|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
Тема
|
Ела!
|
|
Автор |
Unknown () |
Публикувано | 31.01.00 09:52 |
|
Вън е мокро,
пусто,
сиво.
Неуютно е навън.
В мен е топло
и красиво.
В мен струи
кристален
звън!
Не стой на улицата, скъпа!
Вратата леко
открехни,
При мен ела
и остани!
Ще пия устните ти жадно,
ще падам дълго във очите ти
и ще потъвам безпощадно
в вълните морски на косите ти...
........................................
О, боже!
Дъжд студен
и кал,
и есента нещастна
хлипа,
и сякаш........
аз не съм
живял...
| |
|
Завиждам на тази жена, която е предизвикала написването на това стихотворение. Ако можеш и го кажи. Нека има поне една жена, която да знае колко я обичат. Нека поне тя е щастлива.
| |
|
!!!............!!!
| |
|
Не разбирам от морзова азбука.
| |
|
Geniousli!
Opravi mi denja!!!!!
Val-2
| |
|
о)))))))))))))))))))))))))))))))))))
| |
|
Za men li si go pisal ?
Az sam UNKNOWN too.
| |
|
YESSSSS!!!!
:))))))))))
| |
|
За всички вас, красиви БЪЛГАРСКИ жени.........
| |
|
Вън е празник
Зимна пролет
или спомени за късната есен,
незнам...
По асфалта се стичат сълзите
На уморения сняг
Пустотата си тръгна,
Но не и кристалният звън
На един мъжки глас
Не и зовът,
Който очарова сърцето
На онези, които го чуха
И помечтаха те да бъдат призвани
Да престъпят Благословения праг
На един истински, макар и малко тъжен
Попораснал, но толкова нежен
Наш, български принц....
Тя ще дойде, обещавам ти,
Аз си падам малко магьосница -
Искрено твоя
Вал Глейд
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|