що е сериозна литература и какво е несериозна и кое ни дава право да смятаме даден сбор от букви за сериозен, а друг даден сбор - за нетакъв. това е нещо като въпрос. ама нито дума за "арлекин", "24 часа" и прочее неща, моля. говоря за приказки и камю, например. за дж.к.джером, "малкия принц", луций аней, стайнбек, йовков, селинджър и братята даръл, на друг пример. за да не звучи подвеждащо - малко подсказване. не е важно защо плачеш или се смееш, важно е колко. ако някое дете плаче за изгубената си играчка, плаче не по-малко или по-некачествено, от някой фалирал дъртак с дебел гъз. хм. ако се изразявам добре.

Въпрос на индивидуално възприятие. Едната ти въздействува като малко дете, а другата като дъртак с дебел гъз.

rolf, Rambo това беше добро изказване. А относно темата- това, което прави литературата литература и изкуството-изкуство, и изобщо хората-хора са чувствата. И ако смяташ, че една книга е само сбор от букви, подредени в дадена последователност, то аз на твое място бих се замислил сериозно. Замисляла ли се някога/марийке/ за тази мистериозна сила, която се крие в писмеността и от прост ред знаци създава образи? Която позволява на поредица заредени/незаредени кондензатори да съхранява информация и да предава команди на компютрите? И на завършване- един цитат- "Има повече магия в един домашен компютър отколкото в цяло вещерско сборище" Think 'bout it...

имам ли вид на някой, който смята , че една книга е само сбор от букви, подредени в дрън-дрън-дрън? ако това си разбрал... абе както кажеш. честита коледа и лека нощ. а, прочее - земи се замисли сериозно.

Vesela Koleda na vsichki! Dosta hora razgranichavat serioznata ot neserioznata literatura spored obema na knigata. Te smjatat, che kolichestvoto bukvichki e opredeljashto za tova do kolko e znachima knigata vyv filosofsko ili literaturno otnoshenie. Obiknoveno syshtite tezi horitza reshavat, che ako edna kniga e skuchna to znachi tja e mnogo seriozna i nosi njakakvo skrito, vazhno poslanie. Tova njama da go komentiram - takiva sa horata, koito si postavjat za tzel da prochetat edna kniga i "izpylnjavat normativ" ot dve, tri stranichki vsjaka vecher. Iskreno se nadjavam, che tuk takiva njama. Po printzip za kriterij do kolko e seriozna edna kniga se smjata znachimostta na problemite, koito tja zasjaga. I tuk obache se sreshtat mnogo razlichni mnenija otnosno tova koj problem e znachim i koj ne. Klasikata obhvashta problemi, koito sa bili aktualni predi vreme i sega veche ne vylnuvat chak tolkova horata. Ot druga strana aktualnite problemi chesto se vulgarizirat po vpechatljavasht nachin (naprimer knigite na Hristo Kalchev) - takiva knigi trudno biha mogli da se narekat seriozni. S edin prijatel sporihme njakolko chasa koj e po-talantliv pisatel Dostoevski ili Tery Pratchet. Osnovnijat mu dovod za predimstvoto na Dostoevski beshe, che Tery Pratchet ne pishe "seriozni" knigi za razlika ot Dostoevski. E podobni tvyrdenija i men me draznjat :)). Koj pisatel e po-talantliv - tozi kojto predstavja slozhnite problemi po prost nachin ili tozi, kojto izpisva stotitzi stranitzi, razsyzhdavajki vyrhu neznachitelni neshta. V tova otnoshenie tynkata knizhka, kojato se chete na edin dyh "Polet nad kukuviche gnezdo" sydyrzha mnogo poveche otkolkoto dvata toma "Vojna i mir". Moeto lichno mnenie e, che ne mozhe da se opredeli dokolko seriozna e edna kniga i vseki chovek trjabva da chete tova, koeto mu e interesno bez da se vlijae ot tova kakvo govorjat drugite. Taka che Marijke ne se drazni ot horata, koito tvyrdjat, che njakoj tvoj ljubim pisatel ne pishe seriozni knigi (predpolozhih, che tova te e razdraznilo). Tjahnoto mnenie ne struva i puknata para :)). I nakraja iskam samo da kazha na GenisLoci, che ne v kompjutrite e magijata, a v programistite... :))

Aми! Не е само в програмистите- забравяш тези, които са ги измислили/ PCтата, де, не програмистите:)/ Според мен всяка тема е важна за някого, така че не бихме могли да говорим за "сериозни" и "несериозни" теми и книги. Освен това книгите на Пратчет са страшно мъдри- чете ли "Дядо Прас" за Марийка- не съм и ще си помисля:) за Алеx- абе ти да не си програмист?

Извинявай, брате, ама само един програмист може да сложи на кантар Достоевски и Пратчет, че и да обяви ВТОРИЯ за по-талантлив... Вземи прочети "Престъпление и наказание" да видиш как се строи криминален сюжет от гледна точка на престъпника: колко други "талантливи" писатели са успели да го направят? Вземи прочети "Играчът" да влезеш под кожата на един маниак. Вземи прочети "Бесове" да разбереш какво значи политическа сатира. Прочети (или гледай филма с Михалков и Настася Кински) "Унижените и оскърбените" (чак на последните няколко страници си дадох сметка до каква степен книгата е построена не на два, а на три плана: ама то трябва човек да се е родил писател, за да го направи) да видиш какво значи психологически роман... Общо взето Юнг и Фройд ряпа да ядат пред способността на Достоевски да "психоанализира" героите си.

търговец. Не знаеш че хувавият хумор можел да се мери

на кюлчета? чисто злато :)))))

Сериозна е това дето те кара да се смееш най- вече на себе си, а несериозно е да се смяташ за безсмъртен и вечно млад. Ако не умреш млад, то се знае ще станеш дъратак Дебелият гъз тук е без значение, защото да си дебел, това не е беда, за разлика от това да си тъп. В заключение, ако четейки осъзнаеш, че нищо не по- важно от нещо друго и особено ако намериш отговор на въпроса:"Защо живея" четивото си струва