонта и си разсъждавам. Първата седмица се изниза бързо и неусетно, ала втората...втората седмица, скуката така ме сграбчи за гръкляна, че въздух ми не остана!
Не издържах. Скочих на крака, обух едни джапанки и рекох да пообиколя града по пладне дорде народа още не се е окопитил за атракции.
Речено, сторено. Пътьом купих едно пакетче семки и се почна...
На пръв поглед личеше едно - много педерастини са се навъдили значи. По един и същи начин се държат и обличат. И ако някогаж аксесоарите са били артистическо шалче и бастонче с пуделска глава, то сегаж са се изменили и намножили. И за да не съм празнословен ще изброя някои по-важни белега, по които и ти читателю да можеш сам да се овардиш:
- преметната през рамо чанта с тънка, дръжка - лачена
- тесна черна тенеска с остро деколте
- тъмносина дънка с на една педя повдигнати наопаки крачоли
- обувко-сандалети с изрезани отзаде пети
Е, сами виждате че имам набито око, но някак си днеска и то не ми помагаше. Колкото и да гледах - нищо интересно, нема провокации, нема изненади.
И баш кога се бех отчаял и мислех да се връщам го видех!!!
На няколко метра нагоре по улицата, на сгъваем стол седеше възпълен мъж на средна възраст. В ръката си държеше пакетче семки, чоплеше и се усмихваше. Небръснат, плешив с поглед лукав или с две думи неприятна мене персона. В краката му се въргаляше розов шушкав сак, целия покрит с луспи от семки. А облеклото на мъжа бе оскъдно или да си го кажем направо - жълти шорти и джапанки. Вдясно от мъжа имаше дърво, а на него имаше подпряно табло със снимки. Най-отгоре на таблото обаче, със шарени букви пишеше:
"ГУЩЕР НА СЪДБАТА" - ЕТ. МЛЪЧКОВ
МИНАЛО и БЪДЕЩЕ + фотоси
само за 10 ЛВ.
Точно пред табелата имаше една дървена касетка и на нея стоеше огромен зелен гушер, който изглеждаше меко казано клето. Очите му влажно примигваха към нагорещените павета на оредялата от слънчевия пек улица.
На дължина беше над половин метър, ала целото му тело се беше олюпило и захабило от хорските погледи.
На шията на шишкото висеше фотоапарат. Като видя, че приближавам усмихна се прогнило и ми рече :
- Една снимка гоподине? Със котенцето! Няма страшно, детска играчка...ако искате и бъдещето гледа!
Значи ако преди туй имах некви угризения спрямо туй що бях замислил, то след тия думи на мига се изпариха, а оня продължава:
- Само за 10 лева ще ви направим снимка за цел живот! Числата от тотото! Късмет за цел живот! Ше показвате на колегите, на приятели... - превъзнася се трубадура.
- Давам ти 20, само че ше ме снимаш където аз кажа. Става ли? - като чу това, усмивката на шмекера се потули, но блясъка в очите му се засили и след кратка пауза рече:
- Това е специална услуга, господине…50лева!
- Добре, така да бъдe. - отвърнах и се запътих нагоре по улицата. Дебелака припряно натика гущера в сака. Взе таблото и стола под мишка и запъшка подире ми.
И както крачехме по една стръмна, сенчеста уличка внезапно се спрях, събух си джапанките и зачаках спътника си.
Като приближи му викам:
- Извинявай, ама тоз гущер женски ли е?
- Кво?
Бех сигурен че ме беше чул, но се правеше на ударен. Затуй креснах ядовито:
- ЯЩЕРИЦА ЛИ Е, ЯЩЕР ЛИ Е??? - и не знам откъде ми хрумна, ама реших че ще е добре да подплътя думите си като се фана за чатала.
Ей същиса се фотографа! Заоглежда се ама около нас пусто - никой нема. Сигурен бех, че се чудеше да бега ли, да плаче ли и баш кога най не очаквах, оня взе че ми рече:
- Добре, мой човек. Последно...40лв!
Това вече беше прекалено. Скочих отгоре му с мощен ритник. Фотоапарата се удари с тресък в паважа, а телото на притежателя му се катурна също буре по нанадолнището. Когато най сетне се удари о една смокиня, за моя почуда, от дървото падна една рижа мачка и дузина презрели плодове.
Туй стечение на нещата мигом ме ободри. Захилих се, бърже грабнах сака с ящерицата и хукнах из дебрите на калдъръмения лабиринт. Зад гърба си все по приглушено чувах виковете на злощастния шмекер и почти бях сигурен че продължаваше да сваля цената.
Още същата вечер бехме на път.
Казах на жената че съм купил гущера изгодно. Подметнах и за туй че дарба има, странновата. Децата го харесаха. Заедно решихме да го турнем в аквариума що опустя след злополучните миши перипетии.
Тате прие новия член на семейството много топло и радушно, а като разбра за чудната гущерова дарба никак не се учуди. Много се привърза към животинката и често си говореше с нея. Попълваха заедно тото фишовете и мина се, не мина и месец, стареца и ящерицата удариха петица.
|
.
( *)
