Обич Последна битка аз със себе си ще водя, но сили нямам изтощена съм сега. Обичам те и за това се мразя. Отдадох ти се с цялата душа. Зовях те във съня си те допуснах. Пробуждах се със затаен от страсти дъх. Харесвах те, когато бях ти безразлична. Обичам те- аз нежно ти шептях. Сега отивам си, макар да страдам. Разкъсвана от въре мен всичко ме боли. Прости ми! По- добре сега аз болка да си причинявам Обичам те, сега ме изпрати. На този когото обичам, обичах, но не искам да обичам... ако искате ме критикувайте , само Ви моля не продължавайте в рими написаното от мен.

Страхотно!!! Красиво и същевременно тъжно....... и до болка искрено...... Поздравления!!!!

Blagodaria :)

Стоя безмълвно на скалата Оглеждам се… Във морските вълни, Ндавесва се над мене сянка, Но си отива… Щом извърна аз очи! Каде си тръгнал? Пак ли бягаш? Защо крадеш от моя сън? Нима е страшно да погледнеш, Очи изпълнени със скръб Нима е страшно да докосваш, Трепереща от страх ръка И да целуваш устни Със нежност, а не със страх и самота. Върви си… Ти си само сянка, Един безличен силует Ще търся образа ти нежен В лицето на човек. Za niako koito tarsia....

Отдавна не бях чел нещо толкова блудкаво. Сигурно има поне още 100 000 стихотворения, които приличат на това.

Не е блудкаво, а си е много хубаво даже.

Egati tapniata.

Blagodaria za podkrepata :P, a na tezi koito ne go haresvat... edva li biha mogli da razberat i chast ot tova koeto sam napisala, i sled kato sa tolkova dobri, zashto ne ostavite neshto vashe tuk. Mnogo lesno e da kritikuvash, no trudnoto e da go napishesh i da imash kurazha da go pokazhesh na sveta.

Kritik написа: ------------------------------- Egati tapniata. То си е много хубаво, ама 10 годишно дете като теб едва ли можего разбере!!

Никъде не твърдя че съм добър в писането на блудкави стихотворенийца. Пък и не виждам каква смелост се изисква да отегчаваш хората с такива. Мога да пробвам нещо все пак, мисля че не е толкова трудно: