Става въпрос за глагола "чеша". Преди няколко дни исках да бъда максимално точна и направих формата "съм те чешела", само че с приятеля ми не сме сигурни дали може да се каже така.
"Аз съм чесала, ти си чесал..." със сигурност има, а ако искам да подчертая продължителността на действието? Тогава в употреба ще да е някое несв. време. С две думи правилна ли е формата и как се нарича глаголното време?

В старославянски (старобългарски) имало две минали деятелни причастия: елово (писалъ, чесалъ) и сигматично (писавъ/писавший, *чесавъ/чесавший). Еловото причастие се използвало за образуване на сложните глаголни времена перфект и плусквамперфект, а сигматичното причастие имало атрибутивно приложение.

Сигматичното минало деятелно причастие е загубено в съвременния български език. Някои форми са възстановени от черковно-славянски и руски (например, бивш), но имат статут на прилагателни имена.

Старото еловото минало деятелно причастие е напълно запазено. Исползва се както за образуване на сложни времена (перфект "писал е", плусквамперфект "писал бе", бъдеше предварително "ще е писал", бъдеше предварително в миналото "щеше да е писал"), така и с атрибутивна функция ("Писалият този донос едва ли е имал чиста съвест.").

Във връзка с по-нататъшното развитие на българския език, старото еловото минало деятелно причастие може да се нарече "минало свършено деятелно причастие" или по-кратко "перфективно елово причастие"

А по-нататък из българския език плъзва "зараза", наречена "преизказно наклонение". Никой друг славянски език не е "заразен", никой друг език от балканския езиков съюз (гръцки, румънски, албански) не е заразен. Заразени са турски (със сигурност) и арменски (чел съм, ама не съм сигурен).

В заразения от преизказно наклонение новобългарски език простите минали времена аорист (минало свършено време) и имперфект (минало несвършено време), както и обикновените форми на сегашно и бъдеще време, придобиват допълнително значение на свидетелски изказ (изявително наклонение). Ако говорещият не е свидетел, той вече не може да ги употребява, а трябва да употребява съответните форми на преизказното наклонение.

Основното е, че старата форма на перфекта придобива допълнителна функция на преизказан аорист. С други думи, ако говорещият не е свидетел, той става длъжен да употреби перфект вместо аорист ("Той го фраснал по мутрата." вместо "Той го фрасна по мутрата.")

Бъдеще време ("Той ще го фрасне по мутрата.") се преизказва без особени проблеми ("Той щял да го фрасне по мутрата.") .

Нека да си починем на това място, като отбележим, че това дотук важи за всички български (вкл. македонски) диалекти.

И след като си починем, нека да си зададем въпроса как се "преизказват" останалите глаголни времена (имперфектът и сегашното време). Във всички български диалекти (както и в турски) имперфектът и сегашното време имат едни и същи преизказни форми.

В западните български диалекти те се преизказват почти така, както и аористът - със стари перфектни форми.

В източните български диалекти обаче има нововъведение - имперфективно елово причастие ("пишел", "чешел"). По модела на перфективното елово причастие ("писал", "чесал"), новото имперфективно елово причастие (или минало несвършено деятелно причастие) се употребява за преизказване на имперфекта (миналото несвършено време) и на сегашното време.

Примери:

"Той дълго писа писмото, пъшкайки." - аорист, свидетелски изказ (изявително наклонение);

"Той дълго писал писмото, пъшкайки." - преизказен аорист, уж всички български диалекти;

"Когато някой почука на вратата , той пишеше анонимен донос." - имперфект (пишеше), свидетелски изказ (изявително наклонение);

"Когато някой почукал на вратата , той писал анонимен донос." - преизказен имперфект, западно-български;

"Когато някой почукал на вратата , той пишел анонимен донос." - преизказен имперфект, нормативно-български.

Новото имперфективно елово причастие ("пишел", "чешел") не може да се употребява атрибутивно. Използва се само за образуване на преизказни глаголни форми.

Заключение: Имали сте право да се съмнявате дали има форма "чешела", особено ако сте от Западна България. "Чешел(а) съм те" е преизказната форма на "чеша те" или "чешех те".

аз имах подобен проблем..с глаголите "боядисам" и "боядиша" и го обяснявах горе- долу по този начин

Искам да знам

Не си спомням да съм питала за преразказване на нещо... Ставаше въпрос дали има начин да подчертая продължителността на деиствието "съм те чесала". Сега като се замисля, май и така се изразява това,което трябва. Хм... С две думи моята форма е грешна, защото?
Не,не съм от Западна България.

Горе-долу схванах защо е грешна. Само че не можете да разчитате, че всеки би разбрал обясненото.

Трябваше да дадете по-точен пример.

"Съм те чесала" е перфектна форма на глагола "чеша", който е от несвършен вид (имперфективен глагол). Като имперфективен глагол, той наистина изразява нужната Ви продължителност на действието. Противопоставя се на "съм те почесала" - перфектна форма на глагола "почеша", който пък е от свършен вид (перфективен глагол).

Формата "съм те чешела", за която споменахте в първия си постинг, може да бъде само преизказна. Тя именно липсва в западните български диалекти, които в по-малка степен са повлияни от турския език.

Пример:

Мара дума на Пена: "Ти, Пено, чешеше мъжа си, когато надникнах у вас."
Пена дума на мъжа си: "Мара ми рече, че съм те чешела, когато надникнала у нас."

Ясно!

Авторът едва ли разчита на това.

Извинете, ама по-добро обяснение от това -- здраве му кажи. Аз лично съм визхитен от господина, освен че показва добри познания и се изразява много точно и ясно. Дано да има повече новодошли като него.

Занесох на Ловеца на души чиния бъркани яйца.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 24.03.05 00:37.

Благодаря за топлия прием