Понякога се чудя, кое е правилното. Или пък, дали и двете са правилни.

Например:
"Намерих моята дреха" или "Намерих своята дреха"?
И двете ми звучат приемливо.

Обаче "Намерих своето призвание" определено ми звучи по-добре от "Намерих моето призвание".

"Намерих моята кола" асоциирам с нещо като "намерих я на паркинга между другите коли", а "Намерих своята кола" - с нещо като "намерих колата, която бих искал да карам".

Има ли някакви правила? Извинявам се, ако въпросът е прекалено тъп.

не е тъп. и аз си го задавам. вероятно въпрос на стилистика. а също и на правила.
присъединявам се към твоето очакване на мнения, което бих нарекъл и свое. казано иначе, това е и моето очакване. :)

------------------------
Слушай беззвучието...

"Намерих моята дреха" Тъпо.
"Намерих своята дреха" Тъпо.

Намерих си дрехата. ОК.

На мен моето призвание ми звучи по-добре.

За колите правилно.

И все пак нито едно не е грешно. Правила няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъпо е, ама не винаги. Зависи от контекста.
Ако кажеш: "Докато рових в купчината с дрехи, намерих моята|своята дреха", нали се сещаш, може идеята да е била да се подчертае, че дрехата е точно твоята, а не някоя от другите. Май има известен нюанс, разлика спрямо "намерих дрехата си", макар да е почти същото.

Гледай да ти звучи добре, не се занимавай да го анализираш чак толкова.

Два пъти 'дреха' в толкова кратко изречение е тъпото тук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изведнъж на място, където не си очаквал, виждаш своята дреха.

"Погледнах в гардероба на брат ми / брат си и там между другите дрехи неочаквано видях и своята / моята".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той гледа в гардероба на брат си, аз гледам в гардероба на брат ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кажи за дрехата.
И да разбираме ли, че аз не мога да гледам в гардероба на брат си, а само на брат ми?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За дрехата може. За брата не. Къде сте го чували изобщо това? Аз 'гледам в гардероба на брат си' досега не съм чувал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпрос от ресора на прагматиката. "си"-частицата е независима от "комуникацията", демек зависи само от "посланието". Затова, например, във преразказ се използва "си/своята". А "ми/моята" и "ти/твоята" са "деиктици" - зависят и се изменят от "комуникацията" (кой, кога, къде)
Когато вече има "деиктик" (първо/второ лице) изборът между "си" и "ми/ти" придава нюанс.
Намерих моята риза - това че е моя зависи от мен (купил съм я...)
Намерих своята риза - това че е моя не зависи от мен (отива ми...).

Разбира се зсичко това е толкова размито, че в крайна сметка, лалто някой каза: ПО добре казвай така както ти идва и не анализирай много.

Думит в кавички са мой правод - на бг термините може и да са различни.

Не можах да те разбера. Аз не съм много на "ти" с граматиката, дали би могъл да го кажеш малко по-подробно, ако не те затруднява?

Доколкото схванах, "си" може да се използва винаги, защото не зависи от комуникацията (лицето)?

Май се обърках.

що, вероятно много хора гледат в гардероба на брат си.

------------------------
Слушай беззвучието...

Аз като се замислих (някой ме беше помолил да не го правя, ама айде :) ) с тези притежателни става доста по-сложно когато се хванеш да изброяваш варианти. Както и да е. Идеята ми е (и тука не става дума за граматика и правила, а за лично мой анализ).
"си" и "свой" и вариантите му не зависят от неезиковия контекст. Тоест за да може да се интерпретират правилно е нужна единствено и само езиковата информация.
"Президентът на Зимбабве, поръча своя статуя"
своя = статуя на президента на Зимбабве.
ми/мой и ти/твой променят занчението си спрямо комуникацията. За да се интерпретират е нужна информация, която не се намира в езика (казаното)
"Президентът на Зимбабве поръча моя статуя"
моя = на този който говори. Ако го казвам аз - статуята е моя, ако го казваш ти, статуята е твоя, ако го казва Пешо, статуята е негова итн...

В първо лице става така, че "си/свой" и "ми/мой" се припокриват, във второ си/свой и ти/твой. Но както знаем, че такова нещо като пълни синоними няма, са се образували нюанси, които не съм сигурен, че могат да се обяснят формално (с правила). Затова разликата в примерите по-горе е минимална.

Абе объркано е...
Dобавете нещо, колеги