Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 22:47 03.12.20 
Хуманитарни науки
   >> Езикознание
Всички теми * *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема Свобода на словоредъ  
Автор пишмaн-линrвиcтЪ (непознат)
Публикувано14.02.03 10:45



Значи... как да се изясни кой кого е ударил (като се пренебрегне кратък/пълен член):

Полицаьт удари бандитъ.
Полицаьт бандитъ удари.

Май че може и чрез логическо ударение:

_Удари_бандитъ_ полицаьт.
_Удари_ полицаьт _бандитъ_.

Само първото ми звучи нормално, воторото е поетично, а другите съсвем ме съмняват.
На мен определено ми липсва едно "го" някъде из изречението. Ако някой е по-запознат със Скопската книжовна норма, там използват ли тези местоимения с цел разграничения като това?



Тема Re: Свобода на словоредънови [re: пишмaн-линrвиcтЪ]  
Автор gazibara ()
Публикувано14.02.03 11:31



Поради липсата на отделна форма за винителен падеж, смяната на местата на подлога и допълнението в бг език е ограничено.

Теоретично има шест възможности:
SVO: Полицаьт удари бандитъ (нем. Der Polizist schlug den Bandit)
OVS: Бандитъ удари полицаьт (нем. Den Bandit schlug der Polizist)
SOV: Полицаьт бандитъ удари (нем. Der Polizist den Bandit schlug)
OSV: Бандитъ полицаьт удари (нем. Den Bandit der Polizist schlug)
VSO: Удари полицаьт бандитъ (нем. Schlug der Polizist den Bandit)
VOS: Удари бандитъ полицаьт (нем. Schlug den Bandit der Polizist)

И шестте се срещат като норма в езиците по Земята.

Както се вижда, различната форма за именителен и винителен падеж в немскиь език прави напълно възможни и еднозначни и шестте варианта без допълнителни средства (разбира се, понеже немският е V2 език, шестте изречения на съ еквивалентни, но съмнение кой кого е ударил няма)

Всяка от тях е теоретично възможна и в бг език. В случай, когато е невъзможно да се разграничи подлогъ и допълнението, това става по три начина:
1. словоред: в бг език нормалниьт словоред е SVO. Затова се предполага, че първиьт елемент е подлог, вториьт - допълнение. Също така се среща, но по-рядко и словоред SOV.
2. логическо ударение - много рядко се използва
3. Удвояване: класически пример: "мечката ь Манго разиграва, както царьт нашата държава" (П. П. Славейков).

Не знам какво гласи нито Скопската, нито Софийската норма по въпросъ, но в бг реч удвояване на прякото и непрякото допълнение, че дори на подлогъ, е много често явление. При инверсия на подлогъ и допълнението (обикновено словоредът в този случай е OSV или OVS) практически това е единствениьт начин да се разреши двусмислието.

И накрая, словоред VSO и VOS в бг не се среща, защото дори с удвояване на допълнението двусмислието е неразрешимо. Причината: Енклитиките задължително са на второ място (срв. Полицаьт го удари бандитъ <=> Удари го полицаьт бандитъ) и при глагол на първо място не става ясно за коя дума се отнася местоимението, т.е. кое е допълнението. Разбира се, ако има и други признаци, например различно съгласуване, срв. Удари го полицайката бандитъ (VSO) и Удари ь полицайката бандитът (VOS), тогава нещата отново се изясняват.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 14.02.03 11:52.



Тема Re: Свобода на словоредънови [re: gazibara]  
Автор пишмaн-линrвиcтЪ (непознат)
Публикувано14.02.03 11:59



Пердположих че в Скопската чрез удвояване може да се разреши двусмислието чрез поставяне на енклитиките в различни позиции, но изглежда не е така. Е, поне имаш една идея повече за следващиь ти конланг Докато обмислях въпроса ми се видя инересно, че ако подлогът и допълнението са от различен род или число, двусмислието се разрешава много лесно.



Тема Re: Свобода на словоредънови [re: пишмaн-линrвиcтЪ]  
Автор gazibara ()
Публикувано14.02.03 12:05



Разбира се. Впрочем мястото на енклитиките е фиксирано, те не могат да шават като останалите думи в изречението. Те помагат да се избегне двусмислието, но не съ панацея.

Сегашниьт ми изек е инкорпориращ-аглутинативен, можеш да си въртиш думите както ти е кеф. Но следващиьт ще бъде от изолиращ тип, там няма никакво мърдане от фиксираниь словоред, само се чудь дали за пиниз да не бъде VOS.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят


Тема Re: Свобода на словоредънови [re: gazibara]  
Автор пишмaн-линrвиcтЪ (непознат)
Публикувано14.02.03 15:21



Инкорпориращ-аглутинативен? Ама това не е ли противоречиво? Нали аглутинативните езици имат отделна непроменлива морфема за всяка единица значение, а инкорпориращите имат думи=глаголи=изречения, като тези конструкции не могат да бъдат разделени на елементи? Явно не съм толкова наясно със тези класификации, ще ми бъде интересно да ми разкажеш за този език, я се похвали
И аз съм мислел да се опитам да изечарна нещо, но ми се струва прекалено амбициозно засега.

Интересно ще е да го направиш VOS изолиращ, сигурно ще бъде и тонален? Струва ми се, че в такъв език човек може да се изразява особено лаконично.

* уф, нито веднъж не ми се наложи да употребь ь. бел. авт.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 14.02.03 15:28.



Тема Re: Свобода на словоредънови [re: пишмaн-линrвиcтЪ]  
Автор gazibara ()
Публикувано14.02.03 15:46



Ами морфологичните думи се сглобяват на инкорпориращ принцип, а връзките между тях се оформьт чрез аглутинативни наставки. Напр. нем. Beschreibung eines Starkstromleistungsanschlusses - описание на силнотоков мощен контакт - последната дума е инкорпорация на четири иначе самостоятелни корена, а в рамките на изразъ е в родителен падеж (т.е. немскиьт може да мине за флективно-инкорпориращ, и това не е само мое мнение).

Липсата на формообразуване не позволява лаконично изразяване на един изолиращ език. За всяко допълнително значение ти трябва отделна дума. Лаконично се изразява моьт инкорпориращ аглутинативен език. В него изречение от вида: 'аз ще те накарам да си говориш сам' се изразява с една дума (и то къса: цзяршюсоуми). Ако е изолиращ, няма да е по-късо от на бг (та даже ще е и по-дълго).

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 14.02.03 15:52.



Тема Re: Свобода на словоредънови [re: gazibara]  
Автор Hilmar Kabas (Татаро-Монгол)
Публикувано14.02.03 16:05



Това ми напомня на заглавия на "24" като

"Шестима негри zаловиха наШи граниЧари" или

"Главата на мюфтията иска дирекцията по вероиzповеданията"





Тема Re: Свобода на словоредънови [re: gazibara]  
Автор пишмaн-линrвиcтЪ (непознат)
Публикувано14.02.03 16:22



Е, имах предвид при прости изречения с прости концепции, но май при инкорпоративниь-аглутинативен наистина винаги ще бъде поне горе-долу толкова късо. Сори, аз съм само един пишман-лингвист



Тема Re: Свобода на словоредънови [re: Hilmar Kabas]  
Автор пишмaн-линrвиcтЪ (непознат)
Публикувано14.02.03 16:26



Чел ли си "Нашите марковски процеси"? Там е обяснено защо се появяват такива заглавия. Language engineering (езженерство) и психолингвистика му е майката.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 14.02.03 16:27.



Тема Re: Свобода на словоредънови [re: пишмaн-линrвиcтЪ]  
Автор Hilmar Kabas (Татаро-Монгол)
Публикувано14.02.03 19:56



Ne, ne sym. Za kakvo stava duma?




Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Всички теми**Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.