|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
neun und vierzig
|
|
Автор |
rpaдcko чeдo (briakenthas) |
Публикувано | 14.10.05 21:43 |
|
Здравейте, вероятно темата вече е повдигана тук, но отдавна: откъде се е взел в немския начинът за образуване на числителните от 20 нагоре (три-и-двадесет вм. както е във всички други европейски езици, първо десетките и после единиците)? Един ми развиваше тезата, че било от времето на Наполеоновите войни, когато швабите, за да не схващат подслушващите ги франсета стратегическите подробности от разговорите на немски, почнали да обръщат реда.
Вярата ми в това елегантно обяснение бе обаче силно подкопана, когато в английски текст (Властелина на пръстените, за да бъда по-точен) срещнах на няколко места неща като „nine and forty years“. Как ли е било в староанглийски и старонемски?
| |
|
Във всички германски езици е било така, но не мога да каза защо--вероятно и те се питат защо ние го правим наобратно. В днешно време:
обратно: немски, холандски, датски
като нашето: английски, шведски
и двете: норвежки, исландски, фарьорски, като обърнатият вариант е по-стар
Интересното е, че и словенците са прихванали от немците и казват tri in dvajset :)
| |
|
Благодаря, а знае ли се със някаква доза сигурност как е било в праиндоевропейски?
Това словенско in в tri in dvajset печатна грешка ли е? По-логично звучи i...
| |
|
То вече е написано, но и в англиския е било така - виж например Шекспир. Мисля, че в "Много шум за нищо" ("Much Ado About Nothing") някой беше на въздраст "three and thirty", въпреки, че чсилата се срещат и в другия словоред. Сега не ми се рови да дам точен пример, но помня, че ми беше направило впечателние, когато прочетох пиесата за пръв път в оригинал.
Мен, лично числата във френския ме дразнят повече, седемдесет е soixant-dix (буквално: шесдесет-десет), 71-soixante-onze,78-soixante-dix-huit (60-10-8), 80 - quatre-vingts(4x20), но 81-quatre-vingt et un (4x20+1), а 82-quatre-vingt-doux, 98-quatre-vingt-dix-huit (4x20-10-8).
Числата в немския много са по-лесни - има само една съществена особеност - трийсет се пише dreißig (с шварцес ес), а не като останалите цели десетици (20,40..90), които завършват на zig.
Нарая, специално в немсия, много объркващо може да бъде казването на часа - знам го от практически опит: halb sieben, например е 6 и половина, (половин от седем).
Животът не е черно-бял
| |
Тема
|
Re: neun und vierzig
[re: linjack]
|
|
Автор | RiP (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.10.05 15:41 |
|
Затова ми беше много интересно да чуя, че немски учен /и то математик, а не езиковед/ експериментира с "нормално" образуване на числителните. Дори пробваха хора по улиците и в супермаркета, всички се изненадваха отначало, но щом усетеха логиката, започваха да се справят лесно. Така че току-виж това е следващата реформа в немския език
| |
|
Не е печатна грешка--на словенски „и“ е „in“, но не знам защо. Числителните дори се пишат слято: triindvajset.
| |
|
На норвежки е още по-особен часовника:
м/у 0 и 15 мин:
6.05--fem over seks (пет върху шест)
6.15--kvart over seks (четвърт върху шест)
м/у 15 и 30:
6.20--ti paa halv sju (десет на половина седем; т.е. десет до половината на седмия час)
6.30--halv sju (половина седем)
м/у 30 и 45:
6.40--ti over halv sju (десет върху половина седем)
м/у 45 и 0:
6.45--kvart paa sju (четвърт на седем)
6.55--fem paa sju (пет на седем)
| |
Тема
|
Re: neun und vierzig
[re: avataar]
|
|
Автор |
Craig (**Prost**) |
Публикувано | 16.10.05 21:19 |
|
To и на немски сигурно е било така за различните от 15, 30 и 45 след часа.
Едно време сигурно са си съобщавали часоe по 2 пъти в месеца.
при тях 6:50 не е ли вече seks femtig ?
Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...
| |
Тема
|
Re: neun und vierzig
[re: Craig]
|
|
Автор |
avataar (root) |
Публикувано | 16.10.05 21:47 |
|
„Seks femti“ може да чуеш примерно по телевизията, когато говорителката чете програмата (както едно време правеха у нас). Нормално всеки казва „ti paa sju “ (или само „ti paa“) както в България „седем без десет“ (или само „без десет“). Това и се учи в курсовете по норвежки.
| |
Тема
|
Re: neun und vierzig
[re: linjack]
|
|
Автор | Axo-иxи (Нерегистриран) |
Публикувано | 19.10.05 22:44 |
|
Във Френския е така заради Галите, които брояли с двайсетична систима, а не с десетичне като нас. Така всичко от 60 до 80 започва с soixante и всичко от 80 до 100 с quatre-vingt. Например
65 = soixante-cinq = шейсет и пет
75 = soixante-quinze = шейсет и петнадесет
87 = quatre-ving-sept = четири (по) двайсет (със,и) седем = осемдесет и седем
98 = quatre-vingt-dix-huit = четири (по) двайсет (с,и) осемнадесет = осемдесет и осемнайсет
Въпреки всичко, в Швейцария и Белгия хората си казват septante за седемдесет и nonante за деведесет. На това французите гледат като на проява на селяндурщина.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|