Обаче ме гложди някакво любопитство и това си е. След като вече не ми е прецедент, не се притеснявам да пусна нова гениална тема.
Значи, каква е ТОЧНО разликата между палатализация, лабиализация (на съгласните); свръхкъси гласни (ь,ъ); и.. полугласни? (й, ў)

Палатализация: I преместване на произношението на съгласни, след или пред които които има предни гласни към областта на твърдото небце (палатума). Понякога им викат диезни съгласни (защото тонът леко се повишава);
Палатилизация: II три последователни фонетични закона, съгласно които в праславянски се изменят почти всички съгласни пред или след предна гласна. Напр. І-ва палатализация: ке > че, ге > же, хе > ше; ки > чи, ги > жи, хи > ши; кйа > ча, гйа > жа, сйа > ша, зйа > жа, тйа > ща, дйя > жда, бйа > бля и т.н., и т.н., и т.н. (затова се казва "мога" - "можеш", ане "могеш"); ІІ-ра палатализация: кя > ця, гя > зя (я=ят); ки > ци, ги > зи (затова имаме глупак - глупаци); ІІІ-та палатализация: ьк > ьц, енк > енц (ен=малка носовка) (затова имаме ученик - ученица).

Лабиализация: процес, при който съгласни пред лабиализирани гласни (о, у) се произнасят със закръгляне на устните. Във всички езици това редовно се случва, но в европейските езици няма фонологична стойност. В други обаче лабиализирани и нелабиализирани съгласни са различни фонеми (напр. в лезгински лабиализирани съгласни може да има и в края на думата). Понякога им викат бемолни съгласни (защото тонът леко се понижава);

Свръхкъси гласни: мисля, че е ясно - гласни, които са по-къси от нормалните. Не е задължително точно ъ и ь да са свръхкъси - в яп. например i и u могат да бъдат свръхкъси в някои позиции.

Полугласни - фонеми, които се учленяват подобно на гласни, но не могат да образуват сами сричка (свр. трамвай и трамваи). Във фр. и кит. има три полугласни (й, ў и ю (в IPA се бележи с h, обърнато с главата надолу), напр. huit), в някакъв африкански език имало било четири.