Срещнах едно размишление, че на английски думата за късмет и за щастие е една и съща, но на повечето езици не е. На български не е, но пък "късмет" е турска заемка. На турски късмет значи също и "съдба". Същата дума kismet е стигнала и до английския език, но там също значи и "съдба". В българския се е обособила като отделна дума, означаваща само нещо положително, което не идва от съдбата, а по случайност.
В старобългарския май не е съществувала думата "щастие", а не знам дали е имало друга дума с това значение. Не знам дали е имало и дума за "съдба". "Съдьба" е било в смисъл на "присъда". Не знам и дали е имало дума за "късмет". Дали някой знае повече по въпроса?

Редактирано от Topтypaчът на 11.12.08 15:52.

НИто в старобългарския, нито в новобългарския (народен) има дума "щастие". Думата "щастие" е правописно недоразумение при книжно заемане от руски, опит за заемане на "счастие". Българския аналог би бил "счестие", от същия корен като "участ". Народната дума е "срекя".
Такива думи са прекалено абстрактни и народните езици допреди стотина години са си минавали и без тях. Ако ги е нямало в Библията, та да се наложи Кирил и Методи да измислят думи за тях, може да ги е нямало в старобългарски.

Не казваш нищо ново, а на места говориш и глупости. Спокойно щях да мина и без твоето мнение.

А дали "слука" или "сполука" са българското за късмет - наслука. А също и "сполай".

"участ" и "срета", "несрета" са много близки до съдба.

и аз съм си го мислел.
шанс, късмет - все не български думи.
милил съм си, че слука е българската дума, която търсим.

------------------------
Слушай беззвучието...

Moжеше да минеме и без самия въпрос при такова мъгливо задаване.
На български късмет не значи "нещо положително, което идва по случайност" а точно същото като арабски и турски - съдба. Например: "Сгази го кола на 24 години - такъв му бил късмета" или "Извадих късмета да ми се падне едиснтвения въпрос който не знаех".

Редактирано от Goikoetxea на 12.12.08 19:40.

Че то и досега в Английския няма дума за радост и чужд, щото за тях всичко чуждо е свое

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако е мъглив въпросът защо му отговаряш? Искаш да се покажеш, че знаеш, че "щастие" е русизъм (все едно аз не знам). В показването си стигаш до безумни твърдения като "народната дума е срекя" и "на български късмет значи съдба". По твоята логика диалектите, в които не е имало дума "срекя", не са били "народни" (може би са били анти-народни?), а изразът "роди ме майко с късмет" означава "роди ме майко със съдба" (понеже има опасност да ме родиш без съдба). Може би и ако съм късметлия, това значи, че съм съдбалия? И сам знаеш, че това са абсурди, но явно изпитваш някакво извратено удоволствие да ги натрапваш на други хора.

Няма език и народ, който да може да мине без тези думи. Ти кво мислиш, че като по-малоумни са имали понятия само за нещата, които могат да се пипнат?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите