|
Това е една истинска история, която ми се случи преди година и половина. Може и да ви прозвучи невероятна, но за мен си е съвсем истинска, макар и доста странна. Не мога да разказвам хубаво, но ще се опитам, за да я чуете и вие.
Вървя си аз по плажа край морето. Уточнявам, че става дума за Жълто море (водата му е тъмно-синя, поне край брега), и плажът е край един самотен залив, на 30 километра от най-бизкото селище. Вървя си и си влача краката по пясъка, наблюдавам скалите, надвесени в края на плажа, чайките (и там има чайки) и вълните, които се разбиват в камъните. Изведнъж усещам как нещо ме бодва под крака, и стъпвам на криво. Наведох се и изрових от пясъка черупка от някакъв голям охлюв, нещо като рапан, но със бодли, и жълто-зелено-оранжев на цвят. Бодлите бяха доста притъпени, някои - счупени, но все пак успя да ме убоде по крака. Разгледах го разсеяно, и го доближих до ухото си. И тогава чух нещо като шепот. Някои биха казали, че това е обичайното шумене от подобен вид раковини, обаче не беше така. Първо се стреснах и дръпнах ръката си. После пак се заслушах и захочнах да долавям членоразделна реч. Гласът бе тих, шепнещ, мек, тъжен, спираше от време на време и пак продължаваше, но за беда почти нищо не можех да разбера. Говореше на някакъв странен език, нищо общо със познатите ми думи от европейски езици... С китайския съм много зле, знам по-малко от хиляда думи, а корейски или японски въобще не знам, та е възможно гласът да е говорел на някой от местните езици...
Ами какво стана по нататък ли? Продължих разходката си бавно към скалите. Държах раковината близо до ухото си и слушах шепота на гласа, като продължавах да недоумявам как е възможно това. По някое време гласът се оживи, и започна умоляващо да писука. Тогава се убедих, че това е глас на жена. Нещо ме умоляваше и настояваше, обаче не можех да разбера какво. Понякога минаваше в съвсем тиха гама, друг път се повишаваше. По някое време, вече почти бях стигнала до скалите гласът почти заглъхна и трябваше да напъна слуха си за да го чувам. Когато се изкачих на първата скала той съвсем спря. Аз също спрях, и се огледах. Нямаше нищо особено наоколо. Направих 2-3 крачки назад, но гласът не се появи отново. Повъртях раковината в ръцете си, пак я доближих няколко пъти до ухото си, но гласът го нямаше.
Какво стана по нататък ли? Ами когато се върнах в селището разказах случката на няколко човека, но всички ме гледаха насмешливо и не вярваха, някои даже ми се присмяха на приказките, и не мен ми стана кофти. На другия ден сутринта, докато се разхождах по рибния пазар показах раковината на едни рибари, и ги попитах дали са виждали такива. Оказа се, че ги имало по тия места, но ги вадели от дълбокото, при тралене на дъното, от дълбочини над 150-200 метра. По плажа се срещали изключително рядко. Разказах им на развален китайско-английски моята история от предния ден. Те се разсмяха добродушно, само един възрастен рибар не се смееше. Когато си тръгнах той ме настигна и започна да ми приказва нещо. За беда той не знаеше английски, но доколкото разбрах ми разказваше някакво тяхно предание. Ставаше дума за срещи на рибари в минали времена с безмълвни русалки и русали (щото имало и мъжки) - някакви морски същества, които имали ръце-перки, опашки, люспи, като риби, но със глава подобна на човешка. Били големи колкото пораснало дете (китайските деца са доста дребнички, та вероятно русалите са били около метър- метър и нещо) Та тия същества говорели по странен начин- чрез раковини, които държали в ръкоперките си. Старецът твърдеше, че раковините били от същия охлюв , като намереният от мен...
Запазих разбира се раковината, пазя я и до днес, но не ми е проговорила отново. Може би ако се върна на онзи бряг ще проговори. А може би зад скалите се е криела някоя срамежлива русалка, излязла на безлюдния плаж? И отнасяйки този голям рапан, може би съм я оставила безмълвна завинаги...
|
