Етимология на любов?
15 отговора
542 прегледа
Етимология на любов?
Има ли славянски думи, които да нямат латински или гръцки произход? И как така в речниците споменават само латинската или гръцката етимология, а не и сходните славянски думи?
Изобщо знае ли се кога са заети думите от латински? Индоевропейският произход на езиците не ме удовлетворя като отговор. Какво са говорили славяните преди да заемат съответните латински или гръцки еквиваленти. Или латинския е произлязъл от славянските езици, тъй като са по на изток, следователно по-близо до Персия и Индия. Или от Азия направо в латински прескачат разни думички? Хайде моля ви дайте някакво по-логично обяснение.
Изобщо знае ли се кога са заети думите от латински? Индоевропейският произход на езиците не ме удовлетворя като отговор. Какво са говорили славяните преди да заемат съответните латински или гръцки еквиваленти. Или латинския е произлязъл от славянските езици, тъй като са по на изток, следователно по-близо до Персия и Индия. Или от Азия направо в латински прескачат разни думички? Хайде моля ви дайте някакво по-логично обяснение.
Re: Етимология на любов?
Корена на "любов" си го има със същото значение открай време и той е бил нещо като "leubh". Освен в славянски го има и в германски (love, liebe и т.н), санскрит (lubhyati) и др. Интересно е , че на скандинавски любов е "алска"-още една дума със същото значение, която съществува и в славянски.
Думите от латински и гръзцки произход са предимно от областта на науките и абстрактното мислене и поне за българския за заети след 1800 г. Има и по стар слой заемки от контактите между романизираното анселение на балканите и салвяните-предимно от битов характер - оцет, комин и т.н. - имаше преди дискусия по въпроса.
Останалта част от въпроса, честно казано , не я разбирам- какъв изток и какви думички прескачат?
Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...
Думите от латински и гръзцки произход са предимно от областта на науките и абстрактното мислене и поне за българския за заети след 1800 г. Има и по стар слой заемки от контактите между романизираното анселение на балканите и салвяните-предимно от битов характер - оцет, комин и т.н. - имаше преди дискусия по въпроса.
Останалта част от въпроса, честно казано , не я разбирам- какъв изток и какви думички прескачат?
Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...
Re: Етимология на любов?
Неправилно се изразих, но отговорите, които получих са задоволителни.
Въпреки това не разбрах на какъв език са говорили народите из Европа преди 1000 години да речем и защо приликите между думите трябва да бъдат приписвани само на общия индоевропейски произход. Какво означава индоевропейски произход? Отплесвам се от главната идея, която всъщност е, че според мен славянските езици и латинския са много по-тясно свързани, отколкото е представено в лингвистиката. Струва ми се, че има някакво негативно отношение към славянските езици и за доказателство искам само да посоча, че в техните етимологични речници никога не пише, че думата има славянски произход, а понякога е очевидно. Има ли думи в западноевропейските езици, за които да се приема, че са славянски по произход? Също има ли думи в латински и гръцки, за които да се приема, че са славянски? Изобщо на някой ясно ли му е какво са представлявали тия "славянски" езици на времето или това е било просто някаква вариация на латинския? Дайте си мнението.
Въпреки това не разбрах на какъв език са говорили народите из Европа преди 1000 години да речем и защо приликите между думите трябва да бъдат приписвани само на общия индоевропейски произход. Какво означава индоевропейски произход? Отплесвам се от главната идея, която всъщност е, че според мен славянските езици и латинския са много по-тясно свързани, отколкото е представено в лингвистиката. Струва ми се, че има някакво негативно отношение към славянските езици и за доказателство искам само да посоча, че в техните етимологични речници никога не пише, че думата има славянски произход, а понякога е очевидно. Има ли думи в западноевропейските езици, за които да се приема, че са славянски по произход? Също има ли думи в латински и гръцки, за които да се приема, че са славянски? Изобщо на някой ясно ли му е какво са представлявали тия "славянски" езици на времето или това е било просто някаква вариация на латинския? Дайте си мнението.
Re: Етимология на любов?
Струва ми се, че има някакво негативно отношение към славянските езици и за доказателство искам само да посоча, че в техните етимологични речници никога не пише, че думата има славянски произход е, не съм гледал такъв речник, но да се търсят разни конспирации никога не е било добра идея. аз не съм лингвист, но ще се опитам да дам няколко думи, които са близки на български и руски, но които ги няма в познатите ми западни езици:
работя, врата, кисел, книга, заек, гъба, ходя, говоря. възможно е някоя от тия думи да я има в някой от по-далечните индоирански езици, нека лингвистите да се изкажат, но не вярвам всичките да са такива.
Има ли думи в западноевропейските езици, за които да се приема, че са славянски по произход първото което се сещам е думата тройка, ползва в политиката. навлязла е от миналия век някъде . разбира се самото число 3 не е славянско (за разлика от 5, което поне аз не се сещам да го има в неславянските езици), но думата тройка си е влязла от руския. мисля че думата бистро е също от руския влязла, но не съм сигурен (быстро).
Изобщо на някой ясно ли му е какво са представлявали тия "славянски" езици на времето или това е било просто някаква вариация на латинския не мисля че са вариация на латинския, и доколкото лингвистите мислят същото, нямам съмнения в това си убеждение. първо да уточним какво е вариация - не се признават доводи за общи корени. за да е вариация А на Б, то А трябва да е произлязло от Б. не мисля че славянските езици са произлезли от латинския, както италианския и испанския например. има доста силно латинско влияние, което поне според моите лаишки представи, не е от общия прародител, но това не е произход. за думите не искам да се хващам, защото не знам коя кога е влязла, обаче в граматиката има неща, които не ми се вярва да са унаследени от индоевропейския прародител, например звателния падеж (Иван - Иване).
работя, врата, кисел, книга, заек, гъба, ходя, говоря. възможно е някоя от тия думи да я има в някой от по-далечните индоирански езици, нека лингвистите да се изкажат, но не вярвам всичките да са такива.
Има ли думи в западноевропейските езици, за които да се приема, че са славянски по произход първото което се сещам е думата тройка, ползва в политиката. навлязла е от миналия век някъде . разбира се самото число 3 не е славянско (за разлика от 5, което поне аз не се сещам да го има в неславянските езици), но думата тройка си е влязла от руския. мисля че думата бистро е също от руския влязла, но не съм сигурен (быстро).
Изобщо на някой ясно ли му е какво са представлявали тия "славянски" езици на времето или това е било просто някаква вариация на латинския не мисля че са вариация на латинския, и доколкото лингвистите мислят същото, нямам съмнения в това си убеждение. първо да уточним какво е вариация - не се признават доводи за общи корени. за да е вариация А на Б, то А трябва да е произлязло от Б. не мисля че славянските езици са произлезли от латинския, както италианския и испанския например. има доста силно латинско влияние, което поне според моите лаишки представи, не е от общия прародител, но това не е произход. за думите не искам да се хващам, защото не знам коя кога е влязла, обаче в граматиката има неща, които не ми се вярва да са унаследени от индоевропейския прародител, например звателния падеж (Иван - Иване).
Re: Етимология на любов?
за думите, които си дал като пример за славянски иновации в български и руски (гъба, кисел и т.н.): много са хубави, аз лично не се сещам на пръв поглед за техни успоредици в други ие. езици. впрочем не съм никак навътре в иранските езици, а там може да изскочи нещо...
иначе пет го има поне още в гръцкото pente и в санскр. panca и неговите други индоирански успоредици.
при това само ако става въпрос къде го има в същия или подобен вид, като в славянските езици, а иначе във видоизменена форма то се среща във всички ие. езици.
колкото до въпроса за по-близкото родство между латински и славянски: тези езици са членове на ие. семейство и така или иначе са далечно сродни. за да се установи даи имат по-близко родство от това, трябва да се оставят настрана всички техни подобни черти, които се откриват и в други ие. езици (вокатива на -е например), и да се търсят белези, общи само за латински и славянски и липсващи в другите сродни на тях езици. доколкото ми е известно, такива засега не са открити.
my soul swims gently in her pool
иначе пет го има поне още в гръцкото pente и в санскр. panca и неговите други индоирански успоредици.
при това само ако става въпрос къде го има в същия или подобен вид, като в славянските езици, а иначе във видоизменена форма то се среща във всички ие. езици.
колкото до въпроса за по-близкото родство между латински и славянски: тези езици са членове на ие. семейство и така или иначе са далечно сродни. за да се установи даи имат по-близко родство от това, трябва да се оставят настрана всички техни подобни черти, които се откриват и в други ие. езици (вокатива на -е например), и да се търсят белези, общи само за латински и славянски и липсващи в другите сродни на тях езици. доколкото ми е известно, такива засега не са открити.
my soul swims gently in her pool
Re: Етимология на любов?
Следват цитати от съфорумника zashto и мои коментари към тях.
"Има ли славянски думи, които да нямат латински или гръцки произход?"
Разбира се, има много. Примери: любов, вода, брат, мляко, бряг, хляб, княз, сто, сто и едно, и още много, много.
"И как така в речниците споменават само латинската или гръцката етимология, а не и сходните славянски думи?"
Не ви разбирам. За кой точно речник става дума? Всеки етимологичен речник на някой славянски език (български, руски, ..) обикновено изрежда всички сходни славянски думи. Ако това е етимологичен речник на неславянски език, такъв факт би говорил за непълнота на речника или поне за неинформираност на авторите. Но например този етимологичен речник на английския език е достатъчно добър и за думата milk (мляко) привежда и славянски съответствия, макар и с неточности.
"Изобщо знае ли се кога са заети думите от латински?"
За коя заета от латински славянска дума става въпрос? Думата "стимул" например е заета едва в ново време. Много стари думи са заети от латински в славянски по време на Римската (Ромейската) империя и при приемането на християнството. Някои латински произход думи (например, "маса") са заети от влашки.
"Индоевропейският произход на езиците не ме удовлетворя като отговор."
Индоевропейската хипотеза все пак е по-приемлива, отколкото версията, че латинският език е произлязъл от славянския или обратното. Прочетете и [url=[линк]]статията "МЫСЛИ ОБ ИНДОЕВРОПЕЙСКОЙ ПРОБЛЕМЕ" на Н.С. Трубецкой[/url], където примерно индоевропейската хипотеза се изказва в "структурен" или "типологичен" план, а не непременно в генеалогичен.
"Какво са говорили славяните преди да заемат съответните латински или гръцки еквиваленти."
Славяните винаги са говорили славянски. Онези, дето не са говорили или не говорят славянски, не са били или не са славяни. В частност, ако славянин мине на друг език, престава да е славянин (а става например маджарин). Който пък проговори на славянски, славянин става.
Може би питате какво са казвали славяните, преди да заемат чуждата дума "стимулация", например? Казвали са "ръгане с остен".
Ако пък питате какво са казвали славяните, преди да заемат чуждата дума "система", то ще ви отговоря витиевато: на славяните в миналото точно толкова често им се приисквало да кажат "система", колкото това се приисквало на англичаните, преди да заемат и те думата "system".
"Или латинския е произлязъл от славянските езици, тъй като са по на изток, следователно по-близо до Персия и Индия. Или от Азия направо в латински прескачат разни думички?"
Недейте се поддава на такава "азиатщина". Ние сме европейци и винаги сме били такива.
Двете най-стари цивилизации са в Близкия Изток - Египет и Месопотамия.
Аз приемам, че корените на европейската цивилизация са оттам.
Тъй че никакви думички не са прескачали от Индия направо до Рим. И нито латинският език е произлязъл от славянския, нито обратното.
"Въпреки това не разбрах на какъв език са говорили народите из Европа преди 1000 години да речем ... "
Хипотеза за Централна, Западна Европа и Балканите: преди 1000 години вероятно се говорели същите езици, които и сега. Никой още не предполагал, че келтските езици са пред изчезване. Унгарският език бил вече дошъл в Европа, турският - още не. Прабългарският(-ите) език(-ци) бил(-и) наскоро изчезнал(-и).
"... защо приликите между думите трябва да бъдат приписвани само на общия индоевропейски произход"
В указаната и по-горе статия на Н.С. Трубецкой добре се обяснява кога приликите между думите се приписват на общия индоевропейски произход и кога се приема, че думата е заемка. Накратко принципът е такъв: ако не може да се докаже, че единият език е заел думата от другия, то се приема, че и двата езика са я наследили "от общия си праезик". Но това същевременно означава, че въпросът по принцип остава открит: ако за такава дума някой успее да докаже, че е заемка, то етимологичните речници в бъдеще ще отразят тази нова версия.
"Какво означава индоевропейски произход?"
Да уточним, че става дума само за произхода на езика.
Най-напред да си определим какво означава славянски език. (Подобно определение може да се даде и за романските езици). Имало едно време (преди десет-петнадесет века) един славянски език със своите разговорни диалекти (днес не съвсем известни) и с една книжовна традиция (която се е запазила и до днес). Славянският език се разпространил на голяма територия, изменял се с времето. Днес хората, които говорят този език, живеят в различни държави, ползват различни книжовни форми и вече трудно се разбират помежду си. Затова днес говорим за различни славянски езици, всичките произлезли от праславянския.
Аналогично определение може да се даде и за понятието "индоевропейски език" - език, който произлиза от "праиндоевропейския". Обаче докато в съществуването на праславянския език лингвистите не се съмняват, "праиндоевропейският" език поради голямата дистанция във времето днес изглежда съвсем имагинерен. Поради това в същата статия на Н.С. Трубецкой се дава и друга негенеалогическа дефиниция, с което се показва, че дори никога да не е съществувал "праиндоевропейски" език, понятието "индоевропейски език" си остава смислено.
"Отплесвам се от главната идея, която всъщност е, че според мен славянските езици и латинския са много по-тясно свързани, отколкото е представено в лингвистиката. "
На този въпрос съфорумникът the_bomb вече е отговорил. Славянските езици (заедно с балтийските) винаги са били в обкръжението примерно на ирански езици, на гръцки, на латински и на германски. И аз нищо не знам за иранските езици, но за останалите три мнението ми е такова: най-близо до балто-славянските езици са германските езици, а най-далече - гръцкият език.
Ако приемем първо пълната имагинерност на понятието "праиндоевропейски език" и второ, че гръцкият е език на една предимно морска цивилизация, то можем да се запитаме имало ли е все пак "континентално-европейски" праезик от индоевропейски тип, от който да произлизат поне славянските езици, германските езици и латинският. Отговор нямам.
"Струва ми се, че има някакво негативно отношение към славянските езици и за доказателство искам само да посоча, че в техните етимологични речници никога не пише, че думата има славянски произход, а понякога е очевидно."
Пишете "за доказателство", но къде Ви е доказателството? Очевидният славянски произход на коя дума не е посочен в етимологичен речник? И в кой речник?
Ето тук за думата robot е посочен славянският й произход.
"Има ли думи в западноевропейските езици, за които да се приема, че са славянски по произход?"
Да. По-горе посочих думата "робот", а и съфорумниците са дали и други примери.
"Също има ли думи в латински и гръцки, за които да се приема, че са славянски? "
Когато си зададох този въпрос, стигнах до извода, че най-старата такава дума е средногръцката "sklabos". Вижте например тук и тук.
"Изобщо на някой ясно ли му е какво са представлявали тия "славянски" езици на времето или това е било просто някаква вариация на латинския? "
В никакъв случай не е вариация на латинския. За да стане някому ясно какво са представлявали ония славянски езици на времето, първо трябва да понаучи нещо за съвременните славянски езици - руски, полски, чешки, сръбски... След това трябва да научи нещо за Езика на Светите Седмочисленици (старобългарския език) - най-старият известен сега славянски език. След това може да прочете нещо в сравнително-исторически план. Литература има.
Славянските езици са добре изучени. На времето "съветските" учени владееха сравнително-историческия метод и ако можеха да намерят славянски по произход думи в гръцкия, латинския или в германския, щяха да проглушат света, вервайте ми.
"Има ли славянски думи, които да нямат латински или гръцки произход?"
Разбира се, има много. Примери: любов, вода, брат, мляко, бряг, хляб, княз, сто, сто и едно, и още много, много.
"И как така в речниците споменават само латинската или гръцката етимология, а не и сходните славянски думи?"
Не ви разбирам. За кой точно речник става дума? Всеки етимологичен речник на някой славянски език (български, руски, ..) обикновено изрежда всички сходни славянски думи. Ако това е етимологичен речник на неславянски език, такъв факт би говорил за непълнота на речника или поне за неинформираност на авторите. Но например този етимологичен речник на английския език е достатъчно добър и за думата milk (мляко) привежда и славянски съответствия, макар и с неточности.
"Изобщо знае ли се кога са заети думите от латински?"
За коя заета от латински славянска дума става въпрос? Думата "стимул" например е заета едва в ново време. Много стари думи са заети от латински в славянски по време на Римската (Ромейската) империя и при приемането на християнството. Някои латински произход думи (например, "маса") са заети от влашки.
"Индоевропейският произход на езиците не ме удовлетворя като отговор."
Индоевропейската хипотеза все пак е по-приемлива, отколкото версията, че латинският език е произлязъл от славянския или обратното. Прочетете и [url=[линк]]статията "МЫСЛИ ОБ ИНДОЕВРОПЕЙСКОЙ ПРОБЛЕМЕ" на Н.С. Трубецкой[/url], където примерно индоевропейската хипотеза се изказва в "структурен" или "типологичен" план, а не непременно в генеалогичен.
"Какво са говорили славяните преди да заемат съответните латински или гръцки еквиваленти."
Славяните винаги са говорили славянски. Онези, дето не са говорили или не говорят славянски, не са били или не са славяни. В частност, ако славянин мине на друг език, престава да е славянин (а става например маджарин). Който пък проговори на славянски, славянин става.
Може би питате какво са казвали славяните, преди да заемат чуждата дума "стимулация", например? Казвали са "ръгане с остен".
Ако пък питате какво са казвали славяните, преди да заемат чуждата дума "система", то ще ви отговоря витиевато: на славяните в миналото точно толкова често им се приисквало да кажат "система", колкото това се приисквало на англичаните, преди да заемат и те думата "system".
"Или латинския е произлязъл от славянските езици, тъй като са по на изток, следователно по-близо до Персия и Индия. Или от Азия направо в латински прескачат разни думички?"
Недейте се поддава на такава "азиатщина". Ние сме европейци и винаги сме били такива.
Двете най-стари цивилизации са в Близкия Изток - Египет и Месопотамия.
Аз приемам, че корените на европейската цивилизация са оттам.
Тъй че никакви думички не са прескачали от Индия направо до Рим. И нито латинският език е произлязъл от славянския, нито обратното.
"Въпреки това не разбрах на какъв език са говорили народите из Европа преди 1000 години да речем ... "
Хипотеза за Централна, Западна Европа и Балканите: преди 1000 години вероятно се говорели същите езици, които и сега. Никой още не предполагал, че келтските езици са пред изчезване. Унгарският език бил вече дошъл в Европа, турският - още не. Прабългарският(-ите) език(-ци) бил(-и) наскоро изчезнал(-и).
"... защо приликите между думите трябва да бъдат приписвани само на общия индоевропейски произход"
В указаната и по-горе статия на Н.С. Трубецкой добре се обяснява кога приликите между думите се приписват на общия индоевропейски произход и кога се приема, че думата е заемка. Накратко принципът е такъв: ако не може да се докаже, че единият език е заел думата от другия, то се приема, че и двата езика са я наследили "от общия си праезик". Но това същевременно означава, че въпросът по принцип остава открит: ако за такава дума някой успее да докаже, че е заемка, то етимологичните речници в бъдеще ще отразят тази нова версия.
"Какво означава индоевропейски произход?"
Да уточним, че става дума само за произхода на езика.
Най-напред да си определим какво означава славянски език. (Подобно определение може да се даде и за романските езици). Имало едно време (преди десет-петнадесет века) един славянски език със своите разговорни диалекти (днес не съвсем известни) и с една книжовна традиция (която се е запазила и до днес). Славянският език се разпространил на голяма територия, изменял се с времето. Днес хората, които говорят този език, живеят в различни държави, ползват различни книжовни форми и вече трудно се разбират помежду си. Затова днес говорим за различни славянски езици, всичките произлезли от праславянския.
Аналогично определение може да се даде и за понятието "индоевропейски език" - език, който произлиза от "праиндоевропейския". Обаче докато в съществуването на праславянския език лингвистите не се съмняват, "праиндоевропейският" език поради голямата дистанция във времето днес изглежда съвсем имагинерен. Поради това в същата статия на Н.С. Трубецкой се дава и друга негенеалогическа дефиниция, с което се показва, че дори никога да не е съществувал "праиндоевропейски" език, понятието "индоевропейски език" си остава смислено.
"Отплесвам се от главната идея, която всъщност е, че според мен славянските езици и латинския са много по-тясно свързани, отколкото е представено в лингвистиката. "
На този въпрос съфорумникът the_bomb вече е отговорил. Славянските езици (заедно с балтийските) винаги са били в обкръжението примерно на ирански езици, на гръцки, на латински и на германски. И аз нищо не знам за иранските езици, но за останалите три мнението ми е такова: най-близо до балто-славянските езици са германските езици, а най-далече - гръцкият език.
Ако приемем първо пълната имагинерност на понятието "праиндоевропейски език" и второ, че гръцкият е език на една предимно морска цивилизация, то можем да се запитаме имало ли е все пак "континентално-европейски" праезик от индоевропейски тип, от който да произлизат поне славянските езици, германските езици и латинският. Отговор нямам.
"Струва ми се, че има някакво негативно отношение към славянските езици и за доказателство искам само да посоча, че в техните етимологични речници никога не пише, че думата има славянски произход, а понякога е очевидно."
Пишете "за доказателство", но къде Ви е доказателството? Очевидният славянски произход на коя дума не е посочен в етимологичен речник? И в кой речник?
Ето тук за думата robot е посочен славянският й произход.
"Има ли думи в западноевропейските езици, за които да се приема, че са славянски по произход?"
Да. По-горе посочих думата "робот", а и съфорумниците са дали и други примери.
"Също има ли думи в латински и гръцки, за които да се приема, че са славянски? "
Когато си зададох този въпрос, стигнах до извода, че най-старата такава дума е средногръцката "sklabos". Вижте например тук и тук.
"Изобщо на някой ясно ли му е какво са представлявали тия "славянски" езици на времето или това е било просто някаква вариация на латинския? "
В никакъв случай не е вариация на латинския. За да стане някому ясно какво са представлявали ония славянски езици на времето, първо трябва да понаучи нещо за съвременните славянски езици - руски, полски, чешки, сръбски... След това трябва да научи нещо за Езика на Светите Седмочисленици (старобългарския език) - най-старият известен сега славянски език. След това може да прочете нещо в сравнително-исторически план. Литература има.
Славянските езици са добре изучени. На времето "съветските" учени владееха сравнително-историческия метод и ако можеха да намерят славянски по произход думи в гръцкия, латинския или в германския, щяха да проглушат света, вервайте ми.
в отговор на Xpиcтo Taмapин
#13
браво!
много добро изложение на ИЕ проблематика в прост и достъпен вид.
my soul swims gently in her pool
my soul swims gently in her pool
в отговор на Xpиcтo Taмapин
#14
Re: Етимология на "обич"?
аз да, ама трудна работа...
до БЕР нямам достъп, но подозирам, че беше нещо от об-виквам, като втората част е същата като в с-виквам, на-вик, а не като във викам.
лъжа ли се?
има ли други теории по въпроса?
my soul swims gently in her pool
до БЕР нямам достъп, но подозирам, че беше нещо от об-виквам, като втората част е същата като в с-виквам, на-вик, а не като във викам.
лъжа ли се?
има ли други теории по въпроса?
my soul swims gently in her pool
Етимология на "обич" и "Приказка за обичта"
Да, прави сте.
Споменах тази дума, понеже някои погрешно я причисляват към прабългарските, а тя си е чисто славянска.
Думата "обич" е сродна с "обиквам", "обичай". Представката е "об-", а коренът - "-вык-".
В позиция след "б" звукът "в" изчезвал, както и в "облак" (*"об-влак"), "облечен" (*"об-влечен"), "област" (*"об-власт").
Коренът "-вык-" е същият, както в "навик". Има дълга нулева огласовка. При нормална о-огласовка се получава коренът "-ук-", както в "неук", "наука", "уча", "обучение".
Звукът "к" преминава в "ч" по правилото за първата палатализация в славянски.
И тъй, началното значение на думата "обич" е "привикване" (или пък "висша степен на обичай"). Вероятно думата "обич" си е променила значението поради вечното неразбирателство между поколенията. За илюстрация ще приведа следната
Приказка за обичта
Жално хленчи пред майка си мома Грозданка: "Не го ща, ма мале, Стойко биволаря, искам Стайко гъдуларя! Стайко гъдуларя любя аз, ма мале!"
Дума й на мома Грозданка старата й майка: "Тейко ти както е рекъл, дъще, тъй ще стане. Не иска и да чуе тейко ти за Стайко гъдуларя. И е дал вече дума - обещал те е на Стойко биволаря. Пък ти недей да се кахъриш много - ще се обикнете със Стойко. Тя, обичта, с времето си идва!"
Превод на последните думи на Грозданкината стара майка: ".. - ще привикнете един към друг със Стойко. То, привикването, с времето си идва.
Задомили Грозданка за Стойко. Родили им се дечица. Добре се грижел за челядта си Стойко. Домилял й Стойко на Грозданка. Не се сещала тя вече за Стайко гъдуларя. И по едно време си рекла: "Право думаше мама, че обичта с времето си идва. Сега вече Стойко обичам, Стойко аз любя."
[Извън темата] Препращам Ви към един Трактат за любовта, в който авторът Анатолий Протопопов показва, че за обществото като цяло е полезно родителите да избират зет си, напълно игнорирайки мнението на дъщеря си, а в същото време не е опасно за обществото, ако родителите се вслушват в мнението на сина си при избора на снаха.
Споменах тази дума, понеже някои погрешно я причисляват към прабългарските, а тя си е чисто славянска.
Думата "обич" е сродна с "обиквам", "обичай". Представката е "об-", а коренът - "-вык-".
В позиция след "б" звукът "в" изчезвал, както и в "облак" (*"об-влак"), "облечен" (*"об-влечен"), "област" (*"об-власт").
Коренът "-вык-" е същият, както в "навик". Има дълга нулева огласовка. При нормална о-огласовка се получава коренът "-ук-", както в "неук", "наука", "уча", "обучение".
Звукът "к" преминава в "ч" по правилото за първата палатализация в славянски.
И тъй, началното значение на думата "обич" е "привикване" (или пък "висша степен на обичай"). Вероятно думата "обич" си е променила значението поради вечното неразбирателство между поколенията. За илюстрация ще приведа следната
Приказка за обичта
Жално хленчи пред майка си мома Грозданка: "Не го ща, ма мале, Стойко биволаря, искам Стайко гъдуларя! Стайко гъдуларя любя аз, ма мале!"
Дума й на мома Грозданка старата й майка: "Тейко ти както е рекъл, дъще, тъй ще стане. Не иска и да чуе тейко ти за Стайко гъдуларя. И е дал вече дума - обещал те е на Стойко биволаря. Пък ти недей да се кахъриш много - ще се обикнете със Стойко. Тя, обичта, с времето си идва!"
Превод на последните думи на Грозданкината стара майка: ".. - ще привикнете един към друг със Стойко. То, привикването, с времето си идва.
Задомили Грозданка за Стойко. Родили им се дечица. Добре се грижел за челядта си Стойко. Домилял й Стойко на Грозданка. Не се сещала тя вече за Стайко гъдуларя. И по едно време си рекла: "Право думаше мама, че обичта с времето си идва. Сега вече Стойко обичам, Стойко аз любя."
[Извън темата] Препращам Ви към един Трактат за любовта, в който авторът Анатолий Протопопов показва, че за обществото като цяло е полезно родителите да избират зет си, напълно игнорирайки мнението на дъщеря си, а в същото време не е опасно за обществото, ако родителите се вслушват в мнението на сина си при избора на снаха.