С кръвта си поливам градината на нашите чувства и си мисля как... ...бих искал да ти подаря цвете. Бих искал да те видя. Много. Бих искал ти отново да си човека с който бих могъл да споделям всичко. Бих искал това и още много. Бих искал. Но не може. Бих искал да те мразя повече, от колкото те обичам. Бих искал да те виждам повече, от колкото те сънувам. Бих искал да съм по близо до теб, от колкото мислите ми. Бих искал. Но не може. Бих искал да изтръгна леда от очите ти и да смачкам острите ръбове на думите ти. Бих искал да разкъсам сърцето ти и да го хвърля в пеща на душата си. Бих искл да те убия. Бих искал кръвта ти. По пода. Червена. Бих искал въпроса в угасващите ти очи. Бих искал отговора върху бледите ми устни. Бих искал. Но не мога. Бих искал да те няма. Бих искал да съм друг. Бих искал да съм някъде. Не тук. Бих искал. Но не искам. Искам просто да ти подаря цвете Искам Искам Искам Искам Искам Искам Искам.... .....от леден камък, топлина и студ от слънцето горещо.

не искам нищо нищо нищо нищо след такива думи не искам

да докосна само за малко лицето ти и след това да разтворя устните ти. Бих искала да видя отново очите ти. Бих искала, а искам да усетя тялото ти, много близо до моето, да почувствам дъха ти върху кожата си, да се загубя в теб и никога повече да не се намеря. Бих искала и искам когато вечер затвориш очи да виждаш само мен. Бих искала и искам устните ти да произнасят само моето име. Бих искала и искам да спреш да можеш да живееш без мен. Бих искала да бъда твоя играчка, Бих искала да бъда твоя робиня. Бих искала и искам да ме убиеш, когато ти омръзна. А всъщност искам да ме обичаш. А всъщност не искам да ми подаряваш цветя. А всъщност искам да ми подариш себе си. И искам аз да съм тази на която можеш да кажеш всичко, И искам аз да съм тази, която всяка сутрин приготвя закуската ти и слага кафето на масата ти, И искам аз да съм тази, която глади ризите ти, И искам аз да съм тази, която те чака вечер да се прибереш, миришещ на женски парфюм и нещо друго. Но не може, защото ти не ме обичаш. Бих искала да ме мразиш. Бих искала да ме преследваш ден и нощ. Бих искала да трошиш прозорците ми. Бих искала да сложиш бомба в колата ми. Но не може, защото аз не съществувам за теб.

Добре ли е това или пък не, не зная. Надявам се за теб да е добре, а пък за мен да е каквото ще.

И аз искам, но... ..."Но не може, защото аз не съществувам за теб. "

откакто се научих да не искам, да не желая, да не мечтая... нищо няма и не искам нищо защото после ... после боли добре ли е това? не зная нека бъде каквото си ще

На ткова ми прилича твоето... И по случая ще ти преразкажа една мисъл на многоуважаемия Марк Твен: Човек трябва много да внимава как вади поука от опита си. За да не заприлича на котката, която веднъж седнала на гореща печка. Оттогава, тя никога не сяда на гореща печка. Но никога и на студена... :)

каламбур от такива :-)

Не вярвам. Лъжеш се. Щом си тук, значи има НЕЩО. Нали ? п.с. подарявам ти усмивка :-)

позна!