сняг на бавни целувки - същият по цвят като небесата. реката, майка на снега и негова сестра, пази съня натежала от ледена обич. 1 върба пред портите посмука кичур от косите си, докато успя да се унесе. дано някой се досети да изплете ръкавички за ангелите. ``.`` сняг на бавни целувки, същият.... ..........по цвят... ......... ``.`` ```.```

страхотно е!!!

ако - да, личи си - ако не, то разбирам защо си го написала(или поне така си мисля)....:)))много е хубаво!!!!

когато запалиш огън - твой ли е той? или огънят, запален от друг - негов ли е? аз го написах. снегът се чупи от студ... навън.

за удоволствието:)))

и аз!

Че стиховете на Кондьо са далеч по-готини, ма...Ебати чекнята

mnogo iako....za vurbata osobeno napravo go pochustvh......na dva milimetra ot nechia koja

Имате ли нещо против да задържите подобни противни мнения за себе си? И да ме прощавате, но "Кондьо" и стихове ... тази връзка може да възникне само в болно съзнание.

с нетърпение очаквам пролетта, когато ще пишеш и за по-топли, ароматни и цветни неща! :-))) Красиви стихове, наистина!