Творчеството на Достоевски. Толкова е странно, романите му са толкова трудни за четене, уж не разбираш почити нищо и въпреки всичко, след като го прочетеш в теб остава следа. Те се чувстват, оставят размисли за дълго време. Много стойностни, макар авторът да се е налагало да пише на коли за да се препитава и затова обемни.
След като прочетох"Престъпление и наказание" сънувах нощи наред сцени от книгата и живях с терзанията на Разколников.

Жлко, че повечето хора не четат руска класика и я смятат за отживелица.

споделям мнението ти и те съветвам да прочетеш и "Идиот".Това е любимата ми книга/заедно с "Антихрист" на Ем.Станев и "Майсторът и Маргарита"на Булгаков/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми е какво още си чела от Достоевски.
Най-силно впечатление ми направи "Идиот". Убедена съм, че това се дължи и на факта, че бях в по-млад и особен период и това, като че ли ми отвори съзнанието по много определен начин. Така или инъче, силно чувствах присъствието на тъмната страна във всеки от нас. Различността и обречеността на "ненормалното" поведение...

На руската класика се гледа с известни предрасъдъци,което ужасно много ме натъжава,защото това е една от най-стойностните литератури,която въобще може да се прочете.Повечето хора на моята възраст(18) я свързват с комунизъм и т.н.,което е доста глупаво.
Както и да е,отдавна се канех да пусна тема за Достоевски и сега,когато я има просто не знам какво да кажа,за Достоевски може да се говори с дни,не смятам че е труден за четене,просто предизвиква прекалено много емоции в хората,направо не ти оставя възможност да си поемеш дъх:)

че хората не четат руска класика, и я смятат за отживелица. Това са абсолютни глупости. Е, в България може и да е така. Тук вече всички са толкова запленени от американската бургер-култура, по-точно асимилирани са от нея. Но ако се загледаме в най-стойностните творци на западната култура, ще видим, че те са много силно повлияни точно отДостоевски. Селинджър, Керуак, пък и много други... Прочее, там напоследък не се появяват селинджъровци и керуаковци. Всичко е сивота и пошлост. Докато в Русия изгряват явления като Виктор Пелевин... Но тук , пък и на запад предпочитат да се зомбират от недоразумения като MTV или поредния удивително глупав филм (да не изброявам - достатъчно е да спомена "шахматния ред", в който героят на Ръсел Кроу призоваваше гладиаторите да се строят в едноименния филм), вместо да се опитват да проумеят какво стои зад тях...

Не знам какво да напиша за Достоевски. Бих могъл да пиша с часове. Но по повод Разколников искам да кажа, че аз първо преживях терзанията му, а чак много след това ми попадна романа. И си казах - това е...

А на мен любимата ми книга е "Юноша". Наред с останалите от Петокнижието

Интересно, тъмната страна на човешката личност се усеща най-малко в Идиот. Много повече я има в герои като Версилов и Ставрогин, именно те ме потесоха най-много в творчеството на Достоевски

Да, много критици твърдят, че чувствата в романите на Достоевски са пресилени, че страданието е прекомерно, даже неправдоподобно. Затова той е малко разбираем от хора, които нямат достатъчно нисък праг на болката, защото те няма откъде да узнаят, че в живота действително има хора като героите на Достоевски.

Хората винаги са си падали по патологията - поне това са личните ми впечатления. Дай им крайности, хляб и зрелища и гледай само какво става.

Това имах предвид,в страните от Източна Европа хората са много предубедени към руската класика,но не знам защо не мога да ги обвинявам,на запад имат възможност обективно да оценят стойността на Достоевски и останалите руски класици.Може би това ще отмине,защото тази литература е нещо,което ще остане и ще надживее MTV-културата..надявам се.
Колкото до това че страданието в романите на Достоевски е пресилено,определено не смятам така,просто е представено в една по-изчистена форма и би могло да бъде натоварващо за определени типове хора.
Поздрави