Ето примери, всеки един от които е истински и идва от преводаческата ми практика, ежедневниците или тв-новините през последния месец и половина:

"Изложбата ще се състои в... часа на... в Мраморно фоайе, Национвален дворец на културата"

"Лицензът за банкова дейност е издаден от Българска народна банка на ..."

"Отговорени орган за изпълняване на разпорадбите на Закона за ... е Министерство на земеделието и горите." (тук има двойно скопяване!)

"Срещнахме се в Клуба на ветераните от Министерство на вътрешните работи на ..."

"... удоволствието да ви представим новата визия на новинарските емисии на Българска национална телевизия"

"Депутати от всички опозицонни формации ненадейно се струпаха в пленарната камера с надеждата правителството да няма мнозинство в Народно събрание, но ..."

"През този ранен период на прехода бяха умредени ред безмитни и "свободни" зони, сред които и Русенска свободна зона."

Не знам защо тъй дълбоко ПРЕЗИРАМ този вид конструкция.

А вие?

- Моля те, обясни на кое точно му казваш скопяване, че нещо се взирам, а не схващам! Делови стил на изразяване му казват на това посоченото горе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На употребата на споменатите названия без определителен член, което не се връзва много с правилата на езика, затова пък сигурно на някого му звучи по-изискано.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както пише и Мира, скопяване наричам ампутирането на пълния член.

Да речем, в дадена банка ми казват, че имали лиценз от Българска народна банка. Първата ми мисъл е веднага да се развикам на народа да не си влага парите там, `щот в банката са мошеници. М`чи тъй, де -- всеки може да вземе лиценз от някаква си Българска народна банка. Дори ако въпросната Българска народна банка откаже, той може да си вземе лиценз от някоя друга Българска народна банка...

Но само _истинска банка_ може да има лиценз от БългарскаТА народна банка!

Не е ли така..?

Дадените примери са имена. Да искаш да им се слага член е все едно да искаш от футболните коментатори да казват "Ливърпулът победи Челсито".

Имена дали са не знам, но че са названия с прилагателни, названия с прилагателни са.

Във всеки случай, ако кажеш "отивам в Българска народна банка", звучиш като руснак далеч от родината. Затова и казваме "отивам в БългарскаТА народна банка". (То че най-откровено казваме "отивам в БНБ-то" -- казваме -- ама това вече приемам е разговорна форма.)

Въпросът е, че щом го казваме, `що не го пишем?

"Изложбата ще се състои в... часа на... в Мраморно фоайе, Национвален дворец на културата"

Подкрепям те! Аз бих го записала така: "Изложбата (обикновено си има и тя някакво име) ще се състои на 6 май 2007 год. в/от 15.00 часа в Мраморното фоайе на Националния дворец на културата."

Граматика на СБКЕ, том 2, Морфология, червена не позволява членуване!!!

Ако някой е чел нещо различно по въпроса, да посочи източник.

Жалкото за мен в случая е, че примерите не са поставени в изречения, за да е малко по-ясно казаното.

&134. Названия на вестници, списания, предприятия, учреждения, истор. събития и др., НЕ СЕ ЧЛЕНУВАТ. По-долу се поясняват поотделно, като има посочени изключения, в тях влизат същ. собствени, названия на литер. произведения, чиито автори предварително са ги членували "Престолът", "Работникът" и пр. Интересно и НЕ ЯСНО за читателя е съдържанието на следното изречение:

в) Съществителни собствени имена, като названия на предприятия, учреждения, фабрики, организации и др., обикновено не се членуват. Следват изброени, както горе отбелязах "висящи" примери - фабрика "Глория" и пр.
У мен възниква въпроса: Обикновено така, а как е когато НЕ Е обикновено?

г) Същ. собствени имена, като названия на исторически събития и епохи обикновено се членуват, напр. Възраждането, Съединението, Ренесанса (тук, да, с непълен е дадено).
В &130 е обяснено, защо не се членуват съществителните собствени имена и разбира се се посочва, че има и множество изключения. Цитирам обяснението: "Същ. собств. имена следователно означават представи или индивидуални понятия, понеже обемът на означаването с тях понятие се състои от един мислен обект. От това пък следва, че назован обект със същ. собств. име е винаги определен за съзнанието на говорещия (респ. пишещия) и за възприемащия съобщението."
От това аз схващам, че авторът на това отговорно издание ни казва, че същ. собств. име притежава качеството определеност и не му трябва допълнителна, т. е. - поставяне на пълен член. Хем си мисля, че съм права, хем стилът на журналистите, описан по-горе ме дразни и се чудя от къде бих могла да допрочета още нещо, виждам че съм в конфликт със себе си.

Боримир Кръстев по този въпрос казва, че: "Членувана форма на същ. име означава познат, известен, определен предмет и дава пример как да се формулират заглавия във вестника:
Среща на ръководители на правителства в Париж - в първия ден.Когато се пише по същата тема на втория ден, понеже читателят се смята за запознат вече с нея, заглавието се членува така: "Срещата на ръководителите на правителствата в Париж".

- Вижте, жалко е, че БАН нямат издадена всеобхватна качествена единна изчерпателна граматика на българския език. Доколкото аз чета, напоследък забелязвам голям хаос, неизчерпателност от страна на явленията. Един автор пише по част от въпроса, без да го изчерпа цялостно. Друг пише пак по него, и пак на същия принцип...

Все пак да не забравяме, че езикът не е Математика!

Затова казваме, че притежава богатство от нюанси.

Благодаря за чудесния и яко подплатен отговор, който даже ме кара да се изчервя, че съм повдигнал темата "ей така".

Да -- съвременни стилистики и граматики няма, ако не броим граматиките за средните училища. С години търкам дюшемето в книжарницата на БАН и другаде да диря стилистика -- йок. Това обяснява донякъде дереджето на езика в българската периодика днес.

On topic, допреди Войната пълният член е бил задължителен в аналогичните случаи. Спомням си нелошата тв драматизация на романа за банкера Буров, в който авторката неминуемо пише (през устата на героя си) за "Търговската банка" "Народната банка" "Външното министерство" и т. н. Именно гледането на тая драматизация ме събуди към темата -- подсъзнателно с години съм ненавиждал "скопената" форма и тогава всичко кристализира. На колкото и довоенни източници да попадах, до един имаха пълни членове на логичните места.

Нима има тъй съществена разлика между стария и новия език (за правописите знаем -- има). Нима не се гордеем от членуването в българския език -- негова отличителна черта? Нима в езика не е залегнало началото, че писмената форма следва говоримата (дори след Войната повече отвсякога!)?

---

Друга -- и верно, странична -- причина да имам зъб на "скопената форма" е, че в практиката си като преводач на английски постоянно се натъквам на искания скопяването да се пренесе в превода! В резултат на това единствено в България имаме табели, които оповестяват (е, на чужд език) "Някякво министерство на вътрешност", "Някякво министерство за икономия и енергетика" (боя се, че да...) "Някаква българска народна банка", "Някакъв национален дворец на култура", "Някаква държавна агенция за младеж и спорт" и т. н. Уви...

Не се изчервявай изобщо!!! Имаш право да мислиш, и право мислиш! Именно такива подробни наблюдатели и ползватели на езика откриват празнотите из университетските учебници и могат да ги охарактеризират. Ние ежедневно се докосваме до нещо, върху което много мислим и с голямата лупа оглеждаме. Ежедневно освен, че превеждаме, се ровим из граматиките да проверим това или онова правило за правопис. А то си има правила и за правоговор (различен от правописа - пример: градЪ, студЪ, благодарЬЪ - така се изговарят).
Друг е проблемът с подготвеността на преподавателите и техните студенти, днес - журналисти.
Пък мисля, че написаното от журналиста се оглежда и поправя от редактор и т. н. преди отпечатването на изданието.
Няма толкова грешки допуснати, дори в работа с двойка оценена на ученик, колкото във вестник. И при самото форматиране стават грешки, но кой да ги поправи!
А на какво учат в 9, 10 клас по български език децата да знаеш!!! Скръб и печал! Попитах българистката на сина ми нямаше ли по-добър колектив, съставил по-качествен учебник от използвания, а тя ми отговори: Лансират еди коя си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ги слушай тия, Българската народна банка няма нищо общо с Ливерпулът, тия дето ги говорят тия глупости просто явно не го с'ващат много българския...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите