Истанбул
39 отговора
1524 прегледа
Re: Цариград
аз го свързвам с епохата след падането ни под турско робство. Тогава е логично да е Цариград и за нас. Иначе не сме ли го наричали Константинопол?
------------------------
Слушай беззвучието...
------------------------
Слушай беззвучието...
Василевс
Не е по темата, но някой може ли да каже защо в същия този Константипол императорите започват да се наричат василевси? Само защото това е гръцкият еквивалент ли?
Re: Цариград
Логично мислиш, но все пак смятам, че е от по-рано. Някакси населението винаги има друго виждане за официалните неща. Ако забеляза не написах конкретно население, а просто населението. Пък и под ромейска власт също сме били и тогава е могло да стане наименуването на Константинопол като Цариград, ако не е още станло при идването на славяните на Балканите.
Re: Василевс
Не написа еквивалент на какво, но според мене да, ако се досещам правилно. Когато ромеите "загърбват" латинския език е логично владетелите от императори да получат гръцкото име за цар - василевс.
Re: Истанбул
Че разните там английски моряци питали местните: "Какво е това животно?", а те им отговаряли: "Не разбирам." Затова "кенгуру" уж значело "не разбирам".
Re: Истанбул
Аз пък съм чувал, че моряците, скачайки са се опитвали да опишат животното, а туземците казвали "Вие сте луди!", демек "кенгуру!"
Изключи телевизора, включи мозъка!!!
Изключи телевизора, включи мозъка!!!
Re: Истанбул
И + СТ (СТОИ) + АН (НЕБЕ) + БУЛ (ХРИСТОС) = Седалище на Християнските царе
Това е на един стар език, използван от жреците.
Орос
Това е на един стар език, използван от жреците.
Орос
Re: Истанбул
Това тълкуване се връзва с българското Цариград. От кога ще да е този "много стар" жрецески език?
Re: Истанбул
Ако вярваш на Библията, във Вавилон са говорили на този език, когато са правили Вавилонската кула.
Той е в основата на славянски, тюркски, латински, египетски, санскрит и още много други езици. Нарича се сричков, жречески, вотан (ватан), птичи език. Когато непосветените го слушали им приличал на чуруликането на птиците. Много малки деца го говорят, преди да научат родния си език. Езотериците го наричат "Ангелски език". Дънов го е знаел и е написал няколко песни на него.
Е + ЗО + ТЕ + РА = ЕЗОТЕРА
Е (ЕТО) + ЗО (ЖИВОТА) + ТЕ (ТВЪРДА) + РА (СВЕТЛИНА) = Ето Живота на Земята.
ЕК + ЗО + ТЕРА = Отразен Живот на Земята.
ИН + ТУ + И + ЦИ + Я = ИНТУИЦИЯ
ИН (Проявен свят) + ТУ (Прескачане, ТУ ТУК, ТУ ТАМ) + И + ЦИ (Етерен, Духовен свят) + Я (Край) = Прескачане от Материялния свят в Духовния и така до края.
Ето това е този жречески език.
Орос.
Той е в основата на славянски, тюркски, латински, египетски, санскрит и още много други езици. Нарича се сричков, жречески, вотан (ватан), птичи език. Когато непосветените го слушали им приличал на чуруликането на птиците. Много малки деца го говорят, преди да научат родния си език. Езотериците го наричат "Ангелски език". Дънов го е знаел и е написал няколко песни на него.
Е + ЗО + ТЕ + РА = ЕЗОТЕРА
Е (ЕТО) + ЗО (ЖИВОТА) + ТЕ (ТВЪРДА) + РА (СВЕТЛИНА) = Ето Живота на Земята.
ЕК + ЗО + ТЕРА = Отразен Живот на Земята.
ИН + ТУ + И + ЦИ + Я = ИНТУИЦИЯ
ИН (Проявен свят) + ТУ (Прескачане, ТУ ТУК, ТУ ТАМ) + И + ЦИ (Етерен, Духовен свят) + Я (Край) = Прескачане от Материялния свят в Духовния и така до края.
Ето това е този жречески език.
Орос.
с извинение
ЦИ + ЦИ = ЦИЦИ
ЦИ (Етерен, Духовен свят) + ЦИ (Етерен, Духовен свят) = Дуализъм в духовния свят

ЦИ (Етерен, Духовен свят) + ЦИ (Етерен, Духовен свят) = Дуализъм в духовния свят
Re: Истанбул
Напълно подкрепям това мнение, ис тин болин е несъстоятелно предложение. Вижте и Ямбол от Дианополис. А що се отнася до тази протеза, мисля, че турците не могат да се справят с два консонанта в началото на думата и за това се появява това И. чувал съм турци да казват Истоян, Истефан и т.н. Може причината да е друга, но във всеки случай смятам, че Истанбул идва от опростяването на Константинопол, а не от ис тин болин.
А се нарича Цариград, защото самите византийци си го наричат Василевуса.
А се нарича Цариград, защото самите византийци си го наричат Василевуса.
Re: Истанбул
Василевуса - за първи път чувам това название. Наименованията за града които съм чувал са Бизантион, Бивака, Константинопол, Цариград и Истнабул. Бихте ли дали повече подробности кога е наричан Василевуса. И защо Василевуса а не например Василевспол.
Re: Истанбул
Това не е име на града, не в смисъла, в който ползваме имената на градовете днес по карти и табели, а причастие, което значи "царстващ".
Както единствено Рим е наричан urbs, така и Константинополис се нарича само Полис, било за краткост, било за да се подчертае разликата му от другите градове. След като Константин премества столицата, Roma aeterna става Roma mobilis и Рим се нарича всеки град, където е седалището на властта, на императора, самият Константин нарича града не с името си, а Втори Рим, според Сократ Схоластик. Това име почти не е ползвано, популярно става Нови Рим, Неа Роми, като и днес титлата на патриарха му е Патриархис Константинуполеос, Неас Ромис.
Интересно е, че Неа Роми не се използва на запад, явно за да се подчертае, че Константинопол ще си остане нещо ново, по-малко значително от единствения Рим. По-късно Москва също си присвоява това име - Третият Рим.
Ако на някого му е любопитно, ето кратка история на името на града.
Към 5 в. градът често се нарича Полис, само Прокопий настоява на древното Византион. Към 7 в К-с остава единственият голям град в империята, Александрия, Антиохия и другите са завзети от арабите, затова с основание Рънсиман допуска, че тъкмо по това време Полис се затвърждава като популярното му име. Константинуполис се употребява все по-рядко, налага се причастието Василевуса и съществителното ВасилИс /Василида/, което между другото по-рано е използвано от Евсевий и Юстин Мартир за стария Рим. И тъй като по това време славяните обогатяват речника си, като превеждат с калки всички гръцки думи, възниква сигурно и Цариград. Не успях да намеря обаче кога за първи път е документирано това име в славянски текст.
После Никита Хониат го нарича Мегалополис, по времето на Палеолозите почти всички историци /Пахимер, Халкокондил/ го наричат Византион, епистолографите като по-непретенциозни продължават с Полис.
Любопитно е, че арабите го наричат КонстантинИя, но от тях, по-точно от Ал Масуди /10 в./, тръгва името Истанболин. Ибн Батута /14 в/ пише, че полуостровът между Златния рог и Мраморно море се нарича Истанбул, а целият град е Константиния. Това е причината да се поддържа предположението, че Истанбул идва от ис тин болин.
Османците продължават да наричат официално града Константиние до 19 век, като понякога се опитват да го преименуват радикално - от по-умереното Ислам бол, до Дар ел Саадет, Дарул Хилафе. В някои турски топоними Истанбул се възприема със значение "град" изобщо, което напомня ситуацията с Полис. Името Истанбул се узаконява по време на републиката, когато столица става Анкара.
Както единствено Рим е наричан urbs, така и Константинополис се нарича само Полис, било за краткост, било за да се подчертае разликата му от другите градове. След като Константин премества столицата, Roma aeterna става Roma mobilis и Рим се нарича всеки град, където е седалището на властта, на императора, самият Константин нарича града не с името си, а Втори Рим, според Сократ Схоластик. Това име почти не е ползвано, популярно става Нови Рим, Неа Роми, като и днес титлата на патриарха му е Патриархис Константинуполеос, Неас Ромис.
Интересно е, че Неа Роми не се използва на запад, явно за да се подчертае, че Константинопол ще си остане нещо ново, по-малко значително от единствения Рим. По-късно Москва също си присвоява това име - Третият Рим.
Ако на някого му е любопитно, ето кратка история на името на града.
Към 5 в. градът често се нарича Полис, само Прокопий настоява на древното Византион. Към 7 в К-с остава единственият голям град в империята, Александрия, Антиохия и другите са завзети от арабите, затова с основание Рънсиман допуска, че тъкмо по това време Полис се затвърждава като популярното му име. Константинуполис се употребява все по-рядко, налага се причастието Василевуса и съществителното ВасилИс /Василида/, което между другото по-рано е използвано от Евсевий и Юстин Мартир за стария Рим. И тъй като по това време славяните обогатяват речника си, като превеждат с калки всички гръцки думи, възниква сигурно и Цариград. Не успях да намеря обаче кога за първи път е документирано това име в славянски текст.
После Никита Хониат го нарича Мегалополис, по времето на Палеолозите почти всички историци /Пахимер, Халкокондил/ го наричат Византион, епистолографите като по-непретенциозни продължават с Полис.
Любопитно е, че арабите го наричат КонстантинИя, но от тях, по-точно от Ал Масуди /10 в./, тръгва името Истанболин. Ибн Батута /14 в/ пише, че полуостровът между Златния рог и Мраморно море се нарича Истанбул, а целият град е Константиния. Това е причината да се поддържа предположението, че Истанбул идва от ис тин болин.
Османците продължават да наричат официално града Константиние до 19 век, като понякога се опитват да го преименуват радикално - от по-умереното Ислам бол, до Дар ел Саадет, Дарул Хилафе. В някои турски топоними Истанбул се възприема със значение "град" изобщо, което напомня ситуацията с Полис. Името Истанбул се узаконява по време на републиката, когато столица става Анкара.
Re: Василевс
Всъщност василевс не е еквивалент на император, точният еквивалент е автократор, на български - самодържец. Освен езиковата причина, има и фактическа, в римската държава император не е възникнало като владетелска титла, превърнало се е в такава впоследствие и поради характера на властта в империята означава владетел над другите владетели, но римските императори не са били регес в класическия смисъл на рекс.
В Средновековието от една страна има владетел - рекс, василевс, цар, от друга, ако под този владетел има васали, а над него няма друг, той може да се нарича император, автократор или самодържец.
В Средновековието от една страна има владетел - рекс, василевс, цар, от друга, ако под този владетел има васали, а над него няма друг, той може да се нарича император, автократор или самодържец.
Re: Истанбул
Благодаря. Много нова и подробна информация.
Но все пак... не ми стана ясен произхода на името "Цариград". Аз съм го виждал на официално кръщелно свиделство от края на 18ти век - "роден в Цариград". В противовес - няма подобно официално название на гръцки, според Вашите данни.
Но все пак... не ми стана ясен произхода на името "Цариград". Аз съм го виждал на официално кръщелно свиделство от края на 18ти век - "роден в Цариград". В противовес - няма подобно официално название на гръцки, според Вашите данни.
Re: Василевс
ВАСИЛЕОС не е гръцка титла, а "тракийска" /българска/. Императорите от Източната Римска империя в началото до един са "траки" /българи/.
БАШИЛ /ВАСИЛ/ е българска дума с корен БАШ - главен, и наставка за святост ИЛ.
Що се отнася до Истанбул, името произлиза от хетския/гетския бог слънце ИСТАНУ. Истану е олицетворение на божествената справедливост, на божествената Истина. Думата се е запазила и до днес в българския език.
IN VERE VERITAS
БАШИЛ /ВАСИЛ/ е българска дума с корен БАШ - главен, и наставка за святост ИЛ.
Що се отнася до Истанбул, името произлиза от хетския/гетския бог слънце ИСТАНУ. Истану е олицетворение на божествената справедливост, на божествената Истина. Думата се е запазила и до днес в българския език.
IN VERE VERITAS
Re: Василевс
А някакво обяснение за името Цариград - от кога са най-ранните свидетелства за това име.
Re: Василевс
Ние българите имаме второ и трето име - ВАСИЛЕВ. Накрая буквата "С" си е гръцка наставка. Василий е монашеското име на Христос. Ако бяхте изчакали малко в клуб История щях да стигна и до там. Ана Комнина в "Алексаида" пише за богомила Василий. На него са се кръщавали македонските и византийски царе. Е, ще ме репликирате вие, Александър Македонски е живял поне 330 г. преди Христос. Така е според хронологията на Скалигер и Петавиус. Македонците в действителност са ранно-османски владетели и са живели през ХІІІ век. Видяхте, че и Иисус Навин не е от хиляда и кусур години пр. Хр., също и Иуда Макавей от ІІ в. пр. н. е. Всеки иманяр може да ви каже, че македонски и тракийски монети се намират винаги до, или пък заедно с турски селища. Как може да приемете наложения исторически факт, че най-напред са сечени прекрасните гръцки и македонски монети, а кривите коруби и тетартерони ( хиляда и повече години след тях? Човечеството често е изпадало в амнезия и не е помнило как се правят хубави монети. Искате или не искате, ще трябва да забравите тази традиционна история. Видяхте как един профан като мен я направи на пух и прах.
Орос.
Орос.