Горещо... мирише на препечена от слънцето прах върху щори... Сама... дори и вентилаторът ми прави жест "не"... наляво... надясно... наляво... надясно...
Обръщам поглед към себе си... не, това е просто матовото ми отражение в монитора, по който времето тече на водоскоци... кима като евтина проститутка. Знам какво ще ми предложи, но май само той ми кима съгласяващо се. Усмихвам му се криво и разтърквам мишката. Почвам да купувам... мисли. Паля цигара. Богата, лъскава мисъл-поза. Премижах в смачкана гримаса. Не я купих. Проста брутална мисъл-гной. Издишах си дробовете. Не я купих. Наивна чиста мисъл-заблуда. Преоткрих живия огън в цигарата и тънката му сиво-синя опашчица. Не я купих. Празна лутаща мисъл-търсачка. Смачках цигарата. Не я купих. Скрито пулсираща мисъл-символ. Слях се с нейния ритъм. Изсмука ме на един дъх и ме разля между буквите. В празните пространства се събирах на локви и се разплисквах нататък от попилия пулс. Разбих се на водопад от края на мисълта. Едва се преглътнах. Бях купила. Заръмжа на вълни с мен. Усмихнах се. Опръска ме. Погалих я. Блъсна ме. Преобърнах се. Задуши ме. Задавих се. Натисна ме. Слях се... Гъделичка ме. Поисках още.

***
по изрично настояване от автора

Редактирано от HeOHeЛ на 28.09.01 10:11.

Прозира отношение към етапизирането на собствените мисли. Психологизирането и драматургичното структуриране в крайна сметка води до кулминация, свободно засилена мотивация и развръзка, следващи една оптимална динамика на всеки завършен цикъл. Тези фази изграждат странно естетическо възприятие. Благодаря, за което!

Words are very unnecessary, they can only do harm

Откъде извади този конструктивизъм!

***

Почерпен е от твоето творчество най-вероятно, но ако трябва да бъда откровен докрай, дойде ми някак спонтанно!


Words are very unnecessary, they can only do harm

доволна, че е така!:)
Мислех си... не ти ли се струва крайно изказването ти за думите, което си издигнал в твое мото? Думите понякога не са ли ужасно необходими, точно за да спестят болка?

***

Може би наистина е така. Може би наистина болката може да се покори с думи, но не и за мен. Всъщност това е цитат от една песен, но на мен така ми е влязла под кожата вече 11 години, че ми е трудно сега да преценя реално нейния смисъл. Като странно стечение на обстоятелствата винаги намирам тези думи верни. Може да е просто въпрос на лични възприятия, но за мен няма изгледи те да се променят в посока отричането им. И все пак кой знае....


Words are very unnecessary, they can only do harm

да правиш нещо!!! Аз си мисля и си пиша едновременно с това, толкова! Не променям посоките към отрицание. При всеки възприемането е различно и наистина, когато имаш емоционална обвързаност, преценяваш в нейна полза и оправдание, говоря по принцип, за всеки човек.

***

че говоря за емоционална обвързаност?! Или под това понятие ти влагаш по-общ смисъл и значение?

Words are very unnecessary, they can only do harm

решавам за мен! Аз говоря за мен! Така е винаги, а хората си мислят, че говоря, че те говорят така, както го казвам аз, а всъщност аз говоря, че аз говоря така, както го казвам аз! А иначе винаги влагам много, колкото ми е възможно и на мен, и на другите, които четат, общ смисъл, мразя ограничението на каквото и да било, то е крайност, мразя крайностите!

***

че мразиш вече е крайност. Среден път няма, така че ние винаги сме в някаква крайност, било то и не окончателна спрямо чужд мироглед. А това, че ти си причината и следствието предлагам да го обсъдим по-задълбочено при прегледа на по-подходящ материал. Все пак те намирам за доста идейна и съм сигурен, че самата ти ще предоставиш такъв


Words are very unnecessary, they can only do harm