На много от Вас може би няма да им хареса моето мнение, но въпреки това искам да споделя с Вас някои мои виждания относно фантастиката. Безспорно фантастичния жанр е един много вълнуващ, търсен, харесван и много четен литературен жанр. Особено през последните няколко години все повече се налага над другите жанрове. Не мога да кажа че съм ревностна почитателка на фантастиката, въпреки че всички книги които съм чела са истински шадьоври. Това са книги, които не могат да бъдат започнати да се четата и да не се довършат. Всецяло те поглъщат, замъгляват съзнанието и когато стигнеш до последната страница губиш реална представа за действителността. Сякаш искаш да останеш в приказния свят на книгата и да не излезеш никога от там. Има някаква тайнственост и магнетизъм. Тайнството на фантастиката според мен обаче се дължи на влиянието, което тя оказва върху психиката на човека. Толкова прекрасно написани книги съществуват, които обаче ги прочиташ и ги забравяш. Докато след всяка книга с фантастичен сюжет все нещо остава в съзнанието ти. Според мен това е влияние върху психиката, което се оказва с помощта на словото. Отчасти дори ми прилича на някакво средство на психотронна война. Няма нищо лошо ако това е начин да се промени нещо в съзнанието на хората към по-добро. Надявам се наистина да е така. Някои от Вас може би ще ми се изсмеят на това което ще кажа но според мен фантастиката се е родила тогава когато е бил написан "Новия завет" от Библията. Та нима пророчествата в него не са нещо което е било фантастика за времето когато са писани? Та нима не се сбъдват днес тези пророчества? Не прилича ли фантастиката на послания към нас, които един ден могат да се случат? Как мислите Вие? Особено фантастичните книги с приказен сюжет не напомнят ли послания отправени към нас които трябва да разтълкуваме чрез езика на символиката?

Аз различавам поне няколко вида фантастика...Не харесвам технократската(условно наречена) фантастика- от типа на "Аз, робота" и т.н. Чета и харесвам това, което хората наричат Фентъзи, стига да е написано кадърно и грамотно за мен - критерия е Толкин. Харесвам и книги, в които се говори за разни глобални неща "Сблъсък" на Стивън Кинг - там хората се покосяват от някакъв вирус, а накрая тези, които остават се разделят на два лагера:)...Да, определено мисля, че може да се гледа на фантастиката като послания, ама зависи много и от гледната точка...Имам предвид паралела, който правиш между Библията и Фантастиката....То не, че си няма и религиозна фантастика - та чак и филмирана("Поличба")....Има някои невероятно, за да не казвам по-силна дума, далечни от мен и светогледа ми книги, които са написани по всички занаятчийски правила в жанра, обаче не могат да ми внушат никакви послания....Те просто са Конфекция.....Личи си, че въпросния англоговорящ "творец" е овладял "некои саобръжения" и похвати за писане....Има си всичко книгата....ама - пръц - не ми е интересна....Била спечелила награди за н'ам какво си....Всеки има право на мнение, нали?

Мислех че никой няма да ми отговори. Благодаря че си прочел това което съм написала. Искам да споделя нещо с теб. Преди няколко години четях страшно много литература свързана с Окултизма. Толкова се бях побъркала, че се отделих от реалността. Живеех си в някакъв мой измислен свят който само аз си разбирах. Смятаха ме за странна неразбираема недосегаема и какво ли още не за да не кажа луда. Случиха се големи сътресения в живота ми които обаче ми помогнаха да излеза от другия толкова примамлив загадъчен и необятен свят. Сега имам желание да чета книги с фантастичен сюжет но се опасявам да не попадна пак в същата ситуация. Как мислиш възможно ли е тези книги да ме извадят пак от равновесие? Знаеш ли че хората които четат много сами по себе си са самотници. Рядко си намират събеседници които да ги разберат и затова никога нищо не споделям макар, че по принцип съм доста приказлива. Не намирам достатъчно сили да споделя това което искам от страх да не би да не ме разберат. Наистина никога не съм го казвала това което мисля и това което преживях с тези книги

Имах Донхуановски период - после се надонхуаних(Кастанеда). Имах поетичен период - после и на мен ми се случиха разни неща и престанах да чета толкова много поезия. Имах циничен период - Нихилизма на Чарлз Буковски. Имах интелектуален период свързан със Селинджър. Имах....Но какво значение има. Всички книги влияят, мила WONDER. Въпросът е да не си го слагаш много навътре - прекалено си емоционална предполагам...То, намерил кой да ти ги говори тези неща, ама така трябва! Аз цивря на разни филми като магаре.... Способен съм да се пуля в някоя картина или само репродукция дори с часове, а през това време в главата ми като на герой от комикс излизат разни балончета с различни настроения:) Бъди по-реалистична - може би си прекалено емоционална - пак ти казвам - пази си малко емоциите да се защитаваш от нещата в реакния живот...А любовта към четенето си я пази на всяка цена....

ИЗОБЩО НЕ СЪМ ПРЕСТАВАЛА ДА ЧЕТА САМО ЧЕ НЕ ГО КОМЕНТИРАМ И ТАКА МИ Е ПО-ДОБРЕ. НО ТУК Е МЯСТОТО КЪДЕ ВСЕ ПАК МОЖЕ БИ ДОРИ ПЛАХО МОГА ДА КАЖА НЕЩО. ХУБАВО Е ЧЕ НЕ СЕ ПОЗНАВАМЕ И ЧЕ НЕ ЗНАЕШ КОЯ СЪМ А И НЕ ПРЕДПОЛАГАШ МОЖЕ БИ :-)))).АКО СЕ СРЕЩНЕМ НЯКОЙ ДЕН НИКОГА НЯМА ДА УЗНАЕШ ЗА МОЙТЕ ТАЙНИ В ОБЛАСТТА НА ЛИТЕРАТУРАТА :-)))) АЗ НЕ ГИ СПОДЕЛЯМ НА ЖИВО :-)))

Не знам дали мога да се намеся в дискусията със собствени виждания? Не искам да преча.

Изобщо не пречиш ще се радвам ако и някой друг каже нещо по въпроса. Или може би и ти си от хората които като четеш не обичаш да коментираш това което четеш? Е тука е по лесно няма да се обидя ако не си съгласен с това което аз мисля или имаш коренно различно виждане по темата :-)))

Изобщо не пречиш ще се радвам ако и някой друг каже нещо по въпроса. Или може би и ти си от хората които като четеш не обичаш да коментираш това което четеш? Е тука е по лесно няма да се обидя ако не си съгласен с това което аз мисля или имаш коренно различно виждане по темата :-)))

Защо пишеш с главни букви - все едно ми се караш? Аз просто исках да ти кажа, че човек трябва да се съхранява и да бъде по-спокоен...А като стана дума за среща - мисля, че много от магическото усещане се трансформира в чисто любопитство и хората започват да си говорят именно разни неангажиращи глупости, които няма да ги издадат, докато всъщност предъвкват в ума си това, което виждат....Което не значи, че съм против такава среща - просто ти казвам какво ще се случи....

Как ще ти се карам? :-))) Дори не си го и помислям даже. Нещо не си ме разбрал. А колкото до срещи необичам да се срещам без значение с кой. Предпочитам да си говорим и да обсъждаме нещата така. Ако разбира се нямаш нищо против :-)))