Здравейте,

Не съм участвал в клуба известно време. Преводач съм (същия постинг пускам и в клуб "Преводачи"). В мой превод на английска книга на български се сблъсквам с долуописания казус и моля Вашите коментари по него.

Книгата е роман. В 400-те си страници той съдържа общо пет-шест страници цитати от старопечатни книги (ХVІ-ХVІІ в. и нататък) и книги, печатани през Довоенния период от ХХ в. Пасажите в оригинала съдържат всичките присъщи лексикални и графемни особености.

В превода си реших да възприема като подход към тези пасажи превеждането им на архаичен (и довоенен) български, с всичките му графемни и лексикални особености. Тъй като пасажите са от различни периоди, посочените особености естествено се променят и еволюират.

За най-старите пасажи се осланях на стари български книги (някои в личната ми библиотека), забелязани особености на стари български правописни норми (всъщност до края на ХІХ в. българският език няма установен правопис; съревновават се отделни школи, течения, тежнения). Попогледнах и сайтове, занимаващи се с дореволюционната руска "орфография", защото през Възраждането немалко български норми идват (дохождатъ!) от Русия. С "най-новите" стари пасажи ми бе най-лесно -- просто ползвах безплатния конвертор, любезно поместен на http://www.beinsadouno.us/pravopis.aspx

Съзнавам, че архаизирайки стародавни пасажи от книги, които не са публикувани на български в съответния период, до някаква степен подвеждам читателя. Избрах гопеописания подход по следните причини: първо, за да може пасажите да действат като своеобразни текстови илюстрации; второ, за да стимулират интелекта на читателя и да заиграват с него; трето, защото превод от старопечатна книга на съвременен български би седял вяло и неубедително -- ако щете, би подвел читателя до още по-голяма степен, би го обрал от удоволствието да се натъкне на нещо по-колоритно. Друга причина за избора ми на подход бе, че все пак отминалите правописни норми са част от историята на езика. Като такива, те подлежат на уважение в подходящи за това случаи -- и ето именно такъв подходящ случай.

За щастие намерих издател за книгата. Натъкнах се и на проблем. Според редактора, лексиката на въпросните пасажи може да остане, но графемните особености твърдо отпадат. Проблемът не бил липсата на съответните букви -- разпологали с тях (за кой ли дявол..?). Проблемите били, че било "недопустимо" в съвременна книга да има пасажи със стар правопис, че читателят щял да се озадачи и затрудни, че авторитетите на редактора и издателството щели да пострадат от допускането на подобен превод.

Това е причината да се обърна към Вас за коментари и съвети.

На настоящия етап смятам предложения подход за порочен, тъй като един вид "скопява" въпросните пасажи. По същата логика, нека вземем стародавните икони и ги прерисуваме, спазвайки днешните си виждания за перспектива, пропорция, композиция, художествен реализъм. Нека съборим старите черкви и крепости и ги престроим според съвременните закони на строителството. Нека изхвърлим оригинала на Паисиевата история и я препишем на съвременен език...

С интерес чакам отзивите Ви!

Прочетете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

E, все пак и в английския има съвсем немалко променени през вековете (и дори близките десетилетия) правила и норми. В оригинала самият автор-повествовател (писано е в І л. ед. ч.) отбелязва трудностите с прочита на стародавни текстове.

О, ужас! Читателят щял да се озадачи и затрудни, ако види буква от предкомунистическия правопис!

Твърдо „не“ на разширяването на общата култура на читателя! Лексиката също не може да го затруднява и озадачава, да се сведе до най-много 200 думи, извадени от вестниците на Блъсков!

tettares zy8oi kwmis8entwn

Не съм сигурен че разбрах какво точно ще правиш – превеждаш книга от английски на български и след като я преведеш търсиш издател? Ами авторските права на автора? Или книгата е вече в public domain?

Също така, откъде накъде ще превеждаш от английски на старобългарски? Аз лично тук бих се съгласил с издателя ти – да се запази колоритът, но не виждам причина да се пише със старите букви при положение че оригиналът не е на български.

Виж, ако беше – тогава щях да ти кажа да настояваш до последно да се отпечата по стария начин без да правиш компромиси.

В превода си реших да възприема като подход към тези пасажи превеждането им на архаичен (и довоенен) български, с всичките му графемни и лексикални особености.
Погреше подход... ползвай архаичния български (каквото и да значи това), ама защо с графемни особености?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите