много ме е срам, но някой дали не може да ми каже от къде е това? И за какво по-точно се отнасяше....

Не допускайте магаретата да ви четат конско.

Редактирано от Пaлмиpa на 19.06.03 10:21.

„Et tu, Brute?” са думи на Юлий Цезар, когато видял ножа в ръката на добрия си приятел Brutus. Отнася се, разбира се, за предателството от най-верните хора. На мене най ми допада, че звателната форма Brute звучи много по нашенски.

Благодаря!

Не допускайте магаретата да ви четат конско.

„Et tu, Brute contra mi?”

оригиналната фраза, срещаща се за пръв път у Светоний (Светоний, Биография на Цезар, гл. 82), гласи: "Tu quoque, fili" ("И ти ли, сине?") и е обръщение на нападнатия от атентатори Цезар, когато вижда сред нападателите си своя най-близък приближен Брут.

на мен поне не ми е известно Цезар да е осиновявал Брут или да му се е водел баща, така че обръщението "сине" трябва да се приема метафорично.

освен това у Светоний е казано, че фразата е била произнесена на гръцки, така че баш в оригинал ще да е гласяла (както се среща например у Плутарх в животописта на Цезар) kai sy, teknon. втората дума, поне на старогръцки, се чете като "сю", останалите - както се пишат.

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man

ей, супер си.
преди години г-жа Домарадска ми го обесняваше, но съм си затрила записките, а ми потрябва в един момент......

Не допускайте магаретата да ви четат конско.

Тази дискусия ме наведе на въпроса: думата "брутален" от името на Брут ли идва?

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

незнам

Не допускайте магаретата да ви четат конско.

не произлиза ли от латинския?

Звателните форми в латински и български имат общ индоевропейски произход. В случая сме запазили латинското Бруте, защото е 1:1 с българската звателна форма на името Брут (махаме латинското именително окончание -ус от Brutus). На английски „Et tu, Brute?” звучи като „You too, Brutus?”, защото не са и чували за звателни форми.