|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Re: Сказуемно определение и пълен член - отново
[re: Mиpa]
|
|
Автор | Чepнokoca (Нерегистриран) |
Публикувано | 02.06.07 16:51 |
|
Основното правило за пълния член е да е подлог, тоест "Кой". (това всеки го знае)
Има няколко допълнителни правила. (това май не всеки)
Случаят отговаря на едното от тези правила - "Той е такъв" - думата, отговаряща на "такъв", винаги е с пълен член. Същото правило се доказва с разместването, обяснено по-горе.
Моля филолозите да си дадат бележниците.
| |
Тема
|
Re: Ottegljam prednoto suobshtenie :-)
[re: Mиpa_M]
|
|
Автор |
Black (Духовник) |
Публикувано | 02.06.07 18:47 |
|
На мен антидотът не ми прилича на допълнение. Значи трябва да е подлог. Значи изречението е с два подлога.
Гошо е Иван. Иван е Гошо. Някой разлика вижда ли? Някой да каже тук кой е подлогът!
Може да се трие ако се регистрира.
Само той и него - ако подхожда повече той пълен член, иначе кратък.
Кратък член се пише в обстоятелствени пояснения за време - на следващия ден. Понякога в сложните изречения става объркване, ако го погледнеш от едната страна тоя в средната част отговаря на той, ако го погледнеш от другата - на него.
Той удари човека, който вървеше по улицата.
Някой ако иска да го измисли по-сложно.
| |
Тема
|
Re: Ottegljam prednoto suobshtenie :-)
[re: Black]
|
|
Автор |
Лил () |
Публикувано | 02.06.07 22:23 |
|
Според мен хората се бъркат, защото чисто логически им се струва, че в изречението трябва да има един подлог (или еднородни подлози, но това е друго). От чисто граматическа гледна точка в случаите със сказуемното определение изглежда така, сякаш в изречението има два различни подлога, и тогава естествено трябва да се членува само истинският подлог. Но всъщност идеята е, че всяка отнасяща се към подлога дума, всяко определение на подлога трябва да се членува с пълен член. Както примерно се членува "Ученикът, отличникът на класа, ...." - пак има две членувани думи.
Или се подхожда логически и всички думи, които се отнасят и зависят от подлога, се членуват, или елементарничко просто се запомня, че от двете страни на Е, БИЛ, ЯВЯВА СЕ и т.н. се пише пълен член, когато се членува изобщо.
| |
Тема
|
Re
[re: Лил]
|
|
Автор |
Zo (Troglodyt) |
Публикувано | 03.06.07 02:40 |
|
та според кодификаторите на българския книжовен език (БАН, Нов правописен речник на българския език, 2002 изд. „Хейзъл”):
16. Пълните членни форми се употребяват в следните случаи:
16.1 Когато членуваното име е подлог или сказуемно определение към подлога:
Романът на писателя Иванов има голям успех.
Новият роман на писателя Иванов има голям успех.
Това ли е новият роман на Иванов?
(...)
17. Кратките членни форми се употребяват във всички останали случаи — когато съществителното е пряко или непряко допълнение, обстоятелствено пояснение и др.:
Писателят е написал романа (пр. доп.) с вдъхновение. В романа (непр. доп.) той говори за живота (непр. доп.) в малкия град. (обст. поясн.)
Мисля че спорът е решен?!Редактирано от Zo на 03.06.07 02:42.
| |
Тема
|
да бъде!
[re: Zo]
|
|
Автор | jack (Нерегистриран) |
Публикувано | 03.06.07 03:22 |
|
Мисля че спорът е решен?!
Амин!
Мисля, че трябва да включиш тази тема във връзките на служебната тема. След толкова много мнения и спорене в крайна сметка се стигна до истината!
| |
Тема
|
Re: Re
[re: Zo]
|
|
Автор |
Лил () |
Публикувано | 03.06.07 10:47 |
|
Новият роман на писателя Иванов има голям успех.
Чисто формално, новият не е ли определение към подлога роман?
Може би правилото би трябвало да бъде: подлог, определение, приложение или сказуемно определение към подлога.
| |
Тема
|
Re: Re
[re: Лил]
|
|
Автор |
Zo (Troglodyt) |
Публикувано | 03.06.07 21:48 |
|
Чисто формално, новият не е ли определение към подлога роман?
идея си немам, така е в речника :)
| |
Тема
|
Re: Сказуемно определение и пълен член - отново
[re: Чepнokoca]
|
|
Автор |
Mиpa_M (несериозна) |
Публикувано | 04.06.07 09:51 |
|
В отговор на:
Същото правило се доказва с разместването, обяснено по-горе.
Да, ама при разместването пак "изчакването" си остава подлог, а "антидотът на гнева" - каквото си е там (сказуемно определение според мен, поне доколкото сме учили ).
И все пак - прав си може би, че ако изречението беше в разместения вариант, спорът едва ли щеше да възникне. Хората като че ли сме по-свикнали да гледаме думата с пълен чрен в началото на интересите.
| |
Тема
|
Re: Сказуемно определение и пълен член - отново
[re: Mиpa_M]
|
|
Автор |
Black (Духовник) |
Публикувано | 04.06.07 13:18 |
|
Като кажеш сказуемно определение си представям че говориш за нещо което определя сказуемото, а изчакването не е сказуемо.
И двете са подлози.
| |
Тема
|
Re: Сказуемно определение и пълен член - отново
[re: Black]
|
|
Автор |
Mиpa_M (несериозна) |
Публикувано | 04.06.07 14:18 |
|
"Изчакването", разбира се, не е сказуемо. Е е сказуемо. "Антидотът на ..." пояснява него.
Не са подлози и двете. (Впрочем ако бяха, пак щях да съм права в спора, но не са.) Щяха и двете да са подлози, ако изречението беше например от типа: "Изчакването и антидотът на гнева са ...".
Това беше отговор в същия дух.
А сега сериозно. Сказуемното определение определя сказуемото в смисъл, че го "допълва". Сказуемото не може без него, или може, но няма същото значение. Впрочем, ровейки, попаднах на някаква статия, която правеше разлика между двата случая (пълнозначни и непълнозначни глаголи), но няма да се задълбочавам дотам, щото не ги разбирам толкова работите, ще си карам по това, което сме учили в училище.
Аз не просто "съм" - аз съм баща на три деца. Михаил не просто се е оказал - Михаил се е оказал мъжът, който... И другият случай - аз не просто седя, аз примерно седя замислен и тъжен. Нито "баща", нито "мъжът", нито "замислен и тъжен" са подлози, нали?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|