Вън е мокро, пусто, сиво. Неуютно е навън. В мен е топло и красиво. В мен струи кристален звън! Не стой на улицата, скъпа! Вратата леко открехни, При мен ела и остани! Ще пия устните ти жадно, ще падам дълго във очите ти и ще потъвам безпощадно в вълните морски на косите ти... ........................................ О, боже! Дъжд студен и кал, и есента нещастна хлипа, и сякаш........ аз не съм живял...

Завиждам на тази жена, която е предизвикала написването на това стихотворение. Ако можеш и го кажи. Нека има поне една жена, която да знае колко я обичат. Нека поне тя е щастлива.

!!!............!!!

Не разбирам от морзова азбука.

Geniousli! Opravi mi denja!!!!! Val-2

о)))))))))))))))))))))))))))))))))))

Za men li si go pisal ? Az sam UNKNOWN too.

YESSSSS!!!! :))))))))))

За всички вас, красиви БЪЛГАРСКИ жени.........

Вън е празник Зимна пролет или спомени за късната есен, незнам... По асфалта се стичат сълзите На уморения сняг Пустотата си тръгна, Но не и кристалният звън На един мъжки глас Не и зовът, Който очарова сърцето На онези, които го чуха И помечтаха те да бъдат призвани Да престъпят Благословения праг На един истински, макар и малко тъжен Попораснал, но толкова нежен Наш, български принц.... Тя ще дойде, обещавам ти, Аз си падам малко магьосница - Искрено твоя Вал Глейд