- Како, разкажи ми пак за великана. Дето е по-голям от нашия блок и е силен колкото татко. И дето вдигнал разбойника високо, високо, и го преместил далече. - Сашко, заспивай вече. Три пъти ти разказвах за великана. - Ама той добър ли е? - Да. - А разбойникът лош ли е? - Лош е. Хайде заспивай. Утре ще ставаме рано, нали знаеш? - В седем ли? - Да, в седем. - Седем рано ли е? - Рано е. - Тъмно ли е? - Тъмно е. - Ще ме водиш на детска градина? - Да. - А после ще ходиш на училище? - Да. - А ще ме вземеш ли като свърши училището? - Да. Нали всеки път те вземам? - И ще идем при мама? - Да. - А тя защо е в болницата? - Защото е болна. - Ами аз като кашлях и като пиех хапченцата, защо си бях вкъщи? - Защото беше настинал. - Ама мама каза, че съм болен. Като съм настинал не съм ли болен, како? - Я виж колко е тъмно вече навън. - И мама пие хапченца в болницата. Защо не иска да ги пие тук, при нас? - Сашко, моля те! Хайде заспивай. Трябва да ида да ти изгладя дрешките. - Ами тук ги изглади, како. - Тук ще ти преча. Как ще спиш на светло? - Ами аз съм голям вече. На три години и половина. Не ме е страх да спя на светло. - Ох, добре. Но ти заспивай! - Како, нали ще й занесем портокалчето? - Да. - Аз го оставих за мама. Тя обича ли портокалче? - Да, Сашко, обича. - Аз много я обичам, како. И теб много обичам. - Знам, Сашко. И аз те обичам. И мама те обича. - Како, а като бях малък татко носил ли ме е на конче? - Разбира се. Носил те е. - А теб носил ли те е? - Да. И мен ме е носил. - Високо? Чак до тавана? - Да. - Много ли е бил силен? - Да. - Колкото великана? - Да. - Ами аз защо не съм го виждал? - Виждал си го. Само че тогава беше малък и не помниш. - Вальо казва, че неговият татко всяка вечер го носи на конче. - Сашко, нали ми обеща, че ще заспиваш? - В събота ще го води за риба. - Искаш ли утре да ти купя книжката, дето си я хареса вчера? - И ще му даде да държи въдицата. - Сашко, искаш ли да ти разкажа за великана?

Tugno - no dostoverno... Tezi deca mnogo burzo stavat golemi... CBM - dear!

И на теб, dear!

тъжно, но все по често срещано явление браво Unknown, звучи истинско и хубаво си го написал арчи

Уви, наистина е тъжно.. Благодаря, арчи!

Dear, ne znam kakvo i da kaza... Varni me v Rozental, King of roses...

Не зная какво да кажа. Какво би могло да се каже!?... Не е възможно... то е зад думите, то не е думи... ... Както не могат да се преразказват и обясняват разказите на Селинджър, или на Скот Фитсджералд... ... Просто, Unknown, бих искала да знаеш, че съм го прочела!!!

ама че работа... непознайко, ама че работа. ти ли написа това? а? който и да е - майсторска работа! честита марта и весела :)

haresa mi blagodaria ti i chestita baba marta :o)

Хей, Unknown! Заради такива хубави неща, които някой написва рано сутрин в 9.43, и които ме разплакват ... та, заради такива неща се радвам, че го има клуба и че зная пътя до него. Честита Баба Марта на тези две дечица!!!