Интересува ме дали думата "щастие" в българския език е русизъм или просто се среща и в двата езика?
Питам, защото не е позната в другите южнославянски езици (сръбски, че дори и в македонския), където е среча, срекя, а в нашия език като еквивалент се среща архаичното срета.

Русизъм е.
Както и мечта и др. абстрактни понятия.

На български има напр. несрета.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Ето какво пише в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че има такава старославянска дума е ясно.
Но в южнославянски е забравена и не се използва от векове.

Щастие е реимпортирано от руски и най-убедителното доказателство, е че е внесена писмено, т.е. от руски щастье. На руски обаче "щ" се чете като "сч", а славянската дума е именно счастие, а не щастие. След като са я преписали от руски обаче българите са я прочели грешно и така се е получила нова, никъде несъществуваща преди това дума "штаситие"

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Искаш да кажеш, че е заето от слушане, а не от писмения език? Защото на руски наистина се чете почти като шчастье (по принцип писано щ), но си се пише със сч-. С това шт по-скоро може да е заето от западнославянски (все пак чех сме имали за министър ), или пък да е от някой източен диалект. Знаеш ли откога се употребява?

Исках да кажа, че е заето писмено, по време на русификацията на българския, както напр. площад е преписано и прочетено после на български и от плошчад е станало на плоштад. Само че верно наистина се пише счастье- но все някак трябва да е станало, или преди се е пишело със щ, или някаква грешка...
Според Фасмер, думата произлиза от съ-частие, и няма как ч-то да стане обратно на "т". на чешки, полски и т.н. е все с "ч" -"счастие", "шчашчие" и т.н.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

На чешки и на словашки е съответно штьести: и шта:стие. Старославянското с- може да е станало ш- под влияние на следходното ч, а пък шч при някакви условия да преминава в шт (полско йешче срещу словашко еште; на старослав. май е с шт, но може би в развитието на словашки и чешки е имало на два пъти промяна в тази група: шт>шч>шт, като с>ш в счастье да е станало между тях; това си е чиста спекулация, де ).


Сега ми хрумва: мота ми се из морна памет нещо за македонските диалекти, че не били еднородни, що се отнася до употребата на срекьа, ма не помня коя дума се ползва в диалектите, дето не знаят що е срекьа. Дали беше щастие или някакъв турцизъм...

Редактирано от rpaдcko чeдo на 02.01.06 15:40.

Е щом е така на чешки- значи може и да може.
Да каже някой по-навътре в тия неща.
Обаче съм сигурен, че поне в Западна България такава дума не е имало допреди стотина години. Казвало се е "срекя".

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

В руския по едно време някои думи, които са се пишели със СЧ, започват да се пишат с Щ, тъй като и двете се произнасят по един и същ начин: щастье, щавель.

Вероятно по това време думата е заета обратно в българския с този правопис. От там пък, тъй като това е било сравнително късно, може би 18 век, тя започва да се произнася на български както се пише.

А този променен правопис е бил само временен, или? Щото счастье си е счастье все пак...

П.П. Имаш ли представа какво става с www.philology.ru? Тамън се зарадвах на сайта и попрочетох едно-друго, и той взе че се смачка Дано да е само нещо преходно