Обичах един човек някога... до болка, всеотдайно, със всяка клетка от телото си, със всяка вибра от душата си. Събуждах се с мисъл все за него и заспивах със спомените от ръцете му. Обичах и очите му, гледайки ме нежно, обичах и устата му, говореща търсените думи. И чувствах се жива мислейки за него... Мразех един човек някога, как мразех само ... до полуда. Мразех очите му, гледащи подозрително, мразех устата му, говореща невярващо. И исках да съм мъртва мислейки за него. Загуби ме отдавна ... със неизказаните думи и с прошката недадена. Сега го търся във очите на случайните. Сега го търся във устите все приказващи.Простила съм и всичките неща направени, но тези ненаправени не мога да простя.

Ей, Светла, много е истинско!!! Мравки ме полазиха по гърба! Това е то Любовта! И още много работи е! Нещата се променят. И хората се променят...

Bravo, Svetla!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Fantastichno e!

има още романтици. Въпроса е, че когато човек го пръхлетят подобни чувства, иска да говори непрестанно за това, но стигне ли се до там всички думи изглеждат хилави и жалки. Толкова исках да опиша любовта, но не съм успяла да хвана и частица. Може би, за това повечето хора не пишат за любовта си,защото любовта им е толкова необхватна, че всеки опит буди съжаление, както при мен.

vse oshte ima hora, koito pishat kato Vas. A romantitsi vinagi e imalo i shte ima nezavisimo ot tsinizma, koito ni zaobikalya. Pozdravi ding dong

mnogo e dobro...naistina

"Ний шутове сме всички на служба при съдбата...." Не дословен цитат от Шекспир :-)