Членуването в исторически план. / Наука / Хуманитарни науки / Езикознание

> П.П. Надявам се тоя път да не съм се затвърдил като абсолютен лаик.

Абе Мечо, я не се занасяй! Форумите са за това - да се задават въпроси и да се изказват мнения.

1) Правилото за "пълен и кратък член" е само ПИСМЕНО правило! Ако чуеш някой да се възмущава, че говорителите по телевизията не спазвали правилото за "пълен и кратък член", просто не му обръщай внимание - той не знае за какво приказва.

2) Това е частно правило, което засяга само съществителните от мъжки род и определенията им (ако използваме по-модерна, но не и по-точна терминология, можем да кажем, че правилото засяга "групата на съществителното, ако съществителното е от мъжки род").

3) Въвеждането на това писмено правило е свързано с първата (ново)българска граматика - "Болгарска грамматика сега перво сочинена" на Неофит Рилски от 1835 г. Неофит Рилски всички сме го чували от училище, но само един много тесен кръг специалисти си дават сметка какъв филологически, па и педагогически гений е бил той.

Неофит Рилски използва различни форми на определителния член за мъжки род (-о, -а, -атъ), заети от най-големите диалектни области на българския език, като предлага разпределението им да върви по модел на "черковнославянските падежи".

По принцип идеята се възприема от всички книжовници от онова време, но мнозина редуцират различието от диалектни членни форми до две, като едната употребяват в "пряк падеж", а другата - в "косвен падеж". Разбира се, в един език, който губи дори остатъците от падежи, спазването на такова правило изисква "книжна култура", изисква да се познава черковнославянският език. И докато в първата половина на XIX век всички книжовници знаят черковнославянски, към Освобождението положението се променя - мнозина от младите интелектуалци на България вече имат само детски, началноучилищни спомени от черковнославянския и познанията им съвсем не са толкова сигурни. И това правило - както казах, по начало частно и книжно - започва да придобива едно странно социологично качество, което запазва и до днес - то започва да става разделител между "културния" и "простака". Само с това може да се обясни неговата по-нататъшна смешна история. Защото още от 80-те години на XIX век тъй наречните "млади филолози" (най-известен между тях е А. Теодоров-Балан) започват да обясняват, че това правило е изкуствено, измислено и ненужно и предлагат различни начини за отстраняването му от правописа. А при почти всички закони за българския правопис народните представители са го връщали обратно, точно защото е "правописна тънкост". Друг въпрос е, че по-голямата част от същите тези народни представители не са можели да го спазват... Изключение прави земеделското правителство от 1921 г., което също прави правописна реформа. (Когато една партия дойде на власт, без да е много наясно какво трябва да върши, тя се захваща с правописа.) В тяхната реформа правописът на пълен и кратък член се разпределя по "благозвучие" - ако следващата дума започва с гласна, пише се -ат, -ят; ако започва със съгласна, не се пише т-то. Само че "земеделският правопис" се бойкотира от обществеността, опозиционните издания не се съобразяват с него, та и влиянието му не е голямо. Чак след 1923 г., след като е възстановен (с малки поправки) предишният правопис, лявата преса започва да използва "земеделския правопис", за да подчертае опозиционната си позиция.

Общо взето този правопис (от 1921) е и съвременният ни правопис. Махнати са някои персонални глупости на Ал. Стамболийски, но е възстановено и "падежното" правило за пълния и краткия член. И тъй като това е прието със закон от Народното събрание (през 1945 г.), промяната му може да стане само по същия начин. Да не дава Господ! Всяка правописна реформа е голяма беля!

Забрави сега и "обджектив", и "акузатив"! Не стига, че са арии от различни опери, ами са и много тежко въоръжение за един прост правописен въпрос.

Ето тест, който решава почти всички случаи с правописа на пълния и краткия член: заместваш съществителното (заедно с определнията му, ако ги има) с "той" или с "него". Ако заместването става с "той", пише се пълен член; иначе - кратък. Примери:

Погледнах през рамо - човека го нямаше. -> него го нямаше.

Трябва да се отвори компютърът -> той трябва да се отвори.

За десет минути моторът беше поправен -> той беше поправен.

Най-известният между тях е А. Теодоров-Балан -> той е А. Теодоров-Балан.

И трудността (ама рядко):

Той беше лекарят, който тогава ме излекува -> той беше той (!) Глупаво, но е така.

Той по-късно ще стане откривателят на основния принцип -> той ще стане той (!)

Тази трудност се появява само когато тестваното съществително е вдясно от сказуемо, съставено от екзистенциален глагол (съм) или глагол за промяна в начина на съществуване: ставам (студент), явявам се (виновник). Тъй като в тази позиция (сказуемно определение) съществителните по-рядко се членуват, сравнително рядко ще попадаш на тази трудност.