Ето нещо забавно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бих ги нарекъл "лафове", това са си съвсем нормални български думи.
"паткан" (плъх) е характерно за североизточна България, чувал съм го и по сливенско.
На някои места мишката е "поганец", а котката "мачка"
-> Мачка руча поганци.
Ето още:
преслап = премка = седловина
върло = стръмно
сложно = полегато
кръшна = завия (да речем вървя направо, пък после кръшна надясно)
суници = горски ягоди
После ще се сетя и още, но така или иначе, това е едно богатство на нашия език, което не бива да губим.

Таман щях да кажа за поганците.
Дядо ми, който беше родом от Кюстендилско, обичаше да казва две такива изречения: "Мачка руча поганец" и "Пун джеб с ореси". Всички думи във второто са си същите, "нашите", само че "изменени" според говора на оня край; от първото пък всички са от съвсем други корени.

За битолските прошляци мисля, че са живеели по-доволно от останалите прошляци, защото Битоля е била богат град.

А някъде в Северна България, така ми разправяше един познат, като отидел при баба си на село, в селото казвали, че е дошъл връз баба си.

Бях вода на лице,
бях лице на водата...

Да добавя още един Кюстендилски цветен израз - "Че те тепам като маче у дирек". Означава, че ще те бия като коте в дървена греда. И още едно там казват "завърне", "върне" със значението на "завали", "вали".

Освен това в Асеновград казват "дикел" на един инструмент, който мисля, че се казва трънокоп (но не съм сигурен. Представлява нещо като П-образно (с два остри края) сечиво подобно на мотика. С него се копае по-твърдата земя преди да се мине с мотика). Там и на черниците им казват "дуди". Дядо ми ползва и един много странен израз "гьоторе", който трябва да значи нещо от сорта на много, но в прекалено количество.

Не съм сигурен точно от къде идва изразът "гюрултия" и дали не е турски, но определено е интересен за мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, гьотуре (гьотере) го има в цялата страна, или може би аз така си мисля, защото съм от Пловдив.
А май точно за Асеновград беше (не съм сигурна), дето за чаша, чиния, тиган и т.н., обърнати с дъното нагоре, казвали , че са надупени - и то съвсем не на майтап, така си им била думата.

Бях вода на лице,
бях лице на водата...

Като сме тръгнали:
Укендрил се пужель на гранкю (качил се охлюв на клонка); Трънско
У рекуту плюкаю клямбурци -- описание на процеса, когато вали продължителен дъжд и в реката се образуват мехури (подобно на тези в локвите); с. Несла (пада се близо до границата, м/у Драгоман, Цариброд и Трън)

А това за връз бабата ме разби

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дядо ми ползва и един много странен израз "гьоторе", който трябва да значи нещо от сорта на много, но в прекалено количество.
"Гьотере" значи "отгоре, отгоре", "как да е", "джаста-праста"...

Гьот на турскИ е гъз

Хубаво. Само, че "гьотере" идва от "goturu"- заедно, наедно и под.

Гьотере ( едно към гьотере) значи - както ти падне, неточно, на око, на както дойде :)
а като каза за надупената чаша. се сещам един готин виц -
един пияница завежда приател на гости, и гледат в хола , жена му купила нова ваза, измила я, и я поставила на масата "надупена" :)

и домакина казва - мойта жена много проста бе - гледай каква ваза е купила, дефектна, няма дупка на гърлото...
а другия я взел, огледал я, и казал :
- амааа верно е много проста жена ти - тя и дъно няма вазата