|
Странен човек е Джери. Много странен. Ако го накарате да преброи до десет, стига до девет и спира. Смята, че ако изрече "десет" значи вече ГО е подминал и всъщност е преброил до единадесет. Доколкото си спомням, това му създаваше куп проблеми навремето в училище.
Всяка сутрин Джери се събужда с болката по безвъзвратно изминалия ден. Както се досещате обаче, става дума не за вчерашния, а за днешния, за новия ден, който за останалите хора тепърва започва...И настават едни дълги, мъчителни часове на тягостно очакване за края на нещо, което, както мисли Джери, е свършило още преди да започне....
Преди около година Джери се влюби. Влюби се в едно красиво момиче с големи тъжни очи и мека коса с цвят на бадем, която нежно падаше върху гърдите й. О, колко щастлив бе тогава Джери - ходеше като замаян, стъпваше леко, леко и странна усмивка озаряваше лицето му. Защото Джери мечтаеше. Представяше си как я държи за ръка, как нежно я целува и гали косите й, как вървят из парка и се смеят, как ядат пуканки или пък сладолед, и още, и още...О, боже, какво ли не още си представяше Джери! И така цели десет дни. После Мария, мисля, че така се казваше момичето, го забеляза. Май и тя си падна по него, защото търсеше компанията му и всячески насърчаваше плахите му опити да я заговори. Това бе на десетия ден. Спомням си, че ги видях да се целуват в една телефонна кабина, а вън пет-шест човека бяха заформили опашка и нервно пристъпваха от крак на крак. "О, Щастие!!" - ще кажете вие. Да, щастие, но на следващия ден Джери отиде при нея и й каза, че я обича много, всъщност, обича я страшно много и май тя е единственото нещо, което той истински обича, и че точно заради това той не иска да се виждат повече, тъй като не иска да я наранява, да я измъчва и залъгва, защото това беше ЛЮБОВ, но тя се беше случила, и следователно вече беше отминала...Така мислеше Джери. Спомням си колко много плака Мария тогава...
Сега, когато ви разказвам това, Джери седи самичък на една пейка в градинката отсреща и с безразличие хвърля семки на гълъбите. Ако погледнете през прозореца, ще го видите. Там, със синьото яке на третата пейка вляво. Сам, безучастен, апатичен. Но ако се приближите достатъчно и той не ви забележи (а, той няма да ви забележи, повярвайте ми), ще видите как странно блести погледът му, ще видите онази, неговата усмивка, загадъчно пробягваща по устните му. Защото Джери не е тук. Джери е далече, далече, някъде отвъд, в следващия си живот....
Странен човек е Джери. Много странен. Нали ви казах!?
|
