Много се извинявам, но аз съм крайно невеж на тема лингвистика. Но все пак имам един въпрос към специалистите.
Наскоро мислих по въпроса: "Що е то СМИСЪЛ на една мисъл?"
Измислих следното:
Смисъл на една мисъл (изречение) е функция, която търси противоречие м/у базата знания на мислещият и самата мисъл, която се анализира (мисли) в момента. Т.е. всички елементи от базата знания и техните вризки се съпоставят (сравняват) с "новата" мисъл, която се анализира и ако някой от елементите на мисълта има връзка с друг елемент, която връзка не се намира в базата данни, то изречението се счита за безсмислено (имащо грешка).
Тук става въпрос за смисъл на "знания", а не на синтакс (синтактична грешка).
Също така противоречие с мисълта може да се намери в това, което се наблюдава, но аз съм предположил, че всяко едно наблюдение е първо формирано под формата на знание в базата знания.
...
Ако това е вярно, то излиза по-лесно моделирането на човешкото мислене в една машина (стига да се открият всички нередуктивни елементи на мисленето :-)
Какво мислите по въпроса?

Нещо нищо не разбрах. То си ми е простено, защото съм дърт и все още пиша на FORTRAN 77. Когато реших да вляза в крак с модата ми казаха да започна с VB. Нали съм си тъпо магаре реших да мина направо на С++. Свят ми се зави. Акъла ми се взе. Майната им на тия бази данни. format c: и стига терзания.

Хехехе :-))
Ми аз тепърва ще го уча това "Ц Плюс Пляс". Не ме разубеждавай така бре човеко. :-)
Абе опитвам се и аз да разсъждавам на глас. Тормозят ме разни мисли по въпроса (не мирясва тая Еволюция да и се невиди!) :-)
Та въпросът ми беше: "Що е то смисъл?". Демек, какво е това нещо, което ни "казва" кога една мисъл за нас е смислена или безсмислена.
:-)
А format c: е несигурно. По-сигурно е format c:/u :-)
Или май най-сигурно е да минеш с един мощен електромагнит по плочите на диска... :-)
Аайе, със здраве.

Еее.. Никой значи не иска да обясни на неука, що е то "смисъл" на една мисъл от лингвистична гледна точица? :-)
Еее... Ша рива! (:_O ()

Човеко, уплаши народа тука. Това са си кибернетични играчки от висш порядък!

Като се замисля по-дълбоко, това което казваш може и да е така. За съжаление, лингвистиката не дефинира що е то смисъл на морфема, дума, изречение, или мисъл. Тя борави със семантиката (смисъла) като с вътрешноприсъща характеристика на елементите на езика без да го дефинира. Нито пък обяснява много други неща, приема ги за даденост.

По същия начин и математиката не дефинира що е то точка и права, например. Във всяка наука има по няколко такива фундаментални понятия.

Някой ден дефиниция ще бъде дадена и тя ще да е подобна на онова, с което откри темата и което написа в другата тема, за машинния превод. Тя обаче ще послужи на друга наука - кибернетиката и моделирането на мозъка, а не на лингвистиката.

Бази данни от вида, за който говориш, съществуват отдавна: това са речниците. В зависимост от обема и характера на даден речник, в него може да се открие (или не) значително количество информация за даден лингвистичен елемент, както и за неговите възможности да се съчетава с други елементи. В края на краищата, смисълът наистина е вътрешноприсъщ на всеки лингвистичен елемент и се проявява на бял свят най-вече чрез връзките си с други елементи и чрез тези връзки формира нов смисъл. Съчетаваемостта на два елемента се простира между две крайности: невъзможност, обусловена от противоречие или несъвместимост в смисъла им (напр. бяло зелено) до обратното - пълна съчетаемост (напр. т.е. един елемент се съчетава свободно с всички елементи от дадена група). Посредата стоят свързаните съчетания, т.е. такива, в които даден семантичен елемент проявява друго свое значение. Противоречието, както и тавтологията, не винаги дават несъчетаемост - смехът произлиза от съчетаването на противоречиви или тавтологични елементи (напр. тъжен смешник или истинска истина).
Една добра база данни трябва да съдържа три неща:
1. информация за съчетаемостта да даден елемент;
2. способност да намира смисъла на непознато съчетание въз основа на неговите съставни (дори с риска да сгреши)
2. способност да се учи, т.е. да добавя нови знания към базата данни.

Редактирано от gazibara на 30.11.02 10:26.

Ок. Прав си... Не трябваше тук да я отварям тази тема. :-) Но пък го направих, защото вярвам, че лингвистите имат по-добро мислене по-въпроса от кибернитиците. Последните мислят на "прекалено" ниско ниво... :-)

Напротив, лингвистите мислят на ниско ниво, защото те не обобщават, а само описват това, което наблюдават. Докато кибернетиката, ако иска да направи правилен модел на нещо, трябва да го опише, обобщи и опрости. Така че те са по-високото ниво, т.е. боравят с елементи от по-висок клас.