... когато не се ползва?

Случва ми се когато говоря на български да използвам английски идиоми без да се замисля, но по-често спирам да помисля как точно да кажа това, което искам да кажа...
Та, забравя ли се родния език? Как мислите?


----
бял подпис на бяло поле

Да, но е временно явление. Имам много приятели, които се прибраха от Англия, Испания... няколко месеца и смешките спряха, припомниха си всичко.

Като всяко нещо излязло от употреба по-трудно се ползва,дори на съзнателно ниво може и напълно да бъде забравен ако примерно е излязло от България като дете и в чужбина не е говорело български дълги години с никой.Но 100% понякога сънува и говори на сън на родния си език без акцент.Ако е излязло като възрастен не може да се забрави.Има проблеми с говоренето,ползват се чуждици но това е като да не си свирил дълго време на цигулка и просто ти трябва време да си върнеш формата.Не може да се каже,че си забравил да свириш просто си позагубил техниката.

не се забравя, но ти остарява, защото цъфват нови думи като баджо, гсм, бенчмарк и т.п. за които си нчмая идея и никога не би ги използвал

Най- съм съгласен с Пишлемент. От белогвардейско семейство съм, но спрях да ползвам руски на 5-6 г. и го позабравих яко. Но като напуснах България на 15 г. не забравих български.

Ползвайки английски (идиоми?) вместо български виждате как цели езици изпадат в забвение и умират. Често причината е мода, кокетничене. Руският бе език на окупанта-натрапник и лъхаше на една ъъ-ъ... ми "deeply uncool" държава. А английският бе ъъ-ъ... "edgy and subversive" и лесно стана "trendy". Сега измества българският, щото той пък лъха на битовизъм ли, на кво ли, но младите определено кокетничат с това колко им е труден възвишеният регистър на родния им език и колко им се удава ("отдава", sic.!) английския.

Ползвайки английски (идиоми?) вместо български виждате как цели езици изпадат в забвение и умират.

Нека уточня - когато говоря на български понякога ми се случва да "превеждам" изрази от английски на български буквално.

Сега [английският] измества българският, щото той пък лъха на битовизъм ли, на кво ли, но младите определено кокетничат с това колко им е труден възвишеният регистър на родния им език и колко им се удава ("отдава", sic.!) английския.

Вероятно имате право, но мога да видя докъде води това, в езика, който ползват индийските ми познати помежду си. За тях английският е езикът на образованието им, а хинди -- националният, а за някои и домашният език. Този разговорен език, който не разбирам, но слушам всеки ден, е почнал да се креолизира дори за такива обикновени изрази като "дълго време": "bohot time".
Надявам се българският да не се "развие" точно в тази насока, но това не беше точно темата на разговор.


----
бял подпис на бяло поле

В себе си го наблюдавам отчасти това. След доста престой в американско и дългогодишно обучение на английски този език в момента е определено по-добър от българския ми. В много случаи изразите ми идват първо на английски и трябва да ги превеждам на български.

Не че съм го забравил българския. Разбирам се безпогрешно с всички. Дори от една сервитьорка получих комплимента, че го говоря "перфектно". Тя си беше помислила, че съм чужденец. В по-официалната реч и по-специализираната такава, обаче, често ми е некомфортно. А съм си тук от година и нещо вече.

Чак да се забрави ... но ако не се ползва активно, автоматизацията се губи определено.
Аз почти не говоря български ежедневно, предимно "упражнявам" езика във форумите и когато се наложи да говоря, понякога ми убягва точната дума.
Нещо, с което никога не съм имала проблем, докато живеех в България.
Тук ползвам активно 2 езика за общуване, гледане на телевизия, четене на литература, вестници.
Като пишеш е едно, имаш повече време да помислиш, да построиш изречението, да подбереш най-подходящите думи.
Като говориш е съвсем друго, там нямаш много време за мислене, а по-скоро ползваш автоматични "рефлекси" и речников запас.
Когато съм в България ми трябват час-два и пак "влизам в час" с говоримия български

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Определено да, но според мен възрастта на потапяне в чуждоезиковата среда е определяща. Казвам го и от личен опит.

Като малък съм живял във франкофонска страна - в продължение на доста години. Спомням си, че някъде след петата или шестата година вече бях започнал да мисля на френски, просто защото ми беше по-лесно, а на български понякога се затруднявах да се изразявам и често директно си "побългарявах" френски думи (които често оставаха неразбираеми за близките ми в България

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи от съотношението в обема на двата езика. Ако живееш в чужда страна, работиш, общуваш там, но имаш възможност да използваш и родния (семейство, приятели, връщане), надали толкова бързо ще го забравиш. Колкото повече практикуваш родния, толкова по-бавно ще го забравиш. И обратното, можеи да не говориш много на български, но и ако на чуждия не говориш много, пак по-бавно се забравя.
Това е общеизвестно. Другото, което вече си е мое наблюдение, е че има хора, които трудно "държат" два езика в главата си, или един, или друг. Други с лекота практикуват по няколко езика. Това не е някаква интелектуален недостатък, а индивидуално качество, както един може да пее, друг не. Да не говорим за дразнещата поне мен ситуация, когато човек, който уж знае два езика, не може да прави разграничението между тях и на практика и на двата говори не чисто, а използвайки и другия език.