приятно четене / Наука / Хуманитарни науки / Езикознание

Критиката ми към Сотиров се състоеше само от едно жалко емотиконче, защото изброяването на всичките му смешки ще е доста дълго, всъщност на практика цитиране на цялото му обширно творчество ;). Да не бъда голословен:

• В един фрагмент (№ 25) от своята Книга седма, силно изопачена от мафиоти, които явно са се мъчили да унищожат колкото е възможно повече свидетелства за траките , Страбон се позовава на Херодот...
Бързай да уведомиш прокуратурата, мафията не спи.

13. Независимо от толеранса на грешките при сортирането на пресмятанията на древните хронисти по отношение на тези събития, името македонец трябва да е било известно навред из Изтока по времето на Троянската война. Защо тогава то не се споменава от Омир (Homer)? А, де? Никой досега не е предложил задоволително обяснение. Все пак, имайки насреща си фанатичното усърдие, с което гръцките писатели са се стремели да заличат някои “варварски” имена, преправяйки други така, че да ги направят приятни за чувствителните атически уши сиреч атиняните са лигльовци, ама фанатични в стремежа си да лъжат и изменят ... Омир може би не го е било грижа да допуска, че без помощта на някои македонци, гърците са щели да бъдат унищожени пред стените на Троя. А може би, ако Луната беше от сирене...

Дълго време е била в ход мощна кампания от готите да бъде направен ретроактивно (с обратна сила; Бел. прев.) един германски народ. Тази теза трябва да бъде отхвърлена. В действителност всяко късче информация на наше разположение клони да доказва, че готите не са били нищо друго, освен хуцулите – клон на гетите, тракийски народ пар екселанс.
Като например кое късче информация? Да се разбира ли, че без никакво противоречие всичко говори за това, че готите са траки? Т.е. например имена като Роланд са чисто тракийски !?

15. Тракийските народи никога не са преставали да съществуват. Те никога не са изгубвали своята сила. Дион Касий (Dio Cassius) разказва за унизителното поражение, което те нанесли на Марк Антоний в Мизия [40]. Те явно са били много силни, след като Светоний (Suetonius) казва за Октавиан, че искал ръката на една тракийска принцеса.
Никой не твърди, че са престанали да съществуват. Ако авторът беше имал добрината да слезе до нивото на традиционната наука, щеше да знае това. А може би дори щеше да е чувал за многобройните археологически находки, свързани с римските легиони по нашите земи.

17. Тракийските диалекти били широко говорени не само във Византийската империя; Тракийският език е бил писмен непрекъснато от второто хилядолетие пр. Хр. Човек се учи, докато е жив. Какви ли са доказите?
• Еврипид сочи тракийски плочици (дъсчици, таблици?), писани на езика на Орфей [50]. Фактът, че тази литература е спомената в една драма, а не в исторически трактат, не трябва да ни заблуждава. Еврипид несъмнено влага в поезия и в диалогична форма нещо, което е било общоизвестно през неговата епоха.
• Херодот, който не е бил драматург, сочи съществуването на тракийски оракулски плочици (дъсчици, таблици?) [51].
• Овидий (Ovid) е записал факта, че е съчинявал поема на езика на траките гети [52]
• Фотий (Photius) разказва, че един писател от VII в. сл. Хр. използвал тракийски книги [53].
• А Константин Велики е писал своите “Беседи” на родния си език, т.е. на тракийски.
Аха, 1-во доказателство - упоменаване на култови плочици. (Ами, да, има даже и няколко находки на кратки надписи с ГРЪЦКИ букви)
2-ро - римски поет казва за себе си, че е писал поема на гетски (с каква азбука?)
3-то - споменаване на тракийски книги (разбира се без уточнение що за книги)
4-то - римски император от тракийски произход пише книга на тракийски (отново без обяснение с каква азбука)
Заключение - без нито един писмен паметник с повече от 61 букви (пръстена от Езерово) - траките са имали писменост и са създали литература на своя език. Убедително...

18. Старите тракийски книги са били “успешно” напълно изличени от религиозни фанатици и други жестоки хора, които много пъти са се опитвали да унищожат и самите тракийски народи. Но тракийският език е оцелял през вековете, както и самата тракийска писменост.
Ами хайде, де, не я крийте тая писменост. Може и да се бъркам, ама нещо българския хич не съвпада чак толкова, колкото му се иска на автора, със запазените сигурни тракийски думи.

Затова хибридните езици, като румънски, френски и английски имат шизофренична лексика и по-проста граматическа структура в сравнение с езиците, от които те произхождат. Език, който е избегнал такъв вид разрушение, може също да заема думи и граматични форми,…
Такава националсоциалистическа нагласа към развитието на езика има ли нужда от коментар?

Проникването на славянски, т.е. тракийски или български думи в гръцкия речник може да се наблюдава най-удобно при заговаряне обратно.
Т.е. стотиците топоними от славянски произход на територията на днешна Гърция трябва да ги четем наопаки, за да схванем, че са славянски?
(Авторът най-вероятно има предвид факта, че в гръцката лексика съществуват български думи, които обаче са записани реверсивно /обратно/. Най-известен пример за това е името на планината Олимп /Олиб/, което всъщност представлява българското нарицателно "било", прочетено наобратно. На територията на Балканите и Мала Азия са известни 6 планини с име Олимп. Тези български думи и най-вече топоними в гръцкия език са се отскубнали от зоркото око на гръцката цензура именно защото са се запазили в този си вид. Нека не забравяме, че пеласгийската писменост, се характеризира с бустрофедонния си начин на изписване на думите в изречението - посока от ляво на дясно, и от дясно на ляво. А когато думата е била самостоятелна, не е било от значение посоката й на изписване. Бел. Е.Ж.)
Нещо против едно поне доказателство за характера на пеласгийския?

У Хайкий (Heychius, V в. сл. Хр.) (Хезихий ? – Бел. прев.) намираме думата zelkia, която бива обяснена като фригийска за “зеленчуци” [64]. Тази дума е особено жива в съвременния български език и означава “зеле”, “зелка”.
Е, и? Старопруско berse със значение бреза е особено жива в съвременния български език и означава бреза

• От Диодор Сикул (Diodorus Siculus) (Диодор Сицилийски ? – Бел. прев.) можем да научим, че Estia е била тракийска (гетска) богиня [65]. Тя е била тачена и в Рим под името VESTA и нейните поклонници вярвали, че тя е разкрила как се строят и обзавеждат домове [66]. В други думи тя е била знаеща жена, на български “веща”. Съответстващо на това очевидно е “невеста”, което във всички славянски езици означава “булка”, “годеница”, т.е. млада жена, която трябва да бъде посветена в изкуството на семейния живот.
Корена е налучкал, но разбира се юнашки приема произхода, който на него му харесва и го обяснява както му хрумне и допада, без да благоволи да ни запознае с някакви алтернативни варианти - при него всичко е ясно одма, джокер му не треба.

• Една заемка, на която досега е било обръщано недостатъчно внимание, е bolai. Тя се среща у Прокопий, който обяснява, че в “минали времена” така са били наричани родилните болки/мъки [68]. Защо хитрият Прокопий не е цитирал своя източник или по друг начин да ни даде възможност да отгатнем кои “минали времена” е имал той предвид? Защото ако беше направил това, той трябваше да признае, че “в минали времена” жителите на Евбея (Euboea), където думата е записана, са говорели български (тракийски), в който думата “боли” винаги е означавала болки, и то не само родилните. Но Прокопий не го е било грижа да знае това.
За пореден път на древен автор се вменяват мисли, настроения и цели според усмотрението на Сотиров (който явно му е баял на главата, докато е пишел). Да не говорим, че аргументацията на факта, който Прокопий уж се старае да покрие, се крепи само на твърдението на Сотиров, че знае кой всъщност е живял на Евбея преди хиляди години и е пределно наясно с езика му.

22. Един изпипан опит да бъде преправен тракийският (наричан иначе славянски или още български) произход на една гръцка дума – името на една езическа богиня – може да се наблюдава при Йоан Лидийски.
• Ето как лидиецът процедира с нея: “Земята е била наричана Themeli(“основа”), тъй като всичко е основано, положено в нея; поетите и писателите, сменяйки буквата Z, са я наричали Zemeli” [69]. Лидиецът или не е знаел, или не е искал да знае, че на езика на съседните “варвари” ZEMLJA/ЗЕМЛЯ означава “Земя/та”, а TEMELI/ТЕМЕЛИ – “основа”, което е същото значение на тази дума в днешния български език.
Разбира се, Сотиров както винаги познава по-добре от автора собственото му време. Прави също така впечатление, че явно в съзнанието му индоевропейското семейство се състои само от 3 езика - гръцки, български и латински

(II) Според Цезар Бароний (Cesare Baronius) Константин Велики твърдял, че е потомък на Веспасиан (Vespasian) [80]. Ние знаем, че Веспасиан е основател на рода Флавий (gens Flavia). От друга страна, латинската дума “flavius” означава “рус”, докато “руси”, като съществително, означава “руснаци”. Човек се изкушава да пита дали един рус славянин някак си не станал латинизирано на Flavian(us). “Веспасиановата връзка” на Константин подсказва една цвестиста литературна заврънкулка, която е напълно лишена от обаяние. Да предположим, че някой ни каже, че бащата на Веспасиан е бил наричан от своите роднини и приятели ЧИЧО СЛАВИ ПЕТРОВ. Как едно такова варварско име ще бъде латинизирано така, че да се понрави на римска публика? Едната възможност е – а възможно е да има и други – да смени името си на TITUS FLAVIUS PETRO; което е точно името, записано от Светоний (Suetonius).
Това чудо на цветистата литература (популярна още като жълта) не е по силите ми да коментирам.

(III) Юлиан казва, че семейството му е дошло от Мизия край Дунава, където хората били известни с това, че са много твърдоглави; веднъж съставили си мнение и взели решение, те никога не го променяли [81]. Как може някой да спомогне да се мисли, че толкова отдавна, още по времето на Юлиан, в Дунавската равнина е имало някакви твърдоглави българи – в днешната всекидневна реч ИНАТ БЪЛГАРИ?
Ете тоа е тоа. Доказ а ла МАНУ / кварталната кръчма.

И не на последно място, ние сме изложени на фантастичните тълкования, предлагани при разни случаи от някои високопоставени учени. Един пример: Плутарх (Moralia, 282a) “обяснява” защо римската аристокрация имала по обувките си орнаменти, оформени като лунни сърпове. Може би, подмята той, това е било така, защото те са били аркадци (от Аркадия – Бел. прев.), proselhnoi, които са дошли в Италия с Евандер (Evander). А как тълкува тази дума (proselhnoi) преводачът за изданието на “Loeb”? “Пред-лунни хора”, казва той, като че ли Аркадия и Евандер са могли да имат нещо общо с времето преди луната. proselhnoi, съвсем очевидно (уви, само за Сотиров) , не е нищо друго, освен българската дума ПРЕСЕЛЕНИ, означаваща “имигранти”, “преселници”, “пришълци” (литературно: “преместени”). Колкото до малките (лунообразни) орнаменти с формата на полумесец по обувките на богатите римляни, човек наистина трябва да си няма друга работа и да е със силно въображение, за да види тук връзка с лунната епоха.
Както си му е ред, всичко е просто и ясно. Не е необходимо човек да задълбава, след като има българска дума със сходно звучене... И все пак някак ми убягва: що за обяснение в крайна сметка дава Сотиров? Нали все пак се търси обяснение на формата на обувките?

Монетите на Филип Арабина изобразяват мъж с несемитски черти. Това изображение ни кара да заключим, че този император не е бил от арабски произход, както някои смятат, или искат да ни накарат да вярваме, а това е прозвище дадено му защото е роден в Арабия.
Глей ти, науката бая ще да е напреднала, щом един поглед върху монета със съмнителни портретни качества позволява моментално установяване на набора гени, езика и самосъзнанието.

"Варварският" произход на тези имена е очевиден. Други са представени в тенденциозно изопачена форма, но техният оригинален вид може да бъде възстановен с минимум усилие. Ако сторим това, ще открием, че съществуват повече от шест имена на божества почитани в Рим, и няколко други в Атина, чийто "варварски" произход е сигурен.
Добрутро!

Мая. Друга богиня почитана в Рим била Мая,персонификация на Земята.Наричали я също Bona Dea - Добрата Богиня.(8) Месец май е посветен на нея. Предполага се, че е родена в Аркадия в далечното минало, когато тези земи са обитавани от траките.(9) Думата мая се открива и в гръцкия език. Тук тази дума има значение на дойка, в някои случай на баба. Използва се също за уважително название спрямо стара жена. Както и да е, днес на територията между Карпатите и Егейско море думата мая (с ударение върху втората гласна) означава закваска, мая, или сперма. Освен това умалителната форма майка е стандартната дума за мама, майка. Това е доказателство за присъствието на славянски елемент в населението на Рим и Атина.
Я пак: фактът, че на n броя езици майка е много подобно, се явява сигурно доказателство за "присъствието на славянски елемент в населението на Рим и Атина"

Нептун. Името със сигурност не е славянско, но гръцкият му еквивалент е ПОСЕЙДОН. Ако се осмелим да премахнем окончанието ОН се получава ПОСЕЙД или ПОСИД. ПОСИД може би идва от по-ранната форма БОЖИЧ. Тази дума все още се използва в Северна Македония и Западна Тракия за да обозначи Младенеца Бог.
Това ли е лингвиста Сотиров !? Съвсем свободно си играе с думи, части от думи, звуци и скача напред-назад из хилядолетията, без да представи божем един факт освен собствените си умотворения...Нека покаже къде и кога Божич е засвидетелствано преди Посейдон.

Последното име от нашия списък е Юпитер. Прието е да се смята, че Юпитер се състои от две думи: DEUS + PATER -> DEUPITER -> JUPITER, което може и да е така. От друга страна съществува определена връзка между латинското DEUS и гръцкото ZEYS. Ако премахнем типичното гръцко окончание S, получаваме ZEY-. И отново, като помним трудностите на гърците със славянските звуци Ж, Ч, Ш, ние можем да се запитаме дали ZEY- не произлиза от ЖИУ, т.е. ЖИВ, сиреч живият бог. Подобно значение, без противоречие с вярванията на римляните, би могло да бъде ползвано от славянските жители на Рим.
Важи същото като за по-горните два цитата

Теза му, че траките не изчезват със завладяването на Тракия от римляните, никой не поставя под съмнение. Единственото оригинално, което прави, е да приравни траки с българи, за което уви не намира никакви достоверни аргументи (освен собственото му мнение, естествено:)): ако ще се вярва дословно на всички названия на народи, то всички, които са се мотали из източна Европа през средновековието трябва да приемем я за скити, я за хуни...

"Мюленхов - автогол е да говориш за труда на някого по заглавието на книгата и азбучния указател. Казах ЧЕТИ, а не преглеждай отгоре-отгоре. Все някога може и да стигнеш до разсъжденията на Мюленхоф, че "гетите, даките и траките било по своите шипящи (ж, ч), било по своите носовки (малки и големи), било по своите предлози “по”, са имали език, подобен на славянския"."

Тъй като ти явно си изчел целите над 500 страници посветени на историята на германците, само за да откриеш зрънцето, засягащо траките, би ли ми посочил страницата? И не ти ли прави впечатление, че пише "език, подобен на славянския"? Така както и балтиския например? И още веднъж: дори и Muelenhoff да твърди нещото, което ти повтаряш като папагал (в което дълбоко се съмнявам) - че тракийски = славянски = български - защо трябва да се взима на вяра, при положение, че книгата не е посветена на траките или славяните и че има много други автори (вкл. разполагащи с по-нов материал) посветили не просто една книга, а живота си на изследване на траките / славяните?
И още веднъж, щото явно не си схванал какво пише във въпросната творба: българи и славяни винаги споменавани като отделни народи, българите указани като наследници на хуните; на едно място се говори за bulgarisch-türkische Stämme (българско-тюркски племена).
На славяните са посветени няколко глави, в които дава етимология на думата славяни като тази в дадените ти от ivx и провъзгласени от теб за глупости линкове. Също така дава като прародина на славяните земите източно от обитаваните от германските племена - на изток от Висла и Одра.

"Щото са (на)учени какво и как да мислят"
Ами поне на нещо са се НАучили, а не са си останали с образованието от кварталната кръчма. Ти например запознат ли си с традиционните изследвания на езика на траките (Георгиев, Дуриданов, Дечев, Фик и пр.), та бързаш да ги заклеймиш? Или няма смисъл, понеже всичко ти е ясно?
Не съм лингвист, но поне изпитвам някакво уважение към труда на хората, които са се посветили на това, и най-малко бидейки са му отделили много повече време, знаят много повече от мене.