Има/няма някой/някого?

Хареса ми.
Все пак българския език си има своята книжовна норма, която се предписва именно от баничарите (все някой трябва да я предпише), така както компютърните езици са написани от своите създатели.
Общо взето книжовната норма следва разговорната, но винаги изоставайки от нея, тука няма две мнения.
В днешно време, като гледам масово изпъплящите от средното образование тотално неграмотни хлапетии, тръпки ме побиват... И аз, либерала по дух и природа, усещам как се превръщам във върл защитник на противополжната крайност - строгата норма.
Знаеш, вече сме говорили, пускал съм тука цитат от Ив. Дичев - езикът е форма на мисълта... Каква ли мисъл може да се зароди зад лобната кост на мучащите нечленоразделно млади бъдеща на България...

------------------------
Слушай беззвучието...

Ти остави, но правописния ми рефлекс веднага рече богоугодно и в следващия миг, припомняйки си темата, вече имам колебание. Все пак ми тежи повече, че е с о, а защо и как - при положение, че морфологичния принцип въобще не е бил отбой...

------------------------
Слушай беззвучието...

Знаеш ли колко се чудих как беше.
Как било "Аз имам някой".

------------------------
Слушай беззвучието...

Дядо и внуче на цирк.

Внучето вика: Дядо, дядо виж, крокодили.
Дядото (скучно): А, корокодили! Това корокодили ли са, гущери. А на времето какви гущери имаше, крокодили.
Внучето: Дядо, дядо, гледай лъвове.
Дядото: А, лъвове, това лъвове ли са, котета. А навремето какви котета имаше, лъвове.
Внучето: Дядо, дядо виж, магьосници.
Дядото: А, магьосници, това магьосници ли са, педераси. А наверемто какви педераси имаше, магьосници.

Абе ти знаеш ли, че май има нещо такова. Не мога да си спомня, че сме го учили, но, ако за "няма никого" не ми се обръщат червата, то "има някого" направо ми ги разбърква. Та сигурно така ще да е.

------------------------
Слушай беззвучието...

Истински магьосници. Колко съм се мъчел да се сетя как беше вица.

А иначе, положението наистина е страшно. Поне това, с което се сблъсквам аз. Съзнавам, че преекспонирам, защото моята извадка не е представителна, но наистина има неква тенденция. Аз го виждам, ако щеш, между моя набор и тия, които бяха две години преди нас...

------------------------
Слушай беззвучието...

Не мога да кажа нищо, аз съм от тези които не знаят къде се слагат запетайките и как се пишат някои думи, да не говорим за по-сложните неща. Точно от тия за които говориш съм, макар и да съм от по-предишните поколения. Но пък останалите ми съученици се справяха, поне от това което аз мога да преценя:)) Аз прична за песимизъм не виждам.

Сигурно си прав. Винаги съм казвал, че светът върви на зле откакто светува. И младите поколения винаги са тия, които ще го загробят...

Но, как да ти кажа - при нас сякаш бяха последните слаби затихващи отгласи на възрожденския вкус към знанието като ценност сама по себе си. Нацията ни отъпява с много по-голяма скорост от глобалния процес на масово отъпяване. Вече нямам сили да ме боли за тия неща, но пред месеци за миг ме жегна новината (която всъщност не е никаква новина), че нашите ученици са на предпоследно място по грамотност в Европа... Какво става? И ние не искахме да учим. И на нас не ни се ходеше на училище. И при нас имаше учители само в кавички, тотално демотивиращи и неспособни да преподават... Не знам.

------------------------
Слушай беззвучието...

Винаги съм казвал, че светът върви на зле откакто светува. И младите поколения винаги са тия, които ще го загробят...
Надписи с подобно песимистично съдържание откриваме още при шумерите преди 5000 години, което показва, че хората никак не са се променили като начин на мислене. Иначе светът за всеобщо разочарование не е свършил, няма и да свърши.

Може и да си прав. Това, че много поколения пред теб са си мислили същото и не са били брави, не значи че и сега е така.

Но пък аз си мисля, че не можеш да погледнеш на сегашните ученици и на тези от твоето време обективно и да ги сравняваш, дори и напълно да съзнаваш това. Например аз си спомням какви неща са ме тормозлили в часовете по литература, и как майка ми изказваше мнение подобно на твоето относно моето поколение. Само няколко години по-късно, когато брат ми имаше сещите проблеми като мен, и майка ми беше на същото мнение за неговото поколение, казваше, че моето е не е било същото и аз съм бил от последните. След мен е било пълно нехание, а нещата бяха абсолютно същите.

п.п. Сетих се за вица. Каква е разликата между песимист и оптимист? Песимиста казва "по-зле от това не може", опитмиста казва "може, може".

абе има си възходи и падения, иначе за сладури като Стефан минали трийсетака е характерно едно такова мислене.

яко е да си млад и аз с откровено им завиждам на тези които сега са на по 17-18, но за нищо на света не бих искал да бъда част от чалга поколението, не казвам, че всички са чалгаджии, но просто родените от деведесета навам независимо от музикалните си предпочитания са (поне за мене) чалга поколение, а и като гледам колко са агресивни и злобни... просто "не, мерси".

иначе предолагам и ние на техните години сме били също толкова кухи и неграмотни, ама поне аз за себе си знам, че винаги съм бил любопитен за света и географията ми беше любим предмет. преди о/о две години си имах вземане-даване с един последна година ученик в "елитна столична езикова гимназия" и ми беше наистина странно на моменти колко кух и невеж беше за нещата от света.

да не говориме че едва ли би развил любовта към руската класика, която аз развих още като ученик след като прочетох Престъпление и наказание и Мъртви души.

В крайна сметка кво искам да кажа ли?!

Ми май искам да кажа, че хем съм съгласен със Стефан, хем не съм. Очевидно има промени, сегашните млади (под 21 примерно) не са същите като каквито ние сме били, както казах, според мене, злобата и агресията са повече от едно време, но примерно сега като гледам какви възможности имат учениците за обмен с държави от ЕС; четох, че от едно Люлинско у-ще онлайн щели да учат фински и ще им ходят на гости във Финландия и всекви такива неща, ме е яд, че аз не съм имал тези възможности и просто си се чувствам динозавър. И не е само за възможностите за учене, а и за работа и пътуване.

Колкото и да не понасям хората сред които живея може би не е пък не са чак толкова безнадеждни младите :)

tettares zy8oi kwmis8entwn

>са ме тормозлили в часовете по литература

В осми клас класната нещо си ме беше "харесала" и почти всеки час ме изпитваше по български, тя ни беше хем класна, хем по бг и лит, а аз тогава въобще, ама въобще не ги разбирах понятия от сорта на подлог и сказуемо, и по мое обективно мнение тя трябваше просто да ме остави на поправителен, щото си ме изпитваше като за световно, а аз бех супер невеж, даже почти се разочаровах като видях, че накрая ме оформи с четворка.

защо разочарован ли? ами защото винаги съм имал сино изразено чувство за справедливост и въпреки че ме изпитваше пропорционално спрямо другите много според мене си заслужавах да остана на поправка.

а виж ме сега — модератор на клуб езикознание, който обича езиците и не че не мога да пиша "грамотно" и според правилата, просто не искам, защото съм си селянин от ЗАПАДНА БУГАРИЯ и не ме кефи, просто ми е чужд, тоя шибан "книжовен" български.

има и друго нещо, българското срено образование винаги е страдало от прекалена академичност. ако можеха да обясняват на 13-14-годишни какво, аджеба, е подлог и сказуемо, как работят падежите (в руския) по нормален човешки начин, който 13-14-годишните разбират едва ли щях да развия такава непоносимост към часовете по български.

tettares zy8oi kwmis8entwn

Просто децата не са виновни!! Това е за мене много важно да се разбере и осъзнае.

Виновни са родителите им, които не са им дали първите седем години и които са супер злобни и нервни, аз като гледам съвременните майки по градинките и градския транспорт какви са тъпи пачи и кифли и какво им е отношението към децата, като си представя бащите им, е та какво да искаме от деца и учителите?! За мене учителите, колкото и да са пълни тъпаци и дегенерати немалка част от них, са си в крайна сметка герои, защото се занимават с лайната, които некви случайни хора са родили и "отгледали" и разчитат у-щето да им даде възпитание и т.н.

tettares zy8oi kwmis8entwn

това е характерно за одъртяването. Нашите бащи и майки ни мислят за гамени, поколението преди нас /да речем от 70-те/ ни вика колко сме разкрепостени, а аз като се сравня с тези от 90-те се чувствам като монах. Иначе познавам и много свестни пубери. Даже много по-ориентирани в живота от мен. Проблемът е че колкото повече порастваш, толкова повече забравяш за суетата на предходните дни. Едно време си мислех, че като съм 10-ти клас съм много голям. После като влязох в унито си виках - ей край, завършен човек съм вече. Сега като си спомня на какъв хал съм бил тогава - си викам - д@йба дришльото. И си мисля колко е гот да заформяш кътретата декада. Нали се сещаш какво ще си кажа след 5 години /примерно/.

Именно. Затова влагам и голяма доза автоирония. Но все пак...

------------------------
Слушай беззвучието...

Ами не, аз още като ученик съзнавах разликата между нас и тия 2 години преди нас (които бяха последните по "старата програма", ние бяхме вторите по "новата").

Зо като че ли набарва ключа за бараката - как го е яд за пропуснатите възможности, които ние не сме имали. Това е гладът - гладът да знаеш за другите, за другото, за различното, далечното, недостъпното... Глад и мотивация за търсене вследствие на този незаситен глад. Сега е море от информация, която ни залива и направо ни дави. Преситени сме, и ние, и тийнейджърите. Най-трайните ми спомени от книги и филми май са от детските и тинейджърските години, точно от ония гладни времена. А също и от сравнително младата, незадръстена памет.
Сега мозъците на децата просто не могат да поемат всичко. Каквото влезе, набързо излиза от главите им. Нормално е да не знаят коя е столицата на Южна Африка (впрочем и моите любими предмети бяха История и География), при положение, че трябва да знаят всичко, което се случва със стотиците им приятели във фейсбук.

------------------------
Слушай беззвучието...

Точно.
А онова за българския език не, разбира се.

------------------------
Слушай беззвучието...

Ха, и аз съм от вторите по новата програма. "Старите" учеха руски от пети клас и западен език от седми. И учеха в събота горките.

Но повече ми беше дерт - понеже съм и от 6-годишните - разликата между нас и седемгодишните в първи клас. Огромна несправедливост, начи. Онея не бяха длъжни да спят на обяд и да ходят с пантофи в класната стая; пишеха с химикал, а ние с молив; и за капак им даваха за зъбите по 4 хапчета с флуор (които си бяха вкусни), а на нас - само по три. И ни викаха "бебета". С огромно нетърпение чаках да стана трети клас, за да викам с чиста съвест "бебета" на първолаците (ако съм само втори, първолаците може да са ми връстници). Само че до трети клас вече бях поумняла и не ми беше интересно да им викам "бебета".

Ако това е успокоение, тези, дето учат фински и ползват интернет, ще завиждат на следващите за нещо друго.

I am a mirror

Точно.
Какво успокоение - Зо завижда благородно. Истината е, че вероятно и той, и аз, и ти и всички като нас, дето сме гладували, ако имахме всичко това днес, нямаше да ни пука - нарастването на разнообразието от възможности девалвира самото разнообразие и самите възможности. Нормално е.

Като си наборка ин лоу (щото явно не си истинска, аз съм от неразвитите 7-годишни) , значи помниш какво беше Паралели, Космос... И какво беше да имаш абонамент за тях, особено за Паралели...
И тук опираме до приложната философия - ситостта е майка на регреса.

------------------------
Слушай беззвучието...

Елементарна проверка. Кое е правилно: Тук [го] няма него, или тук няма
той? Следователно: тук няма никого.

Формата кого от десетилетия е мъртва, но книжовният език още не се решава да го признае.