Спокойна в лудостта, аз полудявам от спокoйствие. Разкъсвам деня на парченца, а търся целотата. Безмислици осмислям. Преоткривам откритото. Плача от смях и от тъга се смея. Искам тялото да полети, а заковавам душата си. Приказвам безспир, а от мълчание се напукаха устните. Виждам невидимото, а ослепяла се лутам. Уморена от сън сънувам безсъние. Скиталствам безспир, но в познатия свят. Безпътен и нелеп ли е денят?

кажи ми с w или с 2 пъти v едно до друго ти е адреса, щото нещо не мога да се оправя... п.п. Стихотворението е хубаво. Малко се подтиснах обаче!Навява ми малко тъга...

Със две V-ta e. Хайде пращай, че нямам търпение. Адски ми се чете нещо хубаво. Чакам. А стихотворението е тъпо. Да ме пита човек защо го писах. Май напук на себе си. Нещо настроението ми криволичи...

Алиса и тъжно е ...... но всякаш изразява мен точно днес.......

be tva tolkova iako che az sum bez DUMI......bez.....to za tva poeziata....lele iska mi se oshte da napisha ama ne staa......ti go napisa.........

При мен съобщението от снощи се върна - не знам дали си получила нещо, но при мен се върна съобщението:(Кажи какво става!

стихотворението не е тъпо, а криволичещо красиво, като път в планината

:))) Alisa, mila... Kude e stranata na chudesata... Tja nali e tvoja... Ili burkam?

Този път в планината удивително ми напомня един мой сън, който често се повтаря.. даже онзи ден пак... Благодаря ти. Твоя път как изглежда? Широк или тесен? Прав или със завойчета? Какво има наоколо? Това не са въпроси само приличат на такива.

Не исках да те натъжавам, laugh. Дано всеки ден ти е различен - ама да си имаш всякакви - и хубави, и лощи, и непределени, и..