`Който е да е` написа нещо красиво и еротично. Дано това накара моя натурализъм да избледнее:))

Като кралица полудяла, със смях свали короната си от мечти и срещу веселото слънце запрати, а после в мен се притисни, напълно гола, обвита само в черните си къдри, бяла!

вече ти се извиних и мислех, че това е достатъчно, за да изтрия горчивината от небрежното си изказване. Ако не е, тъжно ми е, но не знам какво да ти кажа. Съжалявам. Извинявай.

Изобщо не си ме засегнала:) Наистина. Какви неща са ми казвали разни хора тука, а ти споменаваш за някакво си небрежно изказване...Ни най-малко не съм се обиждала. Просто написах горното, защото мислех, че това, което е написал Който и да е наистина отговаря на зададената от теб тема:) Честита пролет!!!

но повече като предизвикателство. В този студ май кръвчицата ми се посмръзна... :о))) "Тази вечер няма да правя друго, само ще я слушам" - реши той. Случвало му се бе. Лукресия се забавляваше, доколкото го приемаше като въведение. "Остави ме да чуя гърдите ти" - ще прошепне той, нагласяйки с много любов първо едната, после и другата в свръхчувствителната кухина на ухото - те влизаха там като крак в мокасина - ще примре със затворени очи, с възторг и смирение, прехласнат и благотовеещ като при жертвоприношение, докато не долови как към землистата грапавина на всяко зърно прииждат, бликнали от невидимите дълбини на плътта, глухите стонове на разтварящите се пори или може би кипежът на шупналата от възбуда кръв. .... ... благодарение на твърдоглавото си упорство той бе успял да заобича всичко и всяка една част на жена си, да се влюби поотделно и съвкупно във всички съставки на тази клетъчна вселена. Способен бе да откликва страстно, с мощна ерекция на въздействието на всичките й неизброими части, дори и на най-незначителната, най-причудливата или най-досадната. "Тук почиват останките на дон Ригоберто, който с еднаква сила обичаше епигастера, влагалището и езика на своята съпруга" - съчини в този миг най-правдивата епитафия за надгробния си камък от мрамор. Лъжа ли би било? Ни най-малко. Представи си омайната песен на очакващите го разлети сокове, които след малко ушите му щяха да уловят, жадно притиснати към мекия корем. Сякаш дори вече чуваше игривото къркорене на стомаха, веселия пукот на попръчкването, гъргоренето и въздишката на утробата или трепетния ехтеж на извитите като змии черва. И себе си чуваше да шепне, изпаднал в сладострастно любовно изстъпление, думите, които обикновено отправяше към съпругата си, докато я галеше: "Тези омайни звуци, това си ти, Лукресия. Те са твоята музика, твоята звукова същност." Беше сигурен, че може да ги разпознае начаса, да ги различи от вътрешните звуци на която и да е друга жена. Нямаше да има възможност да провери тази хипотеза, защото никога не би му хрумнало да слуша с друга звуците на любовта. Защо му е? Нима Лукресия не беше океан, който той - любовник гмуркач - никога няма да изучи докрай? "Обичам те" - прошепна той, усещайки назряващата нова ерекция. Пресече я с едно перване на дланта, немирникът се сви и това го накара да избухне в смях. - Който се смее сам, на собствените си пакости се смее - наставнически го сгълча от спалнята Лукресия. Марио Варгас Льоса "Възхвала на мащехата" - едно от най-прекрасните еротични книги, които са ми попадали. :о)))))))))) Ако не ви е досадно, мога да продължа с цитатите.

......... но при удобен случай ще ти препиша нещто

мира готино е

Добре. Утре. Обещавам. А ти поръчай хубаво време, за да подбирам с удоволствие. :о)))))

е да, ама моето е по-хубаво

:о)))))))