имаше една книжка, казваше се "невидимото дете" и беше на една финландска писателка, с едни такива странни герои - муминтрол, снусмумрик, малката мю, филифьонката. беше много хубава. някой да я е чел?

да. Туве Янсон се казва тази жена. когато за пръв път ми попадна нейна книга ми бешемного интересно - писателка, пък да рисува така добре и така точно да... после се оказа, че тя е графичка - художник, който пише приказки. има после още книжки, излезли на български - коледа и приказки но от "невидимото дете" най-много се впечатлих от "пролетна песен" и от "невидимото дете" - наистина можеш да станеш невидим от сарказъм... и видя ли как филифьонката така и не можа да убеди гафсата, че бедствието...

За съжаление не съм чел тази впечатляваща/по вашите описания/ детска книжка, но попаднах на два много интересни разказа от Туве Янсон - "Черно-бяло" и "Кукленската къща". Авторката изследва темата за Обсебването и според мен го е направила блестящо. В случая Обсебването е творческо, но и като такова е твърде интересно. А въобще темата за Обсебването, поне за мен е много интересна. Поздрави

къде попадна на тези разкази? моля те, кажи ми бързо!

Книгата се казва "Полунощно слънце" - 1968 г. библ. "Панорама" №147. Извинявай, че ти отговарям чак сега, но в събота и неделя нямам Internet.

благодаря

Това не съм го чела, но обожавам "Малкия принц" на Екзюпери, която не е само детска книжка, всъщност. Не ми харесва "Мечо Пух" - имам чувството, че с нея подценяват децата - сякаш са елементарни и глупави.

Според мен ти не обичаш детски книжки.Защото Малкият принц е написан за големи.Не бях доволна от тая книга като малка-пък и никое нормално дете не би било.Прекалено е сериозна.Пък Мечо Пух не е елементарен.Той е за всички възрасти.Мисля,че това е книга за детството.Всички сме били Пуховци едно време,сега вече не сме и това е тъжно.Поне мен ме натъжава.А има и един тип Бенджамин Хоф,дето се е наел да обясни даосизма чрез Мечо Пух и Прасчо и останалите и е успял.Кво като е американец?!Открил е много работи в тая книга-абе добре се е справил

:(((( Обичам!!!!!!!! :((((

сигурна съм, че обичаш:)))))))) прочее - като малка (а и сега също, горе-долу) не харесвах пух по същите причини. особено ме безпокоеше покровителственото отношение на к.робин, който от своя страна също беше описан като доста тъпо дете... абе, дразнех се. но пък книгата за малкия принц наистина май не е много детска... ох, коя е първата, ама наистина първата книга, която си прочела самичка и с удоволствие? спомняш ли си? здраве !