Къде си, Боже? Къде се дяна? Дойде ли време и за промяна? Да се намесиш, дойде ли време? Да ни помогнеш с туй тежко бреме, което мъкнем на плещи слаби. Чада сме твои и верни раби. Безброй години вериги носим и твойта милост с надежда просим. Къде си, Боже? Не ме ли чуваш? Защо се, Боже, на глух преструваш? Нима не вижадаш под Теб земята, със мъки, болка и скръб залята, как тъжно стене, за помощ моли. Спаси ни, Боже, от тез неволи! Така не може да продължава. Светът ни, Боже, се задушава. Къде си, Боже? В небето синьо стоиш и гледаш. Къде си, свиньо! Сред град небесен в доволство тънеш. Подобно плужек се гнусно гънеш. От трон небесен защо надничаш? Защо ни лъжеш, че ни обичаш? Защо със нас се забавляваш? За нищо, Боже, май не ставаш. Къде си, Боже? Не, теб те няма. Това е просто една измама. Във Тебе никой не вярва вече. Сам ти се, Боже, на туй обрече. Не вярвам в тебе. Какво ли чакаш? Намесата си защо протакаш? Да съществуваш, аз знам, не може. Все пак къде си? Къде си, Боже?

Chovek trjabva poveche na sebe si da se upovava - taka pone mislja... Ne badi takav tuzen pesimist... Molja te! Leka vecher Val Glade Hubavo pishesh!!!

Аз за себе си не искам нищо...

Гадно звучи. Лично мнение.

.... те обичам, немо. Ама и мен Бог е създал. Моята обич е неговата. Той само ти я праща чрез мен. Ти защо не искаш никой да те обича?

Аз обичам цялата вселена. Хората са само една дребна част от нея. Обичам ги. Обичам Земята, която ни дава толкова много. Обичам небето, звездите, облаците, слънцето, когато изгрява сутрин рано. Нима всичко това ни го е дал един егоистичен и обидчив старец? Обичам и лошите хора и добрите и бедните и богатите, обичам ги защото са хора и те ме обичат, защото знаят, че ги обичам. Нима Бог, който е залял целия свят с потоп и удавил всички хора, може да бъде любов? Нима Бог, който казва, че има спасение само ако вярваш в него, а иначе ще гниеш в ада е любов? Не, не мисля така.