Това не е за тоя клуб / Култура и изкуство / Литература

Но го публикувам тук щото идват повече хора Попаднах на него и го преписах Абе тва си е некъв куриоз незнам може и да е било истина но и да не е кво от това може и да се случи някога пък и да не се случи кво от тва - важно че е възможно да се случи...... Животът го предлага секакъв .......... ДО ДР. НАЧАЛНИК на ДУ "ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ" р-н "Марица - Изток" ЖАЛБА от Досю Стоев Масларов - бивш жител на гр. Ст. Загора понастоящем жител на гр. Ямбол кв. "КАРГОНА" 213 ДР. НАЧАЛНИК, Като работник в повереното Ви предприятие през 1960 год. получавах семейни надбавки за сина си Стою Донев Масларов. В последствие обаче се прехвърлих на работа към Държавна напоителна система - гр. Ямбол, където отказаха да ми требват семейни надбавки. Моля, да ми отговорите, следва ли да се изплащат семейни надбавки, като се има в предвид следното: През 1964 год. аз се ожених за една вдовица, която имаше голяма дъщеря. Последната непосредствено след брака аз осинових. Баща ми често посещаваше семейството ми и в резултат на това се ожени за доведената ми дъщеря. По този начин дъщеря ми стана моя втора майка, а баща мимой зет. Жената на баща ми т.е. моята доведена дъщеря, която същевременно ми стна моя втора майка, роди момче, което сега е на 13 години и което разбира се ми стана мой брат и съответно внук. Понеже аз съм мъж на майката на доведената ми дъщеря, то жена ми стана и моя баба тъй като е майка на жената на моя баща. По този начин аз съм същевременно мъж на жена си и неин внук. Обаче и жена ми роди едно момче което сега е на 12 години и което стана шурей на баща ми, а на мен вуйчо, тъй като е брат на втората ми майка, която е моя дъщеря. По този начин станах сам на себе си дядо тъй като жена ми е баба а аз съм неин мъж. Моля да ми отговорите, имам ли право з сина си т.е. за вуйчо си Стою да получавам семейни надбавки. 28.09.1965 год. С другарски поздрав: /п/ гр. Ямбол /Д. Масларов/